Есе по литература Човек за воин в трилогията К
Тук няма такъв
Всички съдби са слети в една.
Ето как е представен в романа най-безстрашният от командирите на дивизията, който умира малко по-рано от Серпилин: „Тализин, който беше люляк по природа и на пръв поглед изглеждаше слабо образован, всъщност беше добре начетен, познаваше службата и командваше своята дивизия, макар и не безпогрешно, но честно: той не преувеличаваше успехите и не криеше неуспехите. И като цяло, според мнението на Серпилин, той беше човек от високо ниво. ” По-нататък в няколко изречения Симонов разказва буквално всичко за този човек. През четиридесет и първа той, заедно с няколко други генерали, е изправен пред военен съд на Западния фронт. Тализин беше обвинен в малодушие и загуба на командването на дивизията.
За това той е осъден на смърт, която е заменена с десет години затвор. От лагера той поиска да отиде на фронта и през лятото на 1942 г. отново беше изпратен като заместник-командир на полка.
Човекът на Симонов във войната е практически реален човек, тоест взет от живота. Съдбата на Тализин е художествено въплъщение на реални събития в романа. Същото може да се каже и за повечето от съдбите на героите на романа.
При написването на трилогията К. Симонов се придържа към принципа на историзма. В работата си той се опира на документи, разкази на очевидци и собствен опит.
Мисля, че темата на есето може да бъде най-широко разкрита на примера на образа на Серпилин, който е един от централните в историята. Образът на Серпилин, преминал през войната от командир на полк до командващ армия, се смята за откритие на Симонов. С този образ във военната проза влизат хора с трагична съдба - репресираните през 30-те години. ФедорСерпилин беше осъден без съдебен процес за десет години, въпреки факта, че не призна обвиненията срещу него.
Симонов показва Фьодор Серпилин като войник, който обича родината си и е готов да отстоява нейната свобода докрай. Във войната се разкриват такива качества като смелост, желание за победа и чувство за дълг. Виждаме, че душата на този човек не е скована от ужасите на войната – той е съпричастен с онези, които бяха осъдени заедно с него, и се опитва да помогне на тези хора. Серпилин пише писмо в защита на своя приятел с молба за преразглеждане на делото му: „Скъпи другарю Сталин! Считам за свой дълг да ви докладвам, че командир Гринко е не по-малко предан на Родината от мен и не по-зле от мен би я защитил от фашистките нашественици. Ако ми вярвате, то и двамата с командир Гринко имаме място отпред, тук, където съм аз, а ако не ми вярвате, значи и двамата имаме място, където е той.
Симонов разкрива характера на този герой и как се държи във военна ситуация с Баранов, когото смята за един от виновниците за ареста му през 1937 г.; с осиновения си син, който някога публично се отрече от него като враг на народа; и в това как се държи в първите дни на войната в ситуация на паника, отстъпление, слухове за диверсанти. Серпилин, отдаден на родината с цялото си сърце, е тежко притиснат от неуспехите на армията. Той се опитва да разбере защо се е случило това. Дълбокият анализ на събитията води героя до истинско разбиране на войната и личността на Сталин.
Тези образи принадлежат към героите от втория план, но наред с главните герои в тях, както и в образите на члена на Военния съвет на армията Захаров, началника на щаба Бойко, фронтовия командващ Батюк, се разкрива идеята на романа на К. Симонов. Роман за войната и за хората във войната.