Фирмата има дългове

Jurist_arbitr - 08/03/2012 09/11/2016

От една страна, логиката изглежда ясна - няма достатъчно пари за изплащане на дълга - товае знак за несъстоятелност (фалит) на организацията и ръководителят трябва да подаде молба за обявяване на длъжника в несъстоятелност в арбитражния съд. Собствениците на предприятието обаче често са объркани от цената на фалита, към която ще се върна в статията, времето на прилагане на процедурите по несъстоятелност и наличието на определени рискове. Не става дума за факта, че несъстоятелността носи повишени рискове за лицата, контролиращи дружеството, а че има рискове във всяка сфера на бизнеса, следователно нашата задача е да намерим и определим минималната степен на риск за лицето, което кандидатства за правна помощ. И от друга страна, на субектите на икономическите отношения се предлага по-евтин, сравнително ефективен и по-безпроблемен начин за приключване на дейността на дружество със задължения - "алтернативна ликвидация ". Разбира се, тази процедура не е ликвидация и носи такова име единствено с цел продажба на самата услуга. Всъщност говорим зареорганизацията на обществото под формата на сливане или присъединяване, други форми в момента се използват по-рядко. Недостатъкът на алтернативната ликвидация е задължителното наличие на правоприемник, на който се прехвърлят всички задължения и дългове на предприятието - правния предшественик, и ако има лице, към което може да се предяви иск, тогава има "куки" за връщане на първоначалния длъжник.

Реорганизация на предприятие с дългове

Възниква въпросът - какво пречи на предприятие със задължения да проведе процедурите на т. нар. "алтернативна ликвидация"?

Отговорът е рискът от субективна отговорност вв резултат на процедурата по несъстоятелност на длъжника по инициатива на кредитори или упълномощени държавни органи.

Основателите на компанията носят субсидиарна отговорност в размер на 674 595 рубли. С Баянова Н.В. 157 855 рубли бяха възстановени в полза на компанията Duslyk. 23 копейки, с Баянова Г.Н. - 157 855 рубли. 23 копейки, от Баянова И.Н. - 358 884 рубли. 54 коп.

Освен това, като учредители на новосъздаденото дружество Кафе "Дионис" Баянова Г.Н., Баянова Н.В., Баянов И.Н., не са предприети действия за изплащане на задълженията на дружеството, поне частично от печалбата, получена от дейността на дружеството Кафене "Дионис", не са предприети.

Както правилно е посочено от съдилищата, тези обстоятелства свидетелстват за упражняването от страна на ответниците на правомощията, свързани с правото да дават задължителни за дружеството указания, да определят неговите действия.

Давайки преценка на заявеното изискване, съдилищата изхождат от факта, че синдикът на длъжника Саттарова Р.М. са представени доказателства за действията на участника по прекратяване на стопанската дейност на дружеството. Представени са доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между действията на лицата, посочени в ал.4 на чл.10 от Закона за несъстоятелността и настъпилите последици под формата на прекратяване на стопанската дейност на длъжника.

Имайки пълна информация за финансовото състояние на предприятието, учредителите извършиха реорганизация, която доведе до прекратяване на стопанската дейност на длъжника, фалит, невъзможност за предприемане на мерки за възстановяване на платежоспособността и нарушаване на правата на кредиторите му.

Въз основа на изложените в исковата молба доводи, съдържанието на съдебните актове, както и предвид конкретните обстоятелства по делото, Върховният арбитражен съд на България не намира основанията, предвидени в посочения член от кодекса, заревизия на съдебни актове по реда на надзора.

На основание алинея 5 на чл. 129 от Федералния закон „За несъстоятелността (фалит)“, ал. 2 т. 3 чл. 56 от Гражданския кодекс на Руската федерация, параграфи. 5 т. 1 чл. 20 от Федералния закон „За държавните и общинските унитарни предприятия“, арбитражният съд отхвърли иска за възстановяване на субсидиарна отговорност за дълговете на MP, установявайки, че след реорганизацията MP не е бил лишен от възможността да извършва стопанска дейност, както се вижда от факта, че предприятието е сключило договори за наем на имущество, в които предприятието действа като лизингодател.

Съдът посочи, че ответникът е знаел, че той, като собственик на имота, е субсидиарно отговорен за задълженията на институцията след решението на арбитражния съд за възстановяване на неоснователно обогатяване, но реорганизира институцията, отнема цялото имущество, което му принадлежи, и в хода на преобразуването създава дружество, без да го дарява с имущество. Според съда при тези обстоятелства ответникът действително е извършил действия единствено с намерение да увреди ищеца, което е изрично забранено от ал.1 на чл. 10 от Гражданския кодекс на Руската федерация.

Наличието на сериозни рискове за собствениците и ръководството на длъжника при алтернативна ликвидация, реорганизация на дружеството пряко произтича от тези и други съдебни актове на най-високите съдебни инстанции. Разбира се, официалната доброволна ликвидация на организацията прекратява всички задължения с приключването на компанията, но при наличието на сериозни кредитори не е възможно да се извърши официална ликвидация.

Поради тази причина напоследък все повече предприятия избират фалита, който е цивилизован, официален и законен начин за ликвидация на фирма със задължения. Да, цената на процедуритенеплатежоспособност (фалит) е в пъти по-скъпа и тази цена е оправдана, т.к включва работата на няколко специалиста средно през годината. Професионалните арбитражни мениджъри с постоянна компетентна правна подкрепа в абсолютното мнозинство от случаите ще предприемат ефективни мерки за разрешаване на отношенията с враждебни кредитори (включително данъчни и други държавни агенции), прекратяване на бизнес дейности и ликвидация на юридическо лице. Такава работа, разбира се, трябва да струва повече от алтернативната ликвидация и има качествено различен резултат. Основната разлика между завършената несъстоятелност и горните методи за ликвидация на дружество е липсата на законови права за кредиторите да предявяват искове срещу длъжника и неговите контролиращи лица.