Есе летящи дракони
Летящи дракони(лат.Draco) е род от подсемейство на афро-арабските агами (Agaminae) от семейство Агамидови (Agamidae); обединява около тридесет азиатски вида дървесни насекомоядни гущери. В литературата се срещат и други български имена от този род -змейове,летящи змейове[1] .
1. Разпространение и описание
Летящите дракони са гущери, чиито възрастни достигат дължина до 40 см.
Тялото е тясно и сплескано, ярко оцветено. Опашката е тънка и дълга.
Характерна особеност на представителите на този род са широките кожни гънки (мембрани), разположени отстрани на тялото, поддържани от фалшиви ребра и способни да се разпространяват под формата на крила. Благодарение на тях летящите дракони могат да се плъзгат на разстояние над двадесет метра. При мъжките на гърлото има торбовидна кожна гънка, която се простира напред – по време на полет тя служи за стабилизатор [2] .
Летящите дракони са разпространени главно в Югоизточна Азия, включително Индия и островите на Зондския архипелаг. Те живеят в короните на дърветата. Това са гущери, чиито възрастни екземпляри достигат дължина 21 сантиметра, от които 12 са на опашката. Летящите дракони се различават значително от другите гущери по това, че имат няколко фалшиви изпъкнали бедра, които са свързани помежду си с мембрана. Благодарение на нея драконът може да лети.
Летящите дракони са напълно безвредни и необичайно красиво оцветени. Главата на този гущер е кафява или зелена с метален блясък. Гърбът на летната мембрана е боядисан със смес от тъмно кафяво и тъмно червено, а също и с метален блясък. Цветът на предната част на мембраната при различните гущери може да бъде жълт, оранжев, розов или червен. На този фонима много тъмни линии, точки и петна, а ръбът на мембраната е украсен със сребриста рамка. Лапите, корема и опашката също са цветно украсени. Мъжкият е много лесен за разграничаване от женската, той има ярко оранжева гърлена торбичка, при женските обикновено е синя или синя.
В гъстата зеленина на тропическите гори такова камуфлажно оцветяване прави летящите дракони наистина невидими. Тези гущери прекарват почти целия си живот по дърветата и никога не слизат доброволно на земята. Те също не могат да понасят долния горски слой и са склонни да стоят по-близо до върховете на дърветата. Тук, на голяма надморска височина, драконът седи в по-голямата си част напълно неподвижен и ако плячката (пеперуда, бръмбар или друго летящо насекомо) лети наблизо, тогава драконът, моментално разпервайки „крилата си“, прави голям скок и грабва жертвата в полет, след което каца на по-нисък клон. Според други източници се храни предимно с мравки.
Женските летящи дракони снасят яйцата си в пукнатини в кората. След няколко седмици от тях се излюпват малки дракончета, които вече знаят как да летят от раждането си.