FGBOU VPO "Национален изследователски университет "Май" Курсов проект
по дисциплина "Проектиране на големи разпределени софтуерни системи и бази данни"
тема: "Архитектура на мултиагентни системи"
Студент: Машеров Д.Е.
Съдържание
1. Дефиниция на агент 5
1.1 Избор на дефиниции и твърдения за агенти 11
1.2 Класификации на агенти 13
1.3 Взаимодействие, комуникация, сътрудничество на агенти 19
2.Архитектура на взаимодействието на агентната система 25
2.1 Еднослойна архитектура на взаимодействие между агенти 25
2.2 Йерархична архитектура на взаимодействието на агента 27
3. Архитектура на агента 29
3.1 Обща класификация на архитектурите 29
3.2 Архитектури на агенти, базирани на знания 30
3.3 Архитектура, базирана на планиране (реактивна архитектура) 30
4. Примери за агентни архитектури 33
4.1 Многослойна архитектура за автономен агент („Туристическа машина“) 33
4.2 Многослойна архитектура за разпределени приложения 36
4.3 IDS архитектура 39
5. Организации и организационно моделиране MAC 40
5.1 Виртуални организации 42
5.2 Организационен дизайн: подход отдолу нагоре 46
5.3 Организационен дизайн: подход отгоре надолу 55
5.4 Логическа школа за моделиране на агенти 58
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ 61
Мултиагентните системи имат реална възможност да интегрират най-модерните постижения в тези области, демонстрирайки принципно нови качества
Първоначално идеята за интелигентен посредник („агент“) „възникна във връзка с желанието да се опрости стилът на комуникация на крайния потребител с компютърни програми, тъй като стилът на взаимодействие между потребителя и компютъра, който доминира, като цяло и сега предполага, че потребителятстартира задачата явно и управлява нейното решение[14]. Но това е напълно неподходящо за неопитен потребител. С други думи, първоначално идеята за интелигентен посредник възниква като опит за интелектуализиране на потребителския интерфейс.
Развитието на методите за изкуствен интелект направи възможно да се направи нова стъпка към промяна на стила на взаимодействие на потребителя с компютър. Възникна идеята за създаване на така наречените „автономни агенти“, което доведе до нов стил на взаимодействие на потребителя с програмата. Вместо взаимодействие, инициирано от потребителя чрез команди и директна манипулация, потребителят участва в процес на съвместно вземане на решения. В този случай както потребителят, така и компютърният посредник участват в стартирането на задачата, управлението на събитията и решаването на задачата. Този стил използва метафората"личен асистент"(PA), който си сътрудничи с потребителя в една и съща работна среда[14].
Основната характеристика на интерфейса, предоставен от потребителския агент, е, че този интерфейс еперсонализиран.Последното се постига поради факта, че потребителският агент е надарен със способността да се учи. В най-простата си форма потребителският агент получава информация за навиците на потребителя, като, както се казва, „надниква през рамото“ на работата на потребителя. Научавайки интересите, навиците и предпочитанията на потребителя, както и потребителската общност около него (това са тези, които са достъпни за личния асистент чрез компютърна мрежа), потребителският агент може да стане много полезен и в различни аспекти: изпълнява задачи от името на потребителя, обучава го, управлява събития и процедури. Имайте предвид, че по същество персонификацията на потребителския интерфейс е нов резерв на неговата интелектуализация, който успешно допълва„интерфейсна интелигентност“, която традиционно се свързва само с екранната графика.
Постепенно тази идея надхвърли интелектуалния потребителски интерфейс, тя все повече се фокусира върху идеите и методите на изкуствения интелект, върху активното използване на предимствата, които предоставят съвременните локални и глобални компютърни мрежи, разпределени бази данни и разпределени изчисления. Активното развитие на методите и технологиите на разпределения изкуствен интелект, напредъкът в областта на хардуера и софтуера за поддържане на концепцията за разпространение и отвореност доведоха до осъзнаването на важния факт, че агентите могат да бъдат интегрирани в системи, които съвместно решават сложни проблеми. Това означаваше появата на нова парадигма на разпределени системи с изкуствен интелект. Системи от този вид се наричат мултиагентни системи. Понастоящем мултиагентната система се разглежда като набор от интелигентни агенти, разпределени в мрежа, мигриращи през нея в търсене на подходящи данни, знания и процедури, и си сътрудничат в процеса на вземане на решения. Всъщност се появи нова парадигма наобщността на "софтуерните роботи",чиято цел е да задоволи различните информационни и компютърни нужди на крайните потребители.
С известна степен на условност изследванията в областта на мултиагентните системи могат да бъдат разделени на следните основни направления:
-теория на агентите, която разглежда формализмите и математическите методи за описание на разсъждения относно агентите и за изразяване на желаните свойства на агентите;
-методи на сътрудничествоагенти(организация на кооперативно поведение) в процеса на съвместно решаване на проблеми или във всякакви други варианти на взаимодействие;
-архитектура на агенти и мултиагентни системие област на изследване, в която се изучава как да се изгради компютърна система, която да отговаря на определени свойства, които са изразени чрез теорията на агентите;
-езици за програмиране на агенти;
-методи, езици и средства за комуникация на агенти;
-методи и софтуер за поддръжка на мобилностагенти(миграция на агенти през мрежата).