Еволюционна морфология, Светът на генетиката
Еволюционна морфология
Малко вероятно е А. Н. Северцов да е бил доволен да чуе подобни думи. Той просто се опитваше да покаже връзката между историческото и индивидуалното развитие, беше сигурен, че такива връзки оставят отпечатък върху формирането на нови структурни характеристики на живите форми. Резултатът е формирането на теорията за филембриогенезата. Терминът "филембриогенеза" А. Н. Северцов обозначава такива промени в ембрионалното развитие, които се отразяват в структурата на възрастните организми и по-нататъшното историческо развитие (филогенеза) на видовете. Теорията за филембриогенезата има описателен (морфологичен) характер, отвън обяснявайки появата на нови признаци в хода на видообразуването. Може да се каже, че в него бяха доразвити подходите на К. Баер, А. О. Ковалевски, И. И. Мечников, които обективно също допринесоха за синтеза на исторически и онтогенетични принципи в теорията на наследствеността.
Без да навлиза в въпроса за мотивиращите вътрешни причини за такива нарушения в процесите на формообразуване, техните механизми, А. Н. Северцов си постави за задача да изясни външните (морфологични) модели, които съпътстват този процес. В резултат на това той предложи класификация, основана на разпределението на три основни групи филембриогенеза: анаболизъм, отклонение и архалаксис.
Анаболизмът или методът за добавяне на етапи на онтогенезата се проявява във факта, че развитието на една или друга част от ембриона продължава, така да се каже, извън предишния му размер. Класически пример за този тип филембриогенеза е развитието на челюстите на морската щука, саргана. При малките от този вид риба, зачатъкът на долната челюст, по неизвестни причини, внезапно започва да се увеличава интензивно, въпреки че всички останали органи се развиват доста хармонично. В резултат на това сарганът се различава рязко по структурата на челюстите от всичкидруги представители на групата скумрия, към която принадлежи.
При отклонение (отклонение в нормалното развитие) общата продължителност на ембрионалното развитие не се увеличава, но в средните етапи на ембриогенезата, когато зачатъците на всички органи вече са основно формирани, някои от тези зачатъци, отново по неизвестни причини, се отклоняват от типичния път на развитие. Класически пример за отклонение е развитието на роговите люспи на влечугите от същите рудименти, от които се образуват плакоидните люспи при рибите на акулите.
Най-мащабните промени в структурата се определят от архалаксиса - трансформации на първите, начални етапи на онтогенезата. Например, броят на ембрионалните зародиши на определени органи може да се промени.
Така че, в древните, примитивни влечуги, броят на такива зародиши, съответстващи на отделните прешлени на възрастен организъм, варира от 60 до 80. При гущерите техният брой достига 90, а при змиите - до 300. В мутантните индивиди на Drosophila "bithorax" възникват рудиментите на допълнителен гръден сегмент, върху който расте допълнителен втори чифт крила!
Разбира се, един чисто описателен подход не ни позволява да разберем механизмите, лежащи в основата на филембриогенезата. Да се обясни появата на тази или онази структура с отклонение означава да не се каже нищо. Подходът на описателната морфология трябва да бъде допълнен от причинно-следствен анализ на физиологичните и биохимичните фактори на филембриогенезата. Ще има какво да правят специалистите в областта на биологията на развитието. Междувременно, както правилно отбеляза Е. А. Веселов, идеите и фактите, изложени в теорията на филембриогенезата, все още далеч не са напълно разбрани и използвани, не са синтезирани „с най-новите постижения на сродните науки: физиология, биохимия и особено генетика“. Намигването към генетиката не е толкова необходимо вВ този случай е по-важно да се анализират данните на А. Н. Северцов с помощта на методите на биохимията и експерименталната ембриология. Перспективността на този подход се доказва от много факти, дадени в книгата на Р. Раф и Т. Кофман "Ембриони, гени и еволюция". Тази книга до известна степен развива и синтезира подходите, очертани от трудовете както на еволюционната морфология, така и на експерименталната ембриология (трудовете на Дж. Хъксли, С. Гулд, П. Олбърч и др.).