Ермитажът е пример за инженерна мисъл

Новини общество

Ермитажът е пример за инженерна мисъл

Ермитажът като пример за инженерна мисъл

Изглежда тези, които твърдят, че са строили по-добре, са били прави. Например, Ермитажът с неговите колосални помещения не се страхува от никакъв студ. Отоплителната система, изобретена преди повече от два века и половина, все още поддържа правилната температура в залите безотказно.

В най-мразовитите дни температурата в залите е 19 градуса по Целзий, а влажността на въздуха е 30 процента, което напълно отговаря на изискванията на климатолозите. Това са най-удобните условия за безценните експонати на музея. Уникалната отоплителна система, издържала на времето и студа, е изобретена преди няколко века. "Всички зали на Зимния дворец имат вентилационни отвори, през които горещ въздух влиза в залата за отопление. Въздушното налягане е доста силно", казва инженерът на Ермитажа Сергей Маценков.

Тайната на разпределението на топлината е буквално вградена в стените. Това са стотици вентилационни и противопожарни канали, положени по време на строителството на императорската резиденция. Всички те произхождат от избите на Ермитажа. В тези лабиринти не е позволено да влизат външни лица - твърде лесно е да се изгубите. Добре познатите ермитажни котки (има го в гените) и енергетиците знаят пътя. Те трябва да работят.

Веднъж на ден заобикаляйки всички отоплителни центрове. Древните пещи отдавна са заменени от модерни топлообменници, но принципът на подаване на топлина остава същият. "Имаше печка и кутия, която вземаше външен въздух от тази страна. Въздухът се нагряваше от печката и се подаваше в същите вътрешни канали", обяснява Владимир Смирнов, главен енергетик на Ермитажа.

В подземията на Зимния дворец са запазени отоплителни центрове от различни епохи. Те могат да се използват за изучаване на историята на инженерството през последните 300 години.години. Ермитажът вече мисли за организиране на специализирани турове. За целта е възможно да се отвори достъп до поне един от скритите въздуховоди. „Направено е добре – не само тухлени канали и мазилка, но всичко е с плочки. Камерата също е с плочки“, казва инж. Сергей Маценков.

Добре е, че в архивите са запазени стари чертежи, на които е посочено разположението на всички канали, казват енергетици. Модерното оборудване позволява само да се контролира работата им на входа и изхода. Трябва да се ремонтира ръчно. „Тук има повече от хиляда канала, а дължината само на металните въздуховоди в мазетата е 10 километра“, казва Любов Балакирева, ръководител на отдела за отопление на въздуха в Ермитажа.

Според най-скромните оценки, ремонтът на всички стари въздуховоди ще отнеме повече от десетилетие. Но Ермитажът няма намерение да се откаже от тази древна, но все още ефективна система за отопление. Това струва на музея много по-малко, отколкото би струвало инсталирането и поддръжката на радиатори за централно отопление. И интериорът на залите остава непокътнат.

Ермитажът все още зависи от топлоелектрическите централи в града. В крайна сметка в музея вече няма работещи печки и камини, а най-близката котелна е на 15 километра. Следователно всяка зимна авария в отоплителните мрежи е изпълнена с бедствие.