Евгений Чарушин, В нашия двор
Шарик има дебело, топло кожено палто - той бяга през цялата зима през слана. И къщата му без печка е просто кучешка колиба и има легло от слама и не му е студено. Шарик лае, пази колективната стока, не пуска зли хора и крадци в двора - за това всички го обичат и го хранят добре.
Тази котка е Марушка. Тя хвана мишка в килера, за което господарката й я нахрани с мляко. Марушка седи на чергата, нахранена и доволна. Тя пее и мърка песни, а котето й е малко - не се интересува от мъркане. Играе си сам - хваща се за опашката, пръхти на всички, надува се, настръхва.
Това е заек. Има две зайчета - същите са като майка й, само малки. Ушите са дълги, опашките са къси, очите са кръгли и също като майката ядат трева. Всички отидоха при майката. Заекът дъвче стръкче трева, цялата муцуна ходи така с шейкър, носът се мята и се върти от едната страна на другата, а стръкът трева се катери в устата и се катери. Стръкът трева е свършил - заекът ще отхапе друг и ще дъвче отново. Ще им нося морков, и зелев лист, и кора хляб - нека дъвчат.
Ето я Хавроня-красавица - цялата намазана, намазана, търкаляна в калта, изкъпана в локва, всички страни и муцуна с муцуна в калта.
- Върви, Хавронюшка, изплакни се в реката, измий мръсотията. И тогава бягай в кочината, там ще те изперат и изчистят, ще бъдеш като краставица, чист.
„Не искам“, казва той.
- Тук се чувствам по-добре!
Патицата се гмурка в езерцето, къпе се, докосва перата си с клюн. Перото се поставя върху перото, така че да лежат плоски. Ще се изглади, почисти, погледнете във водата, като в огледало, погледнете - ето колко е хубаво! И крещи:
Една камила вървеше през степта. Той носеше тежки раници на гърбиците си. Много уморен, дори отслабнал; най-накрая го върна у дома да си почине. Тук той лежи в плевнята, краката му долусе наведе. Сено, слама дъвче. Само се уверете, че не го дразните, иначе той ще се ядоса и ще ви оплюе.
Вързали магарето в репей. Репеят за магарето е най-вкусната храна. Изяде целия репей около него, но няма да стигне до най-вкусните: въжето е късо. Как магарето крещи:
Гласът е гаден, силен. Можете да го чуете на пет километра.
Върви бързо, господарю, вържи магарето си на друго място. За неизядените.
Пеструха стои на зелена поляна, дъвче и дъвче трева. Рогата на Пеструха са стръмни, страните са дебели, а вимето е пълно с мляко. Тя маха с опашка: мухите и конските мухи гонят.
- А на теб, Пеструха, какво ти е по-вкусно за дъвчене - проста зелена трева или различни цветя? Може би лайка, може би синя метличина, или миши грах, или незабравка, или карамфил, или може би камбанка, или може би Иван да Мария? Яж, яж, Пеструха, ще ти е по-вкусно - ще ти е по-сладко млякото. Ще дойде доячка да те издои - ще издои пълна кофа вкусно, сладко мляко.
Този млад кон тича през ливадите, цвили силно, удря земята с копита. Още никой не го е оседлал и впрегнал в каруца. Той израства в колективна ферма, набира сила.
Коза върви по улицата и бърза за вкъщи. Вкъщи стопанката й ще храни и пие. И ако стопанката се поколебае, козата ще открадне нещо за себе си. В коридора ще погълне метла, в кухнята ще вземе хляб, в градината ще яде разсад, в градината ще откъсне кората от ябълково дърво. Какъв крадлив, пакостник! А козето мляко е вкусно, дори може би по-вкусно от кравето.
Леле, какъв хладен и мек! Това е добра овца, а не проста. Този овен има гъста вълна, тънка-тънка коса; добре е да плетете ръкавици от неговата вълна, фланелки, чорапи, чорапи, всички дрехи могат да бъдат тъкани и плъстени ботуши. И всичко ще бъде топло и топло. А в колхоза има цяло стадо такива овце.
И гъската вече се е изкъпала. Отиде на полянатапаса.
- Тега, тега, бяла гъска,
Не помниш цветята
Не късай тревата
Ще ти дам хляб
Само не щипете!
Една пуйка ходи из двора, надута като балон и се сърди на всички. Набраздява криле на земята, а опашката му е широко разгъната. И момчетата минаха и да го дразним:
- Хей, индиане, индиане, покажи се!
Индия, разходка из двора!
Той се нацупи още повече и как мърмори:
Какъв бърборко-мрънкач!
Кокошка с пилета се разхождаше из двора. Изведнъж започна да вали. Кокошката бързо седна на земята, разпери всичките си пера и кудкуда: „Квох-квох-квох-квох!“ Това означава: скрийте се бързо. И всички пиленца изпълзяха под крилете й, заровиха се в топлите й пера. Кой е напълно скрит, на кого се виждат само краката, на кого стърчи главата и на кого само надничащото око.
А двете пилета не послушаха майка си и не се скриха. Стоят, скърцат и се чудят: какво им капе на главите?
Имахме пъдпъдък в клетка. Такава малка дива кокошка. Всички кафяви, на светли ивици. Прочети.
Има едно село Малки борове. Малко, не защото боровете в гората са малки, а защото близкото село се казва Големите борове. За разлика от този. Прочети.