ФЕВИля и славеят разбойник
От този град, от Муром, От това село и от Карачаров Заминаваше далечен, едър, мил човек. Той стоеше на утреня в Муром. И той искаше да стигне навреме за обяд в столицата Киев. Да, и той се качи до славния град Чернигов. Близо до онзи град Чернигов Силушки е настигнат черен-черен, И черен-черен, като черна врана. Затова тук никой не ходи като пехота, Никой не язди тук на добър кон, Черната птица гарван не лети, Сивият звяр не реве. И се придвижи като голяма електростанция. Той някак стана тази велика сила, Той започна да тъпче коня си и започна да пробожда с копие, И той победи тази велика сила всички, Той се изкачи под славния край Чернигов-град.
Излязоха селяните и тук Чернигов И отвориха портите на Чернигов-град, И го наричат губернатор на Чернигов. Иля им казва, да, това са думите: „Но селяните, вие сте Чернигов! Ще дойда при вас в Чернигов като губернатор. Покажи ми права пътека, Директно шофиране и до столицата Киев. Говорили му селяните в Чернигов: „Ти си далечен, як, добър човек, О, ти си славен юнак и свят българи! Правата пътека се задръсти, Пътеката се задръсти, затрупа, И по тази права пътека Да, никой не е ходил с пехота, Никой не е минал на добър кон. Като онзи до калта, после до Черной, Да, до онзи, до бреза, до проклятието,
Да, до онази река при Смородина, На този кръст при Леванидов Славеят разбойник седи във влажен дъб, Славеят разбойник Одихмантев син седи. И тогава Славеят свири като славей, Крещи, злодей-разбойник, като животно. И от него или нещо от свирнето на славей, И от него или нещо от вика на животно Тогава всички мравки треви поглъщат, Всичкилазурни цветя се рушат, Тъмните гори всички се покланят до земята, А що се отнася до хората, те всички лежат мъртви. По права пътека - петстотин версти, По заобиколен път - цяла хиляда."
Добър и юначен кон спусна, Права пътека язди. Неговият добър и юначен кон Той почна да скача от планина на планина, Почна да скача от хълм на хълм, Нарами малки реки, спусна езеро между краката си. Той кара нагоре по реката до Смородинка, Да, до този е той до черната кал, Да, до тази бреза, до проклятието, До този славен кръст до Леванидов. Славеят изсвири като славей, Злодеят-разбойник изкрещя като животно, Така цялата трева-мравка се оплете, Да, лазурните цветя се разпаднаха, Тъмните гори всички се поклониха до земята. Добрият му кон и юнашки И той се спъва в кошове. И като стар казак и Иля Муромец Той взема копринен камшик в бялата си ръка, И той бие коня по стръмните ребра, Той казва, Иля, да, това са думите: „О, ти, вълча пълнота и торба с трева! Али не искаш да отидеш или не можеш да носиш? Какво си на коша, куче, спъваш се?
Не сте ли чували свирня на славей, Не сте ли чували вик на животно, Не сте ли виждали ударите на юнашките? И ето го старият казак и Иля Муромец, Да, той хваща своя стегнат, пръснат лък, Взима го в белите си ръце, Дръпна копринена тетива, И приложи нажежена стрела. Той стреля по тоя Славея Разбойника, Изби му дясното око със свинска опашка, Спусна славея и на влажната земя, Закрепи го отдясно за дамаско стреме. Преведе го през славното поле, Преведе го покрай гнездото и славея.
В това гнездо и славеят И това се случибъде да, и три дъщери, И три дъщери са любимите му. Голяма дъщеря - тази гледа наклонено през прозореца, Тя казва да, това са думите: „Баща ни язди през чисто поле, И седи на добър кон, И носи селски селянин Да, той е окован за дясното стреме. Любимата дъщеря на неговия приятел го погледна, Тя казваше тези думи: „Баща язди през чисто поле, Да, той носи селски селянин Да, той е окован за дясното стреме. По-малката му дъщеря го погледна, Тя каза тези думи: „Селски селянин язди, Да, и той седи селянин на добър кон, Да, нашият баща има късмет на стремето, Окован на стреме от дамаск - Дясното му око със свинска опашка е избито. Тя казваше тези думи: „Ах, нашите любими съпрузи! Вземете няколко животински рога
Да, бягайте в простора на чисто поле, Да, вие биете селяните селяни! Тези съпрузи и техните любими, Zyatevya, тоест, да, славеи, Те ги грабнаха като животински рога, Те избягаха в открито поле Дали на селянин селянин Да, те искат да убият селянин селянин. Славеят Разбойник Одихмантев син им казва: Ах, любими мои зетьове! Хвърли рогата на животните, Кани селянин и селянин, Покани славей в гнездото си, Оставете го да яде захар, Да, вие му дайте медена напитка, Да, дайте му скъпи подаръци!” Тия зетьове и славеи Изоставиха рогатите си зверове, Ай, викат селянин и селянин Това е гнездо и славей. Да, червеният селянин не се подчини, И той язди по славното чисто поле Правият път към столицата Киев.
Той дойде в славната столица Киев И при славния княз на широкДвор. Ай Владимир-княз, той излезе от Божията църква, Той дойде в стаята с бял камък, В трапезарията си в огъня, Те седнаха да ядат и да пият и ядат хляб, Яжте хляб и вечеряйте. Ето го старият казак и Иля Муромец Той застана на коня си в средата на двора, Самият той отива в стаите от бял камък. Дойде в трапезарията в горелката, На пети вратата махна, Писано кръста постави, Учено се поклони, На тримата се поклони ниско, на четирите отстрани,
Особено за самия княз Владимир, Той също е коляно на всички негови князе. Тогава княз Владимир започна да разпитва младия мъж: „Кажи ми, ти си добър човек, браво, Нима си някак, добър човек, но наречен с твоето име, Наричат те, дръзки, според отечеството?“ Старият казак и Иля Муромец казаха: „Аз съм от славен град от Муром, От това село и от Карачаров, Аз съм стар казак и Иля Муромец, Иля Муромец и син Иванович. Владимир му казва тези думи: „Ах, старият казак и Иля Муромец! Да, преди колко време напуснахте Муром И кой път поехте до столицата Киев? Иля каза да, това са думите: „Хей, ти, славен Владимир Столнокиевски! Стоях на утренята на Христос в Муром, Да, исках да стигна навреме за обяд в столицата Киев, Тогава пътят ми се поколеба. И аз карах по прав път, Карах по прав път покрай Чернигов-град, Карах покрай тази кал и покрай Черно. Минавам покрай славната река Смородина, Проклинам тази славна бреза, Премина славният Леванидов кръст. Владимир му каза тия думи: „Ей, селянин селянин, В очите, човече, да се юркаш, В очите, човече, се подиграваш. Като славния град Чернигов Тук има много сила Тогава никой не вървеше с пехотата И никой не яздеше добър кон, Сивият звяр не бродеше там, Черният гарван птица не прелиташе. И при онази кал, при Черной, Да, при славната край реката при Касис,
И при тази бреза при клетва, При този кръст при Леванидов. Славеят седи сина на разбойника Одихмантев. Както славеят свири като славей, Както злодей-разбойник крещи като животно. Тогава всички треви-мравки се заплитат, И лазурните цветя се разпадат, Тъмните гори всички се покланят до земята, И каквито има хора, тогава всички лежат мъртви. Иля му говори и това са думите: „Ти си княз Владимир и Столнокиевски! Славей измамник във вашия двор. В края на краищата, дясното му око със свинска опашка беше избито, И той беше прикован към дамаско стреме.
Тук княз Владимир и Столнокиев Той бързо стана и на бързи крака, Куня метна кожено палто на едно рамо, Тук носеше шапка от самур на едното ухо, Излезе в широкия си двор Вижте славея разбойник. Княз Владимир каза да, това са думите: „Викай, славейче, ти си като славей, Викай, куче, като животно!“ Синът на славея разбойника Одихмантиев каза: „Днес не вечерям с теб, князе, Но не теб искам да слушам. Вечерях при стария казак Иля Муромец, Да, искам да го слушам. Княз Владимир и Столнокиевски проговориха: „Ах, ти, старият казак Иля Муромец! Заповядай да свириш на славея и като славей, Заповядай да крещиш и като животно. Иля каза да, това са думите: „Ах, синът на Славея, разбойника Одихмантев! Извикай половин свирня на славей, Извикай половин звярски вик.“ Славеят разбойникът Одихмантев син му каза: "Ах, стариКазак ти Иля Муромец!
Кървавите ми рани бяха запечатани, Да, сладките ми устни не излизат, Не мога да свиркам като славей, Не мога да крещя като животно. Кажи на княз Владимир Налей ми зелено вино. Ще пия нещо като чар зелено вино, - Раните ми ще бъдат кървави, Да, захарните ми устни ще се отворят, Да, тогава ще свирна като славей, Да, тогава ще крещя като животно. Иля каза на княз Владимир: „Ти си княз Владимир и Столнокиев, Отиди в трапезарията си в горенката, Налей зелено вино. Не си малък крак - да, кофа и половина, Донесете славея разбойника. Тук княз Владимир и Столнокиев Той бързо отиде в трапезарията с горенката си, Наля чаша зелено вино, Да, той не е малък крак - да, кофа и половина, Отгледа престоял мед, Донесе нещо на Славея Разбойник. Славеят разбойник Одихмантев син Той взе чаша от княза с една ръка, Изпи тая чаша славей на един дъх. Тук славеят свири като славей, Разбойникът вика като животно, Куполите на кулите се изкривиха, И колената в кулите се разпаднаха. От него, от свирката на славей, Както има малки хора, така всички лежат мъртви, А Владимир, княз Столнокиев Крие се с куница. И ето старият казак и Иля Муромец Той бързо се качи на добър кон, И подкара славея в открито поле, И отсече дивата му глава.
Иля каза тези думи: „Достатъчно е да свирите и като славей, Достатъчно е да плачете и вашите бащи и майки, Достатъчно е да овдовявате и млади жени. Стига ви да оставите малките деца да осиротеят!"
И тук пеят Славея и слава му, И век след век пеят слава!