Физическа култура на древния свят - Физическа култура и спорт
дисциплина: История на физическата култура и спорта
тема: Физическата култура на древния свят
1. Физическа култура на Древния Изток
2. Физическата култура на древна Гърция
3. Старогръцка агонистика
4. Физическа култура на Древен Рим
1. Физическа култура на Древния Изток
Месопотамия. Първите известни следи от физическа култура в страните от древния Изток са открити в Месопотамия (южната част на съвременен Ирак, Иран, Сирия), която с право се смята за люлката на човешката култура и цивилизация. Най-удивителните народи на древността, шумерите, са живели в този регион. Те са първите, които отглеждат зърнени култури, отглеждат добитък, обработват метали. Те притежават най-древните градове-държави на земята, където за първи път изкуството, писмеността и физическата култура са поставени в обществена услуга. "Историята започва с Шумер!" – каза световноизвестният американски учен Самуел Крамър. За съжаление, само разпръсната информация за физическата култура на държавните образувания на територията на Месопотамия е запазена от 4-то хилядолетие пр.н.е. Те предоставят на историците информация, че в периода на формирането на държавите не само привилегировани групи от хора, но и свободното население са се занимавали с физическа култура. Физическите упражнения бяха с демонстративен състезателен характер и танцов ритуал, чието изпълнение изискваше много високи физически характеристики на участниците, тъй като бяха използвани множество акробатични елементи.
Решаваща роля в революционизирането на физическата култура на Месопотамия, а след това и на целия древен свят, изигра изобретяването на лека и бърза бойна колесница през 2-ро хилядолетие пр.н.е. масаизползването на коне доведе до трансформация на физическата култура. Появява се "Книгата за обучение" на митанеца Кикули, която е най-древното методическо ръководство за обучение на животни. Археологическите находки потвърждават появата на игрови упражнения в Месопотамия през този период - игра на топка с бухалка, конно поло. Бронзова статуя, направена около 2800 г. пр.н.е. свидетелства за развитието на борбата с колани сред шумерите, която се основава на бойни техники и пленяване на врага. Ритуалните състезания на шумерите, провеждани на новогодишните празници в чест на бог Мардук, изпреварили олимпиадите на древните гърци с повече от 1000 години. Развитието на физическата култура на Вавилон се доказва от текстовете на законите на Хамурапи, издълбани върху камък, датиращи от 1800-1750 г. пр.н.е., включително задължителните умения за каране на животни, стрелба с лък, юмручни боеве и състезания с колесници. Древните асирийци организирали система за обучение по фехтовка с мечове и хвърляне на копие. Откритите от археолозите барелефи, изобразяващи плаващи воини, чиито движения наподобяват стила "пълзене" (1200 г. пр.н.е.), свидетелстват за способността на народите от древна Месопотамия да се движат във водата. Интерес представлява физическото възпитание на персите, които обучавали децата си от 7 до 16 години в „възпитателни домове“, които действали при дворовете на сатрапите. Възпитанието включва обучение по езда, хвърляне на копие, стрелба с лък и правдивост. По-късно от тези институции се формират "домове за развитие на силата", които дълго време остават центрове на физическата култура в Персия. Във физическото възпитание на персийските младежи широко се използват задължителни ловни изпити за смелост, състезания по конно поло и игра на „шахматни палатки“.
Древна Индия. Във физическата култура на древносттаИндия в периода от III хилядолетие до II хилядолетие пр.н.е., е напразно да се търсят класически признаци за развитието на гореспоменатите държави. Формите на робство тук са били патриархални по своя характер, което е отразено във всички сфери на дейността на населението.
Физическата култура на Древна Индия има ценни традиции в областта на ритуалната лечебна гимнастика, танците и самоотбраната без оръжие. Както и метод за облекчаване на болката с помощта на акупресура и триене. Древна Индия притежава създаването на йога система, основана на наблюдения на умствени промени в тялото по време на медитации и танци на шамани. Това се потвърждава от каменна плоча, открита в Пендшаба (през 3-то хилядолетие пр. н. е.), която изобразява фигура на мъж, седнал в поза лотос (падсамана). Освен това в древна Индия на високо културно ниво са се провеждали състезания по конен спорт, бойни изкуства с удари с ръка и крак върху чувствителни към болка части на тялото. Разработен е метод за експресивен ритуал на движение. Имаше институции на танцьори (devadasis). В древна Индия медицинските университети са открити в Наланда и Такашима II век пр.н.е. Правилата, нормите за хигиена и промоция на здравето, установени от йога, са задължителни за всички представители на висшите слоеве на Древна Индия.
Древен Китай. Пример за високото развитие на физическата култура на древен Китай е книгата "Кунгфу", написана приблизително през 2698 г. пр.н.е., която систематизира упражненията на лечебната гимнастика, аналгетичния масаж, ритуалните и бойните танци, които са били разпространени сред хората. На базата на последното е разработена сложна система от пантомимични упражнения за подготовка на китайските воини.
Класовата структура на Древен Китай, която запазва положителни примитивно-общинни характеристики, в допълнение към привилегиите, получени чрезнаследство, направи възможно постигането на успех за сметка на физически и умствени способности. За да влезете например в класа на мандарините (длъжностни лица), е необходимо да положите изпити за физически способности и специални знания.
Натурфилософските възгледи и медицинските знания, получени въз основа на експерименти, са имали голямо значение за развитието на физическата култура на древен Китай. С помощта на терапии, базирани на движение, е открита възможността за въздействие върху функционалните системи на тялото.
По време на управлението на първата династия Шан, наред с медицинските и терапевтични движения, се култивира военно обучение, включително състезания с колесници, стрелба с лък, невъоръжен ръкопашен бой и хвърляне на копие.
Древнокитайската физическа култура достига своя връх по време на управлението на династията Джоу (XI-III в. пр. н. е.), когато се откриват училища, в които гимнастическите упражнения, дихателните упражнения, масажът и разтривките са задължителен предмет. Образованието в древен Китай през VI-V век. се основаваше на философската теория за "дао-те". Неговият основател Лао Дзъ смята човека за умалено копие на Вселената. За да бъде здрав, според даоистките принципи, човек трябва да поддържа и осигурява хармонията на "дзин" и "дзян". Това е възможно чрез физически и дихателни упражнения. Поддържайки вътрешната хармония, човек става здрав и следователно съвършен и добродетелен.
В допълнение към гореспоменатата система, свързана с вътрешното съвършенство, в древен Китай съществува система от идеали в областта на физическата култура, наречена "Мей". Той формира външно съвършенство и е насочен към благото на обществото, възпитанието на морала и чувството за вкус, воля и характер. Например, ако борецгруб към съдията, той беше удостоен с висока степен на презрение.
Сред бедните жители на древен Китай, с изключение на робите, широко разпространение получава играта "Жу-ке" - предшественикът на съвременния футбол. То се проведе по строги правила, като бяха посочени 10 нарушения и бяха разграничени 70 различни вида удари с топка. В допълнение към "Zhu-ke", обикновените хора проведоха състезания по юмручен бой, вдигане на тежести, теглене на въже, танци и състезания по вода.
По време на диктаторското управление на династиите Цин и Хан (III-I в. пр. н. е.) в древен Китай започва преходът към феодализъм. Императорът (Великият Жълт) провежда радикална военна реформа. Физическата култура започна да се заменя с бойни изкуства. Открити са военни училища със задължително обучение по конна езда, стрелба с лък от галопиращ кон, ръкопашни техники в близък бой, хвърляне на ласо за улавяне на врага. Местата за представителни турнири също бяха унищожени, а състезанията по физическа сила, организирани сред долните слоеве, бяха преследвани. За разлика от тях будистки монаси и даоистка конспирация организираха Народното движение на жълтите тюрбани, което насърчаваше физическите упражнения за самозащита на обикновените хора.