Етиология и епидемиология на туберкулозата

Туберкулозна етиология

В антигенната структура на микобактериите се разграничават 4 групи антигени:

1) общи за всички;

2) обичайно за бавнорастящи;

3) общи за бързо растящи;

4) общи за определен вид.

Антигени са протеини и фосфатиди на клетъчната стена, корд фактор, ендотоксин - туберкулин. Вирулентните фактори на патогените са токсични компоненти на клетъчната стена - висши мастни киселини (миколова, туберкулостеаринова, фтионова), корд фактор (трехалоза димиколат) и ендотоксин - туберкулин.

Епидемиология на туберкулозата

Основният източник на инфекция е болен човек, т.е. бацилороден, който отделя голям брой микобактерии в храчките, но може да бъде и говеда (чрез мляко и млечнокисели продукти от болни крави - M. bovis) и домашни птици (чрез яйца от болни пилета - M. avium).

Основният път на заразяване е въздушно-капков, но не може да се изключи контактно-битов. Според епидемиологичната опасност се разграничават отворени и затворени форми на туберкулоза. При отворена форма Mycobacterium tuberculosis се открива в храчките, така че такива пациенти представляват опасност за другите. При затворена форма микобактериите не се откриват в храчките, пациентите не са опасни за другите, но с прогресирането на заболяването или прехода към фаза на обостряне на инфекциозния процес затворената форма може да се превърне в отворена и тогава такива пациенти стават източник на инфекция за другите.

Има редица заболявания, чиито носители съставляват рискова група за заболеваемост от туберкулоза: хронични неспецифични белодробни заболявания (ХОББ) - хроничен бронхит, пневмосклероза, бронхиектазии и др.; продължителен ход на остри заболяваниядихателни органи; които са имали ексудативен или рецидивиращ сух плеврит; които са претърпели обширни гръдни травми и коремни операции; диабет; хиперергични реакции към туберкулин; СПИН; бременни жени.

Туберкулозата не се предава по наследство, като правило децата от болни родители се раждат здрави, но ако родителите не се лекуват активно, не вземат предпазни мерки, тогава детето може да се зарази.

Най-неблагоприятната ситуация по отношение на заболеваемостта от активна туберкулоза (виж таблица № 1) се е развила в регионите на Западен Сибир (67,7 случая на 100 хиляди души), Източен Сибир (66,2) и Далечния Изток (66,0).

Таблица. Честотата на активната туберкулоза в различни региони.

Случаи на заболявания на 100 хил. население
Регион1991 г1996 гРъст 1991-1996г (веднъж)
България34,054.11.58
Северна22.839.61.74
Северозападен27.246.21.70
Централна28.446.41.63
Волго-Вятка32.553.41.64
Централна черна земя36.247.71.32
Поволжието37.857.31.52
севернокавказки35.752.31.46
Урал31.054,01.74
западносибирски41.467.71.63
Източносибирски37.566.21.76
Далечния изток48,066,01.59
Неблагоприятните тенденции в заболеваемостта от туберкулоза, в това число и от белодробна туберкулоза, продължават и през 1996 г. Като цяло за България заболеваемостта се повишава с 9,4%. Средно за България заболеваемостта от туберкулоза при децата е 11,5 през 1995 г. и 12,6 през 1996 г. на 100 000 деца. Тези цифри в редица региони са много по-високи и в републиките Бурятия (съответно 43,0 и 56,7), Алтай (28,0 и 31,6), Якутия (46,7 и 46,6), Тива (82,8 и 89,9), Северна Осетия (55,4 и 65,6), Магадан (31,8 и 61,4) и Камчатка (99). .1 и 131.4 ) области. Инфектираността на децата рязко се е увеличила - 2,5% (обрат на туберкулинова реакция), която при благоприятна ситуация не надвишава 0,1%.

Мъжете във всички региони боледуват от туберкулоза 3,2 пъти по-често от жените, докато процентът на нарастване на заболеваемостта при мъжете е 2,5 пъти по-висок, отколкото при жените. Най-податливи са хората на възраст 20-29 и 30-39 години, чиято заболеваемост през 1995 г. е 81,2 на 100 хиляди души.

Късното идентифициране на пациентите и недостатъчното отпускане на средства за осигуряване на лекарства намаляват ефективността на лечението и увеличават добива на инвалидизация. През 1995 г. само 1,6 излекувани пациенти се падат на 1 починал пациент с туберкулоза (през 1990 г. - 4,6), делът на пациентите с туберкулоза, регистрирани в противотуберкулозни институции за по-малко от 1 година, се увеличава от 8 на 18,0%.

Заради късното откриване на заболелите рязко се увеличи заболеваемостта от хора, които са имали контакт с болни в огнищата. INПрез 1995 г. тази цифра е 603,4 на 100 000 контакта, като в огнищата най-често се разболяват подрастващите (789,1). Само 70% от работещите в животновъдството (дори във ферми, неблагоприятни за туберкулоза по говедата) се подлагат на задължителни предварителни и периодични прегледи при постъпване, в резултат на което сред тези групи се откриват до 35% тежки хронични пациенти.

Фактът, че медицинските работници в контакт с пациенти с туберкулоза от различни форми са реална рискова група, се доказва от следните цифри: през 1998 г. в републиката са регистрирани 54 случая на туберкулоза: сред болните 8 души са лекари, 35 са медицински сестри, 11 са медицински сестри.

група 1 - хора, показващи конверсия (рискът им от туберкулоза оправдава превантивната химиотерапия, независимо от възрастта);

2-ра група - лица, повлияващи се от туберкулинова проба (за тях няма данни за резултатите от пробата преди контакт); те трябва да се третират като показващи преобразуване;

Група 3 - лица, които преди това са имали положителен туберкулинов тест (те имат нисък риск от туберкулоза и лечението се счита за неподходящо).

Въпреки това, лица на възраст под 35 години, заразени с ХИВ, пациенти с рак, получаващи химиотерапия, приемащи кортикостероиди за дълго време или страдащи от друго имунодефицитно заболяване, трябва да бъдат подложени на превантивна терапия, независимо от резултатите от туберкулиновия тест.