Есе на тема Човечество, има само навик
Хуманността (хуманизмът) е човеколюбие, осъзнаване на собствената стойност и стойността на друг човек. Хуманизмът подчертава именно човешките качества на човека, това, което го отличава от животинския свят и го приобщава към сферата на духовното. "Човекът стои в центъра на света" - това е мотото на хуманистите от Средновековието (именно там се намира произходът на тази доктрина). В съвременната социална наука хуманизмът включва две направления: антропоцентризъм и индивидуализъм. Представителите на хуманистичните възгледи вярват, че доброто или поне неутралното начало е присъщо на човешката природа. Разрушителните сили в хората са резултат от незадоволени потребности, а не някакви вродени дефекти. Наистина хуманизмът се ражда на фона на материалното благополучие на италианското благородство и бохема (художници, писатели), когато техните физиологични нужди са задоволени, хората се чувстват в безопасност. Тогава възниква желанието за основното съдържание на хуманизма (според Маслоу) - творческата трансформация на околния свят. Очевидно е, че учението на Маслоу съвпада с мирогледа на великия български писател от 19 век Фьодор Михайлович Достоевски. И аз като Достоевски не съм сигурен, че след глобална катастрофа човечеството ще проповядва идеалите на хуманизма. Най-вероятно ще се стреми да оцелее. Но в ежедневието без глобални катаклизми, ценностите на хуманизма трябва да бъдат насърчавани и защитавани. Например правата на второ поколение от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., които гарантират правото на човек на духовно съвършенство. Много, разбира се, зависи от този въпрос и от индивидуалните принципивсеки човек. Има хора, които на бедстващ кораб първо спасяват жени и деца, а след това се спасяват. Това са личности с главна буква. Те няма да могат да живеят в мир, ако направят друго. Извод: за да не загубите самоуважение, човек трябва да остане човек във всяка ситуация.
Примери за писане на есе по социални науки. Готови есета.