Евреино защо си толкова нагъл
Тук не може да има конкретика и конкретика. Евреите са тези, които не харесваш, те не се държат така. Не нашата. Не се вписват в идеалната картина на света и затова са неприятни по дефиниция. Така гопникът произнася своето „Защо си толкова нагъл?“ И няма значение дали иска да изтръгне мобилния си телефон или просто не му хареса непознатият, който по някаква причина се появи „в района“. Това е ирационалният антисемитизъм на един неудачник, който живее с вярата, че нищо не му е дадено, но наистина иска да бъде господар на живота и да установи свои собствени закони. Наврозов не получи литературна слава - абсолютно заслужено. Облагодетелстван от внимание и награди (този факт сам по себе си говори за странното състояние на българския литературен живот), Прилепин страда от факта, че пламенната му любов към Сталин не се споделя от либералната публика. А съществуването на евреите е удобно, винаги под ръка извинение да се отървете от злобата, която яде отвътре.
В едната крайност — нови преживявания на солидарност и самоорганизация (от лекции пред паметника на Абай на Чистие пруди до събиране на помощи за Кримск). Покойният политолог Александър Бовин веднъж каза: „Мечтая за България, в която би било неприлично да се ръкуваш с антисемит“. Тази България я има и тя е тук. Тук можете да изберете човек на име Максим Кац, който живее от няколко години в Израел, за общински депутати и дори да не забележите името му. От друга - Прилепин и Наврозов, срамният процес на Pussy Riot и разпръскващите урла акции в тяхна подкрепа, законите за митингите и "чуждите агенти". И на същото място, реагирайки на процеса за Pussy Riot, „инженерът на човешките души” Багиров пише в Туитър: „Нито един нормален българин никога няма да подкрепи „действията” на тези п...д. Подкрепете, забележете, само емигранти, п ... си и евреи. На същия полюс е Соловьов, койтоговори в подкрепа на беззащитната Руска православна църква, оплаква се, че „никой не публикува разобличаващи статии за начина на живот на равините Лазар и Шаевич“ и повтаря целия набор от банальности за света зад кулисите.
Естествено, между тези части на българското общество няма ясна граница, светът все още не е черно-бял, а многоцветен. Понякога изглежда, че има война на всички срещу всички. Така че е полезно да се отървете от илюзиите и да разберете кой е на чия страна. Разберете какво наистина мислят писателите, как читателите и, което е особено интересно, издателите реагират на откровенията на писателите. Когато редакторите на Snob премахнаха текста на Наврозов от личния му блог и лишиха писателя от възможността да публикува на сайта, се чуха възмутени гласове. Абсолютно напразно. Никой не лишава Андрей Наврозов от свещеното право да бъде антисемит. Но редакторите на частна медия могат да демонстрират отношението си към възгледите на своя бивш колумнист по всякакъв законен начин.
Сезонните прояви на антисемитизъм сред културните дейци не са никак необичайни. В такива случаи те обикновено казват нещо от рода на „Оказва се, че нашите интелектуалци не са имунизирани срещу ксенофобията“. Уви, това е напълно грешна диагноза. Много интелектуалци са активни носители и разпространители на този вирус. Така че е добре, когато заболяването им премине в активна фаза: когато симптомите са явни, незаразената част от обществото избягва контакт.