Феномен Лидерите на LDPR идеология Характеристики на политическата дейност
По темата:Феноменът на Либералдемократическата партия; лидери; идеология; характеристики на политическата дейност
Изпълнител: Белишева Татяна Генадиевна
Проверен от учителя :__________________________
1 Въведение (Политическо лидерство)……………………….………………….3
2. Лидерите на Либерално-демократическата партия - Владимир Волфович Жириновски……………………………4
3 . ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ (ЛДПР)….…….6
7. Политическата дейност на Либералдемократическата партия……………………………………………….12
лидер. На този въпрос може да се отговори с въпроса: не са ли основните най-добри? Или обратното? Явно политиката предполага точно такова подреждане. Наистина между хората, обществото и държавата, властта винаги е съществувала някаква договорка да се мисли така. Властта неизменно се обясняваше, оправдаваше, издигаше в мнението на подчинените и поданиците като дадена отгоре, притежаваща не само правото да управляват, да се разпореждат, да командват, но и способността да управляват, знанията и всички други качества, необходими за лидерството. Легитимирането на политиката и властта (признаването на всички най-добри качества) на владетелите винаги е било тяхна основна задача. През 20 век, когато отговорността на властта и изискванията на обществото към нея рязко нарастват, се появява специална теория за политическия елит - най-добрата, избрана група от професионалисти, върхът на управляващите сили, участващи в политиката и следователно заемащи ръководни позиции на различни нива на управление.
Политиката е трудна за провеждане, ако обществото няма доверие на властта, а тя не е уверена в своята среда и във всички онези хора – класи, групи, общество, които трябва да ръководи. Между обществото и държавата, хората и властта, лидерите и подчинените, в никакъв случай не винагицари хармония. Политическите отношения са неустойчиви и нестабилни. Взаимното или едностранно привличане се заменя с разочарование, а не рядко и с конфликти. Когато хората погледнат назад в миналото, те откриват, че има много малко наистина надарени политици, още по-малко изключителни лидери, срещу всеки от които може да се направи едно или друго твърдение. Но в историята има много нещастни суверени и министри, незабележими лидери, чието управление е белязано от всякакви грешни изчисления, грешки, загубени войни, пропуснати възможности. Разбира се, политиката се различава малко от другите видове дейност, но нейните погрешни изчисления засягат най-вече съдбата на хората и нациите. Освен това историята е богата на имена на видни политически злодеи от техния вид и на зверствата на необикновени личности.
В България нямаше повече подобни явления, отколкото в други страни, но като цяло държавното управление често се оказваше много слабо място във вътрешната политика и неговите постижения идваха на висока цена за обществото, независимо дали става дума за разширяване на границите на държавата, за развитие на страната, за установяване на ред в нея. Обществото бавно и не напълно надживява най-болезнените и архаични начини на управление на страната и движенията на хората. Неслучайно такива видни фигури в историята на Отечеството са били самозванци, временни работници, атамани, бащи, сребролюбци, столични и провинциални всевластници. Те се оказаха упорити. феодални форми на управление.
На всеки нов етап политическият живот на обществото се нуждаеше от нов тип лидерство. Друг тип политически отношения изискваха различна форма на власт, нов лидер.
Неслучайно въпросът за лидерството възникна едва в наше време.
И така, лидерството е едно от проявленията на властта, отличително свойствополитическа дейност, право на номиниране на лидер, който да я осъществява. Това явление е присъщо и на други видове дейности - производство на вещи и идеи, наука, спорт и др.
2. Лидерите на Либерално-демократическата партия - Владимир Волфович Жириновски
След училище той заминава, за да влезе в Москва в Института по източни езици към Московския държавен университет, по-късно преименуван на Института за азиатски и африкански страни. В първите си години съчетава изучаването на турски език с часове в Университета по марксизъм-ленинизъм към факултета по международни отношения. Въпреки теоретичните си познания, студентът Жириновски не можа да се присъедини към КПСС: университетското бюро на комитета на Комсомола отказа да му даде препоръка.
Малко преди да получи дипломата си, Жириновски беше изгонен със скандал от Турция, където практикува в металургичен завод в град Искандурун. Официалната причина е комунистическа пропаганда. Турските власти бяха разтревожени от факта, че съветски студент подари на приятели значки с образа на Ленин. Самият Жириновски твърди, че е раздавал значки с портрети на Пушкин и изгледи от Москва. Има версия, че турците са объркали Лев Толстой с Карл Маркс. Най-смелите предположения гласят, че преди да посети Турция, Жириновски е бил вербуван от КГБ, а турското разузнаване го разсекретило и спешно го експулсирало от страната.
След като завършва института, Жириновски служи две години като офицер в щаба на Закавказкия военен окръг в Тбилиси. След това отива да работи в международния отдел на Съветския комитет за мир. След това работи в Стопанския факултет на Висшето училище за синдикално движение, след това в Инюрколегията на Министерството на правосъдието. От 1983 до 1990 г., след като преди това е завършил вечерния отдел на юридическия факултет на Московския държавен университет, той е старши юрисконсулт в издателство "Мир".
Политика, самСпоред него той за първи път се е заел през 1967 г. Докато все още е източен студент, по своя инициатива той изпраща подробно съобщение до генералния секретар Брежнев с препоръки как да се реформира образователната система, селското стопанство и градския живот. След известно време той беше извикан във висши инстанции, където обясниха, че тези планове не са осъществими по финансови и някои политически причини.
През 1991 г. Жириновски регистрира Либерално-демократическата партия на Съветския съюз (по-късно България) в Министерството на правосъдието. Жириновски подкрепи Държавния комитет за извънредни ситуации, противопостави се на Беловежките споразумения на Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич и, като направи рекорд за начинаещ политик, зае трето място на президентските избори в България. Събирайки почти 8% от гласовете, той остави само Елцин и Рижков напред. Не последна роля за постигането на този резултат изиграха обещанията на Жириновски да намали цената на водката.
Последвалите действия на Владимир Волфович бяха не по-малко екстравагантни. Така например той се обърна към тогавашния председател на Върховния съвет Руслан Хасбулатов с призив да разпръсне "антибългарското и антидържавно" правителство на Борис Елцин и вместо това предложи свой кабинет в сянка, където министър на сигурността беше писателят Едуард Лимонов, а на лидера на пънк групата "ДК" Сергей Жариков беше поверено наблюдението на сферата на културата.
В момента Жириновски е лидер на партията LDPR. Ръководството на фракцията на LDPR в Държавната дума беше поверено на неговия син Игор Лебедев.
Владимир Жириновски публикува около 40 книги - много брошури и няколко автобиографии - и пълна колекция от произведения в 55 тома. От политическите лидери той симпатизира на Саддам Хюсеин. Хобитата на Жириновски са стрелба, туризъм, волейбол, общуване с деца. Обичаше да пътуваграница, но вече им писна. Владее английски, френски, немски, турски. Женен за Галина Александровна Лебедева, кандидат на биологичните науки.
3. ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ (ЛДПР)
Политическата партия е доброволно обединение на идеологическа основа, чиято цел е завоюване на власт или участие във властта на държавно ниво. Властта, от своя страна, служи като необходимо условие за изпълнение на партийни програми, които изразяват интересите на определена група хора или цяла класа.