Европейският съюз през 2017 г. основни противоречия и възможни трансформации
Център за стратегически оценки и прогнози
Автономна организация с нестопанска цел
Специалистите периодично провеждат изследвания по въпроси, свързани с бъдещето на такава голяма организация като ЕС, която има мощен потенциал. Техните прогнози винаги са интересни. В момента в политическата среда на света се е появила парадоксална ситуация. От една страна, проблемът за сигурността стана още по-актуален, от друга страна, балансът на силите, които могат да го реализират, все още не е формиран. Когато се разглеждат процесите, наблюдавани в ЕС в тази плоскост, има редица моменти, които карат да се замислим. Интересен е анализът на противоречията, с които една организация може да се сблъска през 2017 г. В същото време вниманието на експертите е привлечено от възможните сценарии за неговата трансформация. Считаме за необходимо да се спрем по-подробно на този въпрос.
Нарастващ интерес към ЕС: някои причини
С настъпването на 2017 г. излизат прогнозите на експертите за съдбата на Европейския съюз (ЕС). Този интерес не е случаен. Основната му причина е свързана с важни промени в глобалната политика. Неочакваните резултати от президентските избори в САЩ, силният геополитически демарш на България, издигането на Китай на ново ниво, успехите, постигнати от развиващите се страни (например Турция) оказват влияние върху политическата динамика в света.
Като втора причина експертите посочват финансово-икономическата криза от 2008 г. Този процес не е затихнал. Страни като Гърция, Португалия и Испания са най-потърпевши от него. Като цяло възникна въпросът за запазването на единната валутна зона на ЕС. Организацията все още се бори с кризата.
Друга причина е свързана с процесите, протичащи в самия ЕС. Те включват политически,икономически, екологичен, културен и идеологически характер. По-специално, ЕС беше разтърсен от събитие, наречено „Брекзит“. Много експерти се опасяват, че това ще предизвика "ефект на доминото". Силното влияние на Brexit върху Европа все още се усеща. В някои страни политически тенденции като него дори започнаха да се появяват. Експертите са провели изследвания и са направили различни прогнози по този въпрос. По-долу ще се спрем на тях по-подробно.
Влияние върху глобалната геополитика: в светлината на отслабващите тенденции
Тук на първо място трябва да се отбележи неспособността на ЕС да реагира гъвкаво и адекватно на променящия се свят. В този аспект Н. Кавешников отбелязва, че „светът, който европейците биха искали да видят, не става по-сигурен, икономически развит и устойчив” (виж: предишен източник). Напротив, нарастват рисковете, свързани със сигурността, задълбочава се пропастта между икономически успешни и неуспешни държави, рязко се засилват тенденциите за използване на твърда сила и война при решаване на външнополитически въпроси.
Това, разбира се, са много фундаментални моменти и неподготвеността на ЕС за тях е сериозен въпрос, тъй като ЕС е един от най-силните центрове от икономическа, политическа, демографска и военна гледна точка. Неспособността на организацията да отговори на наблюдаваните сериозни глобални процеси в света без съмнение може да предизвика криза. Интересното е, че организация с усъвършенствана система за управление се оказа неподготвена за фундаментални иновации. Очевидно тук е изиграла роля една функция, за която говорят и експертите.
Имаме предвид склонността на Запада през последните години към двойни стандарти. Брюксел и Вашингтон дадоха предпочитание в различни региони на света не на политики, основани насправедливост, но курсът да обслужва специални геополитически интереси. В един район агресорът е наказан, в друг е покровителстван. Либия, Сирия, Египет, Ирак, Афганистан бяха ударени, а Армения беше отбранена. Муамар Кадафи, Саддам Хюсеин бяха наказани, а Саркисян и Кочарян бяха защитени. Дори ги наричаха демократи. Въпреки че ръцете на Саркисян и Кочарян са още по-окървавени.
Оказва се, че ЕС се оказа лице в лице с последствията от грешната си политика, водена през годините. Интересното е, че Брюксел не е напълно наясно с това. А това прави несигурна способността на организацията да се отърве от трудностите. Това е само част от процесите, протичащи в организацията. Експертите отбелязват значението на други фактори в този контекст.
Същата картина можем да наблюдаваме и в други страни от ЕС, да речем в Холандия, Франция, Германия или Италия. В тези щати не са изключени изненади на тазгодишните избори.
Експертите са убедени, че евроскептицизмът е пуснал корени в ЕС. Докторът на историческите науки В. Я. Швейцер отбелязва, че терминът "евроскептицизъм" е заел силно място в политическия лексикон на съвременна Европа (вж.: Владимир Швейцер, Антон Таршин. Европейски съюз: критици и апологети / "Модерна Европа", № 1 (67), 2016, стр. 16-25). Всъщност политическата тенденция, която изразява този термин, започва да играе все по-сериозна роля на политическата сцена на днешна Европа. И това трябва да има съответните политически и идеологически последствия.
Сред тях особено място заемат широко разпространените в Европа радикален национализъм, изолационизъм и ислямофобия. Тези тенденции като цяло оказват негативно влияние върху интеграционния процес в Европа, като в същото време създават условия за задълбочаване на другипротиворечия.
Вторият фактор се корени в еврокризата. Много страни членки искат да сложат край на жертването на своя суверенитет. С това е свързан и отказът от еврото. Британците се съсредоточиха върху този въпрос. Сега за същото говорят във Франция, Австрия, Холандия. В същото време експертите обръщат внимание на още един важен аспект на въпроса. Това е свързано с факта, че държави с различно ниво на икономическо развитие, традиции и начин на живот имат една валута. Мирните южни народи не искат да имат суров протестантски дух. Известно недоволство предизвика подкрепата на много европейски институции за репресивните стъпки на Германия срещу Гърция. Сред тях най-недоволни са страните от Централна и Източна Европа. Ръководителите на тези държави, възхитени от процеса на преход от социалистическия лагер към ЕС, понякога са посрещнати с освирквания в Европейския парламент. През 2009 г. чешкият президент Вацлав Клаус се изправи пред това (виж: предишен източник).
Кризата на либералната демокрация: в контекста на прозрачността и демокрацията
Политици в Германия, Холандия, Италия и Австрия твърдят същото. В този контекст те извеждат на преден план основно необходимостта от предоставяне на информация на гражданите, главно относно миграционната политика. Но Брюксел не може да стане по-прозрачен по този въпрос. По-специално, германските власти не искат да се отнасят сурово към мигрантите по искане на радикалната десница. Такива моменти дават нови нюанси на противоречия в рамките на ЕС.
По този начин възможността ЕС да загуби политическата си стабилност, сериозните трудности при осигуряването на прозрачност не дават основание за оптимистични прогнози за бъдещето на организацията. Експертите пишат, че ще доминират центробежните тенденции. Вероятност за изпълнениеима много такива сценарии. Освен тях могат да се посочат още два фактора. Това е криза на либералната демокрация в света и смяна на полюсите на властта (виж: предишен източник).
Корените на кризата на идеите за либерална демокрация се връщат към противоречията между либерализма и демокрацията. Свободните пазари и демокрацията не само стимулират взаимното развитие, но и засилват конкуренцията помежду си, тъй като свободата на пазара създава условия за неравномерно развитие. А това означава слабост на демокрацията. Икономистът от Кеймбриджкия университет HJ Chang пише, че "свободният пазар и демокрацията не са естествени партньори" (вижте: предишен източник).
Вярно, той имаше предвид "неконтролирания пазар", а политици като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър предпочитаха точно такъв пазар. Съвременните неолиберали са на същото мнение. Така икономическата неравнопоставеност поражда политическа неравнопоставеност. С други думи, демокрацията води до всеобщо равенство, а свободният пазар води до неравнопоставеност. В резултат на това тези два фактора, взаимно балансиращи се, прекомерно възпрепятстват развитието. Всичко това даде възможност една политика, която не устройва либералния елит в Европа, да бъде наречена популизъм. Но дори Ралф Дарендорф каза, че „популизмът е прост, но демокрацията е сложна“. В този смисъл това, което за един е популизъм, за друг може да е демокрация.
Популистите на свой ред наричат либералите „упорити членове на елита“. Те са обвинени, че отчуждават обикновените хора. Подчертава се ниската информираност на тази маса, ниското културно ниво. Например, така Хилари Клинтън описа електората на Доналд Тръмп в Америка по време на последната предизборна кампания. Експерти казват, че същата характеристика се наблюдава и по време на Брекзит.
Едносценарий: баланс на силите и ЕС
В световната политика се засили влиянието на България и Китай. Сега вероятността за формиране на световен ред, угоден на Запада, е твърде ниска. С оглед на това З. Бжежински пише за възникването на сериозна необходимост от сътрудничество между САЩ, България и Китай (виж: предишен източник).
Но това едва ли е възможно, защото има процес на задълбочаване на поляризацията на световната власт, за който стана дума по-горе. Западът знае, че в историята може да има алтернативи. Не всичко може да се случи според техните стандарти.
Има мнения, че светът се трансформира в нов баланс на силите. И място за ЕС не се вижда. Най-често се говори за САЩ, България и Китай. Но тази ситуация не означава изразяване на конкретно мнение за краха на европроекта. Възможно е страните от Европа да намерят сили в себе си и да разработят модел на интеграция в съответствие с изискванията на 21 век.
На фона на тези знаци отново се актуализира въпросът за сигурността и редица събития, които се случиха в Европа през 2016 г. Парижкият терор, новогодишното насилие в Кьолн, терористичната атака в Ница през лятото, терористичната атака в Берлин шокираха Европа. В отговор представители на ЕС подхвърлиха идеята за създаване на единна европейска армия. Но при прилагането му те все още не могат да преодолеят пречките, породени от многобройните проблеми, отбелязани от нас по-горе.
И през призмата на глобалната геополитическа динамика „България трябва да се разглежда като съсед на Европа“, но този съсед никога няма да приеме европейските ценности (виж: Уолтър Ръсел Мийд, „Вашингтон и Брюксел: Преосмисляне на отношенията с Москва?“, в Aldo Ferrari (ред.), Putin’s Russia: Really Back? (Milan, Ledi Publishing for ISPI, 2016), p. 46). Това означава, че заедно с Китай България „развива алтернатива на западното разбиране за световно управление” (виж: Bobo Lo,Нови и стари граници: Политиката на Русия в Централна Азия, IFRI Русия / NIS Center, Русия. Ней. Видения № 82, януари 2015 г., стр. 9).
Заключение
От горния анализ се вижда, че на този етап реалният сценарий за Европейския съюз е да запази интегритета. Несигурност в съдбата на ЕС се внася както от вътрешноорганизационни политически, финансови, икономически и управленски кризи, така и от развитието на глобално ниво на алтернативни модели на световен ред. Експертите не разглеждат сценария за бързото му развитие. Основният въпрос е свързан с намирането на начини за спасяване на организацията. Навлизането на "Стария свят" в 2017 г. с такива реалности може да отвори пътя за големи промени в световната политика като цяло.
Причината, поради която една мощна организация, която от самото си създаване възлагаше големи надежди, се оказа в такава ситуация са както геополитическите събития в глобален мащаб, така и различни тенденции в рамките на ЕС. С други думи, направените изводи не са случайни. От много години големите западни държави изграждат своята вътрешна и външна политика в съответствие с двойни стандарти. И това трябваше да доведе до негативни последици след определено време. Точно това виждаме сега. В този контекст са важни следните две заключения.
Първо, в ЕС предпочитащите национално-радикалния политически курс печелят все по-голяма обществена подкрепа. Този процес може политически да разцепи Европа. Така са възможни революционни процеси след излизането на Обединеното кралство от ЕС. Някои европейски експерти обвиняват САЩ за тези процеси. Това прави второто заключение важно за ЕС.
Второ, форматът на сътрудничество САЩ-България-Китай можепостави ЕС в трудна позиция в мащаба на световната политика. Брюксел може да остане на заден план. Ако Съединените щати продължат курса си на поддържане на зависимостта на Европа от Америка, тогава отново ще видим натиска на последната върху Германия и Франция. Това означава, че в следващите години може да има интересни развития в тази посока.
Всичко това показва, че въпреки всички възможности, Европейският съюз няма конкретен сценарий за развитие, дори и в краткосрочен план. Предположенията показват наличието на несигурност.