Фенотиазинови производни с невроплегично действие 1961 Першин Г
Фенотиазинови производни с невроплегично действие
Редица фенотиазинови производни имат специален вид седативен ефект, наречен невроплегичен (седативен ефект без потискане на функцията на кората, т.е. без директен хипнотичен ефект). Най-известният представител на тази група вещества е хлорпромазин.
Аминазине хидрохлоридната сол на М-(3'-диметиламинопропил)-2-хлорофенотиазин.
АминазинСедативният ефект на умерените дози хлорпромазин не е придружен от потискане на основните физиологични функции на централната нервна система, но съотношението между процесите на възбуждане и инхибиране се променя драстично. Седативният ефект е особено изразен в случаите, когато процесите на възбуждане рязко преобладават над процесите на инхибиране. Под въздействието на хлорпромазин развълнуваните пациенти се успокояват, стават безразлични към всичко, което ги е тревожело до този момент и им е причинявало тежки чувства. Според единодушното изявление на психиатрите, отделенията за буйни психически пациенти напълно промениха характера си след появата на хлорпромазин: те станаха същите като отделенията за тихи пациенти. Въвеждането на умерени дози хлорпромазин не дава директен хипнотичен ефект, но значително удължава физиологичния сън. Постоянното, болезнено безсъние изчезва без следа под въздействието на малки дози хлорпромазин. Големите дози от лекарството могат да причинят много дълъг (до 16 часа или повече на ден), дълбок и спокоен сън. Аминазинът рязко потенцира действието на наркотични, хипнотични, антиконвулсивни и аналгетични лекарства.
Характерно и много ценно свойство на хлорпромазина е неговият антиеметичен ефект: той успокоява повръщането, както причинено от лекарства с еметично действие, така и възникващо.в резултат на определени патологични процеси в организма. Под въздействието на хлорпромазин телесната температура на животните и хората намалява. С помощта на засилено външно охлаждане е възможно (без изтощение на тялото) рязко да се намали телесната температура на животно или човек, на който се прилага хлорпромазин, и да се поддържа полученото състояние на хипотермия за дълго време. Метаболизмът в тъканите в тези случаи е рязко намален и сведен до минимум.
Аминазинът понижава кръвното налягане, намалява тъканния метаболизъм. Той има така наречения адренолитичен ефект, т.е. способността да елиминира действието на адреналин и норепинефрин (виж Адреномиметични средства). Аминазинът има лека антихистаминова активност (виж по-долу). Намалява възбудимостта не само на нервната, но и на други тъкани на тялото. Например, доказано е, че под въздействието на хлорпромазин сърдечният мускул става много по-малко чувствителен към действието на кардиотоничните глюкозиди (виж Сърдечни глюкозиди).
Механизмът на невроплегичното действие на хлорпромазин не е достатъчно ясен. Има основания да се смята, че той потиска функцията на центровете на диенцефалона, които осъществяват комуникацията между различни части на кората на главния мозък, както и между кората и подлежащите части на нервната система и други органи на тялото. По-специално се смята, че хлорпромазинът блокира функцията на ретикуларното (мрежесто) вещество, което контролира импулсите, идващи от периферните органи към центъра и поддържа тонуса на кортикалните центрове.
Ефектът на хлорпромазин върху нервните центрове може да бъде свързан с адренолитичното му действие. Функцията на центровете на диенцефалона е под двойно регулаторно влияние: норепинефринът я стимулира, а серотонинът я потиска. Аминазинът, премахвайки действието на норепинефрин, води до потискане на функцията на тезицентрове.
Фиг.5. Ефект на хлорпромазин в различни дози върху температурата на бели мишки. По вертикалната ос - ректална температура, в градуси, по хоризонталната - времето на експеримента в часове. 1 - физиологичен разтвор; 2 - хлорпромазин 5 mg/kg; 4 - хлорпромазин 10 mg/kg. Стрелката показва момента на въвеждане на веществата (според Дашин)Аминазинът се използва широко при редица психични заболявания, придружени от наличието на възбуда, халюцинации, страх, любезност, по-специално при шизофрения, маниакална форма на кръгова психоза, пресенилна (предстарческа) психоза, делириум тременс (алкохолна психоза). Добри резултати се постигат при употребата на хлорпромазин при неврози, неврастения, безсъние, гадене и повръщане от различен произход, включително неудържимо повръщане при бременни жени, морска и въздушна болест.
В хирургическата практика хлорпромазинът се използва за потенцирана анестезия като част от така наречените литични смеси, които също съдържат антихистамини и болкоуспокояващи, а понякога и атропиноподобни лекарства (виж по-долу). Използването на тези смеси позволява да се получи дълбока анестезия с използване на значително по-малки количества лекарства и да се предотвратят редица усложнения по време и след операцията. Профилактичното използване на хлорпромазин премахва страха на пациента от операция и го прави почти безразличен към тази тежка интервенция. В допълнение, хлорпромазин в литични смеси се използва при операции, извършвани по време на хипотермия.
Аминазинът се предписва и при токсикоза на бременността, за да се премахне повръщането и понижаване на кръвното налягане, а в някои случаи и при хипертония (вижте Спазмолитици).
Лекарството се използва и интравенозно в дози от 0,25-0,5 g на ден, интравенозно при 0,2 g. Aminazin има локално действиедразнещ ефект, следователно, когато се приема перорално, може да причини диспепсия, а когато се прилага интрамускулно, болка и увреждане (некроза, абсцеси) на тъканите. В тази връзка хлорпромазин се приема перорално в покрити таблетки след хранене. За интрамускулно инжектиране еднократна доза хлорпромазин се разрежда в 5 ml 0,5% разтвор на новокаин, за да се облекчи реакцията на болка (вижте Местни анестетици). За интравенозно приложение лекарството се разрежда с 40% разтвор на глюкоза по такъв начин, че да се получи 0,25% разтвор на хлорпромазин. Лекарството се прилага ректално в супозитории. При парентерално, особено при интравенозно приложение на хлорпромазин, пациентът трябва да лежи преди и след приложението на лекарството, за да се избегне рязък спад на кръвното налягане и развитие на ортостатичен колапс (рязко спадане на кръвното налягане при преминаване от хоризонтално във вертикално положение).
Аминазинът има странични ефекти. В това отношение са важни горните явления на дразнене от стомашно-чревния тракт и мускулната тъкан на мястото на инжектиране. Понякога се наблюдава развитие на рязка умствена изостаналост и явления на паркинсонизъм (лице, подобно на маска, скованост на движенията, треперене на крайниците). Описано е увреждане на черния дроб, придружено от жълтеница.
Продължителният контакт с хлорпромазин без спазване на правилата за безопасност на болничния и аптечния персонал може да предизвика дразнене на кожата и лигавиците.
Пропазине N-(3'-диметиламинопропил)-фенотиазин хидрохлорид, т.е. той се различава от хлорпромазин само по отсъствието на хлор във 2-ра позиция на фенотиазиновата част на молекулата. Действието на пропазин върху тялото е качествено подобно на действието на хлорпромазин, но е по-слабо изразено и по-малко токсично. Антихистаминовият ефект на пропазин е по-изразен,отколкото аминазин.
Пропазин се използва за същите показания като хлорпромазин, в случаите, когато не е необходимо да се получи особено силен ефект. Пропазин, подобно на хлорпромазин, има локален дразнещ ефект.
Мепазин- 10-(М-метил-пиперидил-3-метил)-фенотиазин ацетат - подобно на хлорпромазина има успокояващ ефект, но му отстъпва по сила на действие. Адренолитичните и хипотермичните свойства на мепазин са слабо изразени. Той е по-малко токсичен от хлорпромазин и не предизвиква ортостатичен колапс и кожни алергични реакции.
МепазинМепазин се използва за същите показания като хлорпромазин.
Аминазин(Aminazinum). Бял кристален прах, разтворим във вода, алкохол и хлороформ. Разтворите и прахът под въздействието на светлина могат да придобият синьо-виолетов цвят. Произвежда се в ампули от 2 ml 2,5% разтвор и таблетки с покритие от 0,025 г. Съхранява се в тъмен контейнер, защитен от светлина.
Пропазин(Propazinum). Бял кристален прах, разтворим във вода, алкохол и хлороформ. При престой на светло разтворите и прахът придобиват синкаво-зеленикав цвят. Прилага се интравенозно, интрамускулно, перорално и ректално по 0,05-0,15 g 1-4 пъти дневно. Произвежда се на прах, в таблетки от 25 и 50 mg и в ампули от 2 ml 2,5% разтвор. Съхранява се в тъмен съд, защитен от светлина.
Мепазин(Mepazinum). Бял кристален прах, силно разтворим във вода. Разтворите на мепазин се разлагат при излагане на светлина. Прилага се перорално, мускулно и венозно по 0,025-0,1 g 1-3 пъти на ден.