Факторът цел и адресат в превода
Кандидат на филологическите науки, доцент в катедрата по теория и практика на английския език и превод, N.G.L.U. Н. А. Добролюбова, председател на областния клон на СПР в Нижни Новгород
Именно тази твърда връзка със събитието създава интересен сблъсък от гледна точка на преводаческата практика – и не само практиката, но и теорията. В този случай обаче има повече проблеми за теорията, отколкото за практиката на превода. Наистина, речта на Линкълн вече е преведена на български четири пъти и е възможно в бъдеще да се появят нови преводи. Но какво да кажем за теоретиците и критиците на превода, които са призвани да оценяват резултатите от практическата дейност въз основа на определени теоретични насоки?
Какъв е проблемът? И проблемът е именно в това, че самото събитие на превод на такова произведение като Гетисбъргската реч поставя под съмнение солидността и сериозността на тези теоретични положения, които досега са били в основата на съществуващите и вече почти общопризнати концепции и теории за превод. Да, че има "разпоредби"! Човек може уверено да говори за определени аксиоми на превода, които не се нуждаят от доказателство.
Сред тези аксиоми е твърдението за необходимостта да се предаде (или възпроизведе) комуникативният ефект на текста, да се осигури комуникативен ефект върху получателя на превода, подобен на този, който оригиналът има върху своя получател. Достатъчно е да си припомним думите на Н. М. Любимов: „Всеки истински писател, всеки истински художник, истински майстор мобилизира всички изобразителни средства, с които разполага, за да постигне необходимия му художествен ефект. Това означава, че писателят-преводач, пресъздавайки произведенията си на своя език, трябва, ако е възможно, да мобилизира всички средства, за да постигнесъщият (курсив мой - В.С.) ефект [5, с. 141]. A. D. Schweitzer, творчески развил разпоредбите на концепцията на учените от Лайпцигската школа, определи превода като „процес, характеризиращ се с отношение към предаването на комуникативния ефект на първичния текст, частично модифициран от различията между два езика, две култури и две комуникативни ситуации“ [9, стр. 75]. Още по-рано Ю. Найда, определяйки концепцията за динамична еквивалентност като едно от изискванията за качеството на текста, пише, че динамичната еквивалентност е „фокусирана върху реакцията на рецептора“ и се стреми да осигури равенство на въздействието (курсив мой - V.S.) върху читателя на превода.
И така, опитът от превода на „обръщението в Гетисбърг“ поставя под съмнение току-що цитираните твърдения и самата нагласа за осигуряване на комуникативно въздействие върху получателя на превода. Нека обясним защо.
В най-добрия случай внимателният читател на превода ще може да разбере какъв точно ефект се е опитвал да окаже говорещият върху своите слушатели. Това достатъчно ли е, за да се счита завършеният превод за адекватен?
Може да се направи важно уточнение, ако приведем към разглеждането на изискванията за превод такава концепция като целта на превода, реализирана чрез стратегията на преводаческите действия.
Интересно е, че много теоретици и практици на превода, въпреки че като цяло са наясно със спецификата на ситуацията на „третичен превод“, все пак интуитивно се стремят да осигурят „подобно“ комуникативно въздействие върху получателя на превода. Така Мишел Берди завършва статията си за обръщението в Гетисбърг с думите: „Бих посъветвал преводачите да освободят прозата си – да пишат в стих! – и произнасят текстовете си на глас. Колкото повече пеят, толкова по-близо ще доближат днешната руска публика до бойното поле при Гетисбърг и визията на Линкълн заАмерика” [10, Р. 29]. Последното изречение не носи ли тайно желание да накара съвременния българоговорящ читател на речта на Линкълн да изпита същите чувства като събралите се на Гетисбърг Фийлд и да възприеме идеята за величието на американската нация и нейната отговорност за съдбините на света по същия начин като тях?
Литература
1. Алексеев, С. А. Предаване на структурата на образите на художествен текст в превод (върху материала на англо-български преводи): Дис ... канд. филол. науки. М.: МГЛУ, 2009.
2. Алексеев, С. А. Предаване на структурата на образите на художествен текст в превод (по англо-български преводи): Автореф. на дис. дис... канд. филол. науки. – М.: MGLU, 2009.
3. Алексеев, С. А. „Конфронтация“ в Гетисбърг: оригинал срещу превод / С.А. Алексеев // Мостове. Вестник на преводачите. - 2005. - № 2 (5).
4. Латишев, Л. К. Технология на превода: Уч. селище за подготовка на преводачи (от немски) / Л. К. Латишев. – М.: NVI-TEZAURUS, 2000.
5. Любимов, Н. М. Преводът е изкуство / Н. М. Любимов // Преводът е средство за взаимно сближаване на народите. – М.: Прогрес, 1987.
6. Сдобников, В. В. Преводът като комуникативен акт: дидактически аспект / В. В. Сдобников // Вестник НГЛУ им. Н. А. Добролюбова. Серия „Научно сътрудничество с чуждестранни университети партньори”. Брой 1. - Нижни Новгород: NGLU im. Н. А. Добролюбова, 2005.
7. Цвилинг, М. Я. За някои модификации на комуникативния подход към концепцията за превод / М. Я. Цвилинг // Информационни и комуникативни аспекти на превода: Междууниверситетско. сборник с научни трудове. - Нижни Новгород: NGPII им. Н. А. Добролюбова, 1991.
9. Швейцер, А. Д. Теория на превода: състояние, проблеми, аспекти / А. Д. Швейцер. – М.: Наука, 1988.
10. Берди, адрес на М. Линкълн в Гетисбърг: TheПесен на Авраам / М. Берди // Мостове. Вестник на преводачите. - 2005. - № 2 (5).