ЕПИВИР ТРИТИС
ЕПИВИР ТРИТИС:
Перорален разтворпрозрачен, безцветен до светложълт с лек плодов мирис.
Помощни вещества:захароза, пропилей гликол, метил парахидроксибензоат, пропил парахидроксибензоат, изкуствен аромат на ягода, изкуствен аромат на банан, натриев цитрат, безводна лимонена киселина, разредена солна киселина или разтвор на натриев хидроксид, пречистена вода.
240 ml - полиетиленови бутилки (1) в комплект с адаптер и дозираща спринцовка - опаковки от картон.
Антивирусно лекарство. Ламивудин е високоефективен селективен инхибитор на репликацията на HIV-1 и HIV-2. Лекарството е активно и срещу щамове на HIV, резистентни към зидовудин.
Ламивудин се метаболизира вътреклетъчно до 5'-трифосфат, чийто T1 / 2 от клетките е 16-19 часа.Ламивудин-5'-трифосфат е слаб инхибитор на РНК- и ДНК-зависимата обратна транскриптаза на HIV.Основният му механизъм на действие е прекъсване на веригата по време на обратна транскрипция на HIV. Доказано е, че ламивудин има адитивен или синергичен ефект по отношение на други антивирусни лекарства, предимно зидовудин, инхибирайки репликацията на HIV в клетъчната култура.
При in vitro проучвания ламивудин проявява ниска цитотоксичност срещу лимфоцити от периферна кръв, лимфоцитни и моноцитно-макрофагални клетъчни линии и редица други стволови клетки от костен мозък. Има по-висок (в сравнение със зидовудин) терапевтичен индекс. Резистентността към HIV-1 се развива при пациенти, получаващи антиретровирусна терапия с включването на ламивудин в нея, в резултат на появата на промени в мястото на M184V, което е тясно свързано с активното място на вирусаобратна транскриптаза. HIV-1 щамовете с M184V мутации се характеризират с намалена чувствителност към ламивудин и способност за репликация in vitro.
In vitro щамове на HIV, резистентни към зидовудин, могат да станат чувствителни към него, ако едновременно се развие резистентност към ламивудин.
Клиничното значение на това явление не е установено.
Кръстосана резистентност, дължаща се на промени в M184V HIV обратната транскриптаза, съществува само в групата на нуклеозидните инхибитори на обратната транскриптаза.
Зидовудин, ставудин и абакавир остават активни срещу резистентни на ламивудин щамове на HIV-1. При щамове с M184V мутации има не повече от 4-кратно намаление на чувствителността към диданозин и залцитабин, клиничното значение на което не е известно.
При щамовете на ХИВ, изолирани от пациенти, лекувани с Epivir, се наблюдава намаляване на чувствителността към ламивудин.
Комбинираната терапия с ламивудин и зидовудин при пациенти, които преди това не са получавали антиретровирусна терапия, забавя развитието на резистентност на HIV щамове към зидовудин.
Ламивудин се използва широко като част от антиретровирусна комбинирана терапия с други инхибитори на обратната транскриптаза или лекарства от други групи (протеазни инхибитори, ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза).
Комбинираната антиретровирусна терапия с включването на ламивудин е ефективна при M184V HIV мутации.
Връзката между чувствителността на HIV към ламивудин in vitro и клиничния ефект от терапията не е установена.
След перорално приложение ламивудин се абсорбира добре от стомашно-чревния тракт. Бионаличността на ламивудин при възрастни е 80-85%. Tmax на ламивудин в плазмата е около 1 час.ламивудин в терапевтични дози (4 mg / kg / ден в 2 дози с интервал от 12 часа) Cmax е 1-1,9 mcg / ml.
Приемът на ламивудин с храна предизвиква повишаване на Tmax и понижаване на Cmax (до 47%), но не повлиява общата степен на абсорбция (изчислена от AUC). Поради това не е необходимо коригиране на дозата, когато ламивудин се приема с храна.
Метаболизъм и екскреция
Средният системен клирънс на ламивудин е приблизително 0,32 L/kg/h. Лекарството се екскретира главно чрез бъбреците (повече от 70%) чрез активна тубулна секреция, както и чрез метаболизъм в черния дроб (по-малко от 10%).
Активната форма на ламивудин, вътреклетъчният ламивудин трифосфат, има удължен Т1/2 от клетките (16-19 часа) в сравнение с неговия Т1/2 от плазмата (5-7 часа). Доказано е, че Epivir 300 mg/ден е еквивалентен по отношение на AUC24 и Cmax на Epivir TriTiCi 150 mg два пъти дневно при фармакокинетични параметри в стационарно състояние.
Фармакокинетика в специални клинични ситуации
При пациенти с нарушена бъбречна функция плазмената концентрация на ламивудин се повишава, т.к. забавя се отделянето му от организма. При пациенти с CC под 50 ml / min дозата трябва да се намали.
Фармакокинетиката на ламивудин не се повлиява значително при умерено до тежко чернодробно увреждане.
Няма данни за фармакокинетиката на ламивудин при пациенти на възраст над 65 години.
Фармакокинетиката на ламивудин при жени в късна бременност не се различава от тази извън бременността. Ламивудин преминава плацентарната бариера при хора и серумните концентрации при кърмачета са идентични с серумните концентрации на майката и кръвта на пъпната връв при раждането.
Лечението с Epivir TriTiCi трябва да се извършва от лекар с опит в лечението на пациенти с HIVинфекция.
Epivir TriTiC може да се приема със или без храна.
Epivir TriTiCi перорален разтвор е предназначен за деца и пациенти, които имат затруднения при преглъщане на таблетки.
Възрастни и юноши над 12 години:300 mg (30 ml) дневна доза, която може да се прилага като 150 mg (15 ml) два пъти дневно или 300 mg (30 ml) като еднократна доза.
Децаот 3 месеца до 12 години: 4 mg/kg 2 пъти дневно, максималната дневна доза е 300 mg.
При пациенти с бъбречна недостатъчностс креатининов клирънс под 50 ml/minсе препоръчва намаляване на дозата на ламивудин. Таблицата показва данни за дозирането на ламивудин в зависимост от стойностите на QC. Когато се приема Epivir TriTiCi припациенти на възраст от 3 месеца до 12 години, се препоръчва същата степен на намаляване на дозата на лекарството, в зависимост от стойността на CC, както при възрастни.
Индивидуален избор на дозата Epivir TriTiCi перорален разтвор при бъбречна недостатъчност при възрастни и юноши над 12 години.
Индивидуален избор на дозата на Epivir TriTiC разтвор за перорално приложение при бъбречна недостатъчност при деца от 3 месеца до 12 години.
Не се налага коригиране на дозата на ламивудин приумерено до тежко чернодробно увреждане, освен ако чернодробното увреждане не е придружено от бъбречна недостатъчност.
Няма специални данни за употребата на лекарството припациенти в старческа възраст, но трябва да се обърне специално внимание на тази група пациенти поради свързаното с възрастта намаляване на бъбречната екскреторна функция и промени в кръвната картина.
Има малко данни за ефектите от острото предозиране на ламивудин при хора.
Симптоми:не са докладвани смъртни случаи след предозиране исъстоянието на всички пациенти се нормализира. Не са описани специфични признаци или симптоми на предозиране с ламивудин.
Лечение:Препоръчва се да се наблюдава състоянието на пациента и да се провежда стандартна поддържаща терапия, възможна е продължителна хемодиализа, тъй като ламивудин се елиминира от тялото чрез диализа.
Вероятността от нежелани взаимодействия на ламивудин с други лекарства е изключително ниска поради ограничения метаболизъм, незначителната степен на свързване с плазмените протеини и екскрецията на лекарството главно чрез бъбреците в непроменена форма.
Ламивудин се елиминира от тялото предимно чрез транспортната система на органичните катиони. Трябва да се има предвид възможността за взаимодействие между ламивудин и лекарства, които имат същия механизъм на елиминиране, като триметоприм. Други лекарства (напр. ранитидин, циметидин) се елиминират само частично по този механизъм и не взаимодействат с ламивудин.
При едновременното назначаване на ламивудин и зидовудин се наблюдава умерено увеличение на максималната концентрация на последния (с 28%), но AUC не се променя. Зидовудин няма клинично значим ефект върху фармакокинетиката на ламивудин.
Едновременното приложение на ламивудин и триметоприм/сулфаметоксазол 160/800 mg (ко-тримоксазол) води до 40% увеличение на експозицията на ламивудин. Въпреки това, при липса на бъбречна недостатъчност, не е необходимо коригиране на дозата на ламивудин. Ламивудин не повлиява фармакокинетиката на триметоприм и сулфаметоксазол. Взаимодействието на ламивудин с високи дози ко-тримоксазол, който се предписва за лечение на пневмоцистна пневмония и токсоплазмоза, не е проучено.
Когато ламивудин се прилага едновременно със залцитабин, ламивудин може да инхибиравътреклетъчно фосфорилиране на последния. В тази връзка тази комбинация от лекарства не се препоръчва.
Лекарства, които се елиминират предимно чрез активен транспорт на органични аниони или гломерулна филтрация, изглежда нямат клинично значими взаимодействия с ламивудин. Не са наблюдавани фармакокинетични взаимодействия, когато ламивудин се комбинира с алфа интерферон или с имуносупресори (напр. циклоспорин А) (не са провеждани специални проучвания).
Едновременното приложение на диданозин, пентамидин, сулфонамиди и етанол повишава риска от развитие на панкреатит.
Дапсон, диданозин, изониазид и ставудин повишават риска от развитие на периферна невропатия.
Назначаването в комбинация с ретровир забавя появата на резистентни към зидовудин щамове при пациенти, които преди това не са получавали антиретровирусна терапия.
Съществува синергия с други анти-HIV лекарства (особено зидовудин) във връзка с репликацията на HIV в клетъчната култура.
Понастоящем има ограничени данни за безопасността на ламивудин при бременни жени и развитието на плода. Проучвания при бременни жени потвърждават способността на ламивудин да преминава плацентарната бариера. Употребата на ламивудин при бременни жени трябва да се има предвид само ако ползата за майката превишава риска за плода. Проучванията при животни не винаги предсказват отговора на дадено лице към определено лекарство, но трябва да се отбележи, че експериментални данни от зайци, третирани с ламивудин, показват риск от ранна загуба на ембриони.
Има съобщения за малки и преходни повишения на ниватасерумен лактат, който може да се дължи на митохондриална дисфункция, при новородени и кърмачета, изложени in utero или перинатално на нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза. Клиничното значение на преходното повишаване на серумния лактат не е известно. Има и много редки съобщения за изоставане в развитието, гърчове и други неврологични разстройства. Трябва да се отбележи обаче, че няма доказателства за причинно-следствена връзка между такива нарушения и пренатална или перинатална експозиция на нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза. Тези данни не изискват коригиране на настоящите препоръки относно употребата на антиретровирусни лекарства при бременни жени за предотвратяване на вертикално предаване на ХИВ.
Според експерти всички жени, заразени с ХИВ, трябва, ако е възможно, да спрат да кърмят, за да избегнат предаването на вируса на детето чрез кърмата. След перорално приложение на ламивудин, неговите концентрации в кърмата са подобни на тези в серума (1-8 µg/ml). Тъй като както ламивудин, така и HIV преминават в кърмата, жените, приемащи Epivir TriTiC, се съветват да не кърмят.
Нежеланите реакции, описани по-долу, са наблюдавани при лечението на HIV инфекция с ламивудин, както като монотерапия, така и при комбинираната му употреба с други антиретровирусни лекарства. За много нежелани реакции обаче не е ясно дали са причинени от лекарства или са усложнения от самата HIV инфекция.
Определяне на честотата на нежеланите реакции: много често (> 1/10), често (> 1/100, 1/1000, 1/10 000, A B C D E F G I J K L M N O P R S T U V X C W Y Z