Философия на историята
Прочетете също:
|
Изключителният български философ Владимир Соловьов (1853-1900).
В своята философия Соловьов се ръководи от "органичното" мислене, което може да се нарече метод на идеалистичната диалектика.
Според Соловьов в резултат на синтеза на науката, философията и религията знанието придобива обективен смисъл и Бог придава на света характера на цялостна система, следователно познаването на реалността води до християнски мироглед, основан на учението за богочовечеството, божеството и човека, въплътен в Христос. Той вярва, че най-завършената философия е мистичната. Според натурфилософията на Соловьов многообразието в природата повтаря първоначалното многообразие в сферата на идеите, по чийто образ Бог създава материалния свят, природата. Единството на природата се осъществява благодарение на световната душа, тя заема междинно място между множеството живи същества и безусловното единство на божеството. Бидейки свободна, световната душа се отдели от Абсолюта, но по този начин започна да принадлежи към сътворения свят и загуби власт над него, в резултат на което световният организъм се разпадна на множество воюващи елементи.
Преодоляването на раздора в битието се улеснява от дълга космоеволюцияпроцес. Над космическия процес, протичащ преди в света, сега се издига историческият процес, източникът на развитието на който е световната душа, наречена от Соловьов София.
Като цяло принципът на София заема важно място във философията на В. Соловьов и има няколко тълкувания. „София е. материята на Божественото, пропита с началото на божественото единство”, една от страните на цялото единство, другата от които е Логосът. Това е и вечната, съвършена Женственост, духовно същество, което получава формата си от Бога, процесът на осъществяване на което е световноисторически процес. София е и душата на света като център на въплъщението на божествената идея за света.
В своята космология Соловьов подчертава и значението на материята. Това е първият субстрат, принадлежащ на съществата. Философът развива динамичната теория на атома: „Атомите са действащи или активни сили и всичко, което съществува, е продукт на тяхното взаимодействие“.
Соловьов развива своето учение за еволюцията на природата, изхождайки от предпоставката, че всичко в света се стреми към абсолюта, че светът е всеединство в състояние на ставане. Общо Соловьов разграничава пет етапа на еволюцията или, както той ги нарича, царства: минералното царство, растителното царство, животинското царство, човешкото царство и Божието царство. Петте царства нагледно представят развитието на битието от гледна точка на това, което Соловьов нарича морален смисъл, реализиран в богоматериалния процес: за да постигне своята висша цел, едно същество трябва преди всичко да бъде (минералното царство), след това трябва да бъде живо (растително), съзнателно (животно), след това разумно (човешко) и накрая съвършено (Божието царство).
Всекидневният човешки морал се основава на три изходни понятия: срам (определя отношението към естественото, материалнотоначало), съжаление (отношение към другите хора) и благоговение (отношение към най-висшия, божествен принцип). Моралната цел за човека е единството като абсолютно състояние. Тази цел трябва да бъде свободно избрана. Същността на свободата, според Соловьов, е доброволното усвояване на божествената воля от човека. В емпиричния свят човек се определя от механична необходимост и не може да бъде свободен, следователно човек трябва да стигне до Бог като основа на свободата, тъй като абсолютът е свободен от външна детерминация.
По пътя към пълнотата на битието, Божието царство на Земята, хората трябва да създадат общество, основано на принципите на справедливостта - свободна теокрация, общество, където моралната власт принадлежи на църквата, силата на краля, правото на жив съвет с Бога на пророците. Християнската държава трябва да провежда християнска политика и да насърчава мирното сближаване на народите. Единствената историческа мисия на всеки народ е да участва в живота на Вселенската църква, в развитието на християнската цивилизация, която трябва да бъде създадена на основата на органично съчетание на положителните елементи на западната и източната култури, преди всичко на основата на обединението на църквите - източното православие, което има богатство на мистично съзерцание, и западният католицизъм, който е установил наднационална духовна власт, независима от държавата.