Етносът и националността са различни понятия

Аз например съм български германец. Точно в този ред. Има български татари, има български поляци, има дори български китайци и в това няма нищо лошо. Като че ли сме малко по-различни като етнос. Но ние живеем в България и на първо място всички сме българи. И след това разделяме по националност, религия, местоживеене в България, професия и т.н.

В енциклопедията "Народи на България" пише: народност е термин за означаване на принадлежност към определен етнос и за означаване на съвкупност от хора от една и съща националност, т.е. етнос. Оттук и заключението: етносът и националността всъщност са едно и също. Няма да е грешка да използвате етническа принадлежност вместо националност или обратното. Друго нещо е да не бъркате етнос и нация. Това са напълно различни понятия.

Бях разделен на понятията етнос и националност. В задграничните ни паспорти в графата "националност" (Nationality) е "Гражданин на Руската федерация". И в повечето европейски езици тази дума означава "гражданство". Още повече, че думите "българин" и "българин" звучат и се пишат еднакво на почти всички езици. За нас гражданин на Франция е французин, като той може да бъде както евреин, така и германец. Гражданинът на Испания е испанец, а такъв етнос изобщо не съществува. Има кастилци, андалусци, каталунци, баски и т.н.

Общоприето е, че нацията е съвкупност от хора с един език, култура, психологически тип и обичаи. Националността практически съвпада с етническа група. Народът е съвкупност от хора, които са граждани на една държава. В България възникват обърквания и проблеми поради сходни наименования на гражданство - българин и основната етническа група - българин, от която произлиза името на държавата. Най-просто казано, всички български българи, ноНе всички българи са българи. Затова трябва да се разделят гражданството и националността, която имаше в съветските паспорти, но беше премахната, неясно по какви причини, в българските.

Николай, има ли поне един обективен критерий, по който човек може да бъде причислен към една или друга етническа група? Каква ще бъде националността например на човек, чиято майка е коми, чийто баща е германец и чийто роден език е български? И задължителна ли е самоидентификацията по етническа принадлежност? И ако не е задължително, тогава няма нужда да посочвате националност в паспорта.

историците счупиха всичките си копия. Теорията на Гумильов за етническите групи е ярък пример за опит за разбиране на това изключително сложно понятие. Слушах лекциите му с "заглъхване"!. И професорите едва не го проклинаха. Кой е прав? Не съм коми, не съм и българин със сигурност. Въпреки че Пушкин за мен е "нашето всичко". Но познавам и Куратов. Местни аз.

Има много критерии за разделяне.По принцип в науката всички спорове относно критериите за етническа група могат да бъдат разделени на 2 вида, няма да задълбочавам и няма да повтарям грешките на някои другари, които злоупотребяват с научната терминология и фамилни имена в публичната полемика. принадлежност), то в това, Игор, ние с теб сме просто на диаметрално противоположни позиции.. Ти си за интернационализация и за загуба на национална самоидентификация, аз съм за нейното пре сервиране. Когато общувам с човек, искам да знам към каква култура той се смята, как, поне теоретично, ще се държи според обичаите на своята етническа група, неговата култура в тази или онази ситуация.И в този спор вие и аз не сме сами, целият свят е разделен в негоот 2 страни.Новостта на позицията на вашата страна не означава, че е прогресивна, първичността и консерватизмът на нашите възгледи не означава, че е архаична и остаряла. Вие искате да разрушите съществуващата система от взаимоотношения и да промените установените ценности.И в същото време актьорите на световната сцена.

Николай, изобщо не съм против етническата самоидентификация. И не искам да унищожа нищо. Аз съм за свободата на самоидентификацията, а това са две много различни неща. Наистина, ако графата "националност" беше запазена в паспорта, тогава, когато се срещнете, бихте ли искали паспорт, за да разберете към каква култура се смята човек?

Има обективни критерии за разграничаване на една етническа група от друга. Но няма нито един обективен критерий, по който може да се прецени дали човек принадлежи към една или друга етническа група. Само субективно - за кого се чувства. Тогава защо този субективен критерий трябва да бъде посочен в паспорта? Самочувствието на човек може да се промени. Например, той се смяташе за българин, а след това се засели в коми село, започна да говори коми език и кръвта на комите се събуди. Тогава какво да правим? Паспорт да тичам за смяна?

Николай, нали каза, че аз съм за загубата на национална идентичност и искаме да разрушим установената система от взаимоотношения и установени ценности. Просто отговорих, че не е. Аз изобщо не съм разрушител. Америка не искам да обсъждам - ​​ние живеем в България. Но смяната на националността, поне формално, е много възможна. До 22-годишна възраст бях коми по паспорт. Бях убеден, че по този начин ще се влезе по-лесно в университета. Но влязох в Сиктивкарския университет без проблеми. Но изпитът по коми издържа едва от третия опит. Учителят реши, че тъй като съм коми, трябва да знам родния си език наизуст. След армията ми дадоха нов паспорт, където записаха,че съм българин. Ето ме и мен - жив пример за смяна на националност. Никога не съм променял родителите и родината си (дори и малка).

Скъпи Игор! Щом така лесно си се "транскрибирал" на български, то може би комите нямат нужда от този суверенитет, титулярна националност, република Коми? Вие не цените името на националността. Или меркантилните интереси са по-високи от това да те наричат ​​Коми? Въпреки че сега нямате гражданство в паспорта си.

А Република Коми няма суверенитет. Тъпата Декларация за суверенитета от 1990 г. отдавна е отменена. Но не виждам смисъл да преименуваме Република Казахстан на Сиктивкарска област. Нека бъде както е.

Декларацията за суверенитета на Република Казахстан от 1990 г. едва ли може да се счита за глупава, тогава всичките 120 депутати, които са гласували "за", трябва да бъдат наречени глупаци. Това не е глупав документ, а зов на времето. Защото ситуацията изискваше от републиканските власти по-голяма самостоятелност при вземането на решения. Поне по този начин. Когато имаше дисбаланс във висшите етажи на властта. Второ, никой не е анулирал декларацията. Нямаше

Нямаше декларация за премахване на декларацията за държавен суверенитет на Република Казахстан. Де юре документът съществува. Друго нещо, имаше поправки в Конституцията на Република Казахстан, анулиращи разпоредбите за суверенитета. И това е факт. Но това е плод на натиск от българска страна върху нашето ръководство. Но нашите власти не изразиха особено страстно желание да се занимават със самокастрация. Това беше техен принудителен ход. И ако говорим за района на Сиктивкар, това е колосална стъпка назад. Защото в света има тенденция към отцепване, получаване на статут на независими все повече и повече територии. Просто казано сепаратизъм, който разцъфтява по-пищно, колкото и да е парадоксално, в страните от благословения Запад (В Българиясмачкан е от "вертикала", но засега изглежда). Косово е отделен пример, но преди около шест месеца сръбският парламент върна статута на автономия на Войводина, въпреки че мнозинството там са сърби, а не унгарци. Етносът или националността, както искате, нямат нищо общо. Политологията като наука признава, че със задълбочаването на демокрацията процесите на фрагментация на държавите само ще се засилват. Следователно разширяването на правата на републиката е неизбежно при евентуално политическо „размразяване“ в България. Тогава декларацията отпреди 20 години определено ще ви накара да си спомните. Но тя е остаряла, изиграла е своята историческа роля. Ще бъдат взети и други политически решения. По-твърда или по-мека в зависимост от ситуацията.

Тези, които приеха и дори изготвиха Декларацията за суверенитет, сами признаха нейната погрешност. И много от тях вече са горещи привърженици на вертикалата. И по същество Декларацията беше отменена от Конституцията на Република Казахстан. В декларацията нямаше нищо добро. Признаването на приоритета на републиканските закони пред федералните, възможността Република Коми да се отцепи от България - каква е ползата от това?

Възниква въпросът кога са били искрени, кога са приели декларацията или кога са я отказали. Сигурен съм, когато са го взели. Личеше си по лицата им: тържествени, претенциозни, показни. Те не се държат така пред оръжие. Можеха да откажат, никой нямаше да ги накаже, а когато се отказаха, в тях се усещаше някакво униние. Путин удари по масата: стига. И нашите депутати, както и по други теми, подадоха. Представете си, че няма да има заповед от центъра. Щеше ли нашето правителство да си посипе главата с пепел и да каже: извинете, направи грешка? Никога. Никога няма да повярвам. Ако говорим за приоритетите на законите на различни нива, тогава аз не призовавам за отделяне от Руската федерация. Но децентрализациянеобходими. Това е спасението. Да управляваш от един център такъв огромен континент като България е все едно да се върнеш в българската империя, но без цар, или в СССР, но без червено знаме. По това време е. когато каталунците провеждат референдум, а Шотландия освобождава терорист, а Лондон прави безпомощни изявления. Демократизацията предполага не само оптимизиране на връзките по хоризонтала, но и по вертикала.