Фенер (Державин)
Тръбният орган [2] дрънчи върху стека, Пронизва нощта и тишината; Прекрасен очарователен огън Рисува луната на стената. Различни сенки ходят в него: Мъдър, чудотворен магьосник, Жезли по движение, уста, очи Той ги създава, после ги унищожава; Хората се втурват на тълпи Да го гледат с такива чудеса.
Се появи! И така. Пещерният обитател е див, От страшната тъмнина великият Лъвът излиза. Стои, - къдрици по гривата с лапа Златни гребени, махаща опашка; И рев И погледът му, като в тъмнината на буря, Като светкавици, като гръм, Искрящ, гърми през горите. Той се промъква, скача, иска храна И сред дърветата Озетя [3] агнето [4] е смирено, Скочайки, отвори сърдитата си челюст. Изчезвай! изчезнал.
Се появи! И така. Сред гладките океани от стъкло, Румената зора на утрото, Спокойни дълбини Синьо-сиви, слънчеви очи Мустакат, тлъст рибен принц, Есетра, Излизащ от влагата с дълбока, Плешивина с пера [5] струяща наоколо, Гледа през водната врата, върви; Но тогава изплува страшен звяр При него от бездната, Устремява се във водите си на речната тръба [6] И като сърпове вече донесе зъбите си. Изчезвай! изчезнал.
Се появи! И така. От спокойна, зелена долина По пладне лебед се издигна Под облаците, Той снишава веселия си глас; Неговата долина, горичка, хълм, Река Еко сто пъти. Но тогава, като бърз свистящ гръм, На рамена му са сребристи Лаком орел с нокти Падна от небето. Кълве, мъчи, бие с криле, И пух лети като снежни полета. Изчезвай! изчезнал.
Се появи! И така. Слънцето се спусна, тъмна вечер Откри милиони Горящи звезди в небето. Пожарникари, метеорите са светлина Излитат в блестяща топка От места Най-възвишени, — и в тъмнината очите, Като искри, забавляват с огън; Един за вкъщи тукпада, Надут от вятъра, пламва, И целият град е в пламъци! Стълб дим, плашело [7] се извива във въздуха, Огън се излива като червени вълни. Изчезвай! изчезнал.
Се появи! И така. Гостът търговец, [8] гледа партитурите, От жажда до злато и грижи Въпреки че Другарите над печалбите треперят, Като споделят стоките си; Но той бди И пълзи по чертежите Скитайки се през цялото време в морето. В очилата му, всевиждащото му око Вече корабът вижда моретата далеч През сладки сълзи; Върху него се развява платно, знаме, дим, пламък, Близо до кея има клопка. Изчезвай! изчезнал.
Се появи! И така. Крещяща нива, трудолюбив, Богобоязлив, търпелив, Проливащ потта си, Вървящ под жегата зад ралото И дебел [9] мачкащ [10] юздите, [11] Година чака От семената, хвърлени от ръката му Да събере плод. Класовете са пълни със златен сок, Вече се люлеят като вълни, И небесната сянка Засенчва правото му дело, Но градът пада от облаците. Изчезвай! изчезнал.
Се появи! И така. Двойка младоженци — Златни, блестящи, мрачни. В неговите вериги — Любовта се дави в блаженство; Преодолявайки всички препятствия, Младоженецът Разтапяйки се от радост И, отдавайки се на красотата, Забравил някогашната скука на леглото, Целува я по устата, по ръцете й, И сред воалите Докосна с ръка забавленията; Но смъртта блести като коса над него. Изчезвай! изчезнал.
Се появи! И така. Смел, дързък водач, щастлив, [12] Чрез своя хитър, арогантен И силен дух Разпръскването на знамена е отвратително, И събирането на челото му Около Зелен лавр от многобройните народи, И потъпкване на кралските права, В замаяността на жадната за власт страст W с цялата сила на хората, властта V взе предимството; Гражданите не обръщат внимание на добрите стенания, Той протегна дясната си ръка към короната. Изчезвай! изчезнал.
Неочарователен, вълшебен, Вълшебен, този свят, фенер? Където се виждат сенките на променливите, Където, забавлявайки се с тях, кралят, Магьосник ли е, магьосник непонятен, В намеренията му е необятен, Кръгът на планетите тайно от височината С един пръст се върти, И зове земните хора Да бъдат мечти, или да видят сънища!
Защо, о, смел смъртен, Невеж сред науките си! Летиш с високомерни мисли, Или пълзиш в прахта като бръмбар, Ти тичаш след мечти за щастие, Само минаваш пред нас, Да си гост, поканен на пир? Не е ли по-добре да не бъдете поласкани от техния блясък; Но архитектът трябва да се чуди, Кой е създал толкова красив свят?
Така ще, ще бъдем безразлични Ние сме зрители на неговите чудеса; Каквото съдбата заповядва, изпълнявай послушно, Бъди забавен за другите; Нека ни управлява, Който движи слънцата, звездите; Той ги познава и нашия край! Заповедта е да стана. Говори - снижен съм. Този свят е мечта; техния бог създател!