Физическото страдание като признак на морална вреда
(Муковнин В.В.) ("Модерно право", 2008 г., N 11)
ФИЗИЧЕСКОТО СТРАДАНИЕ КАТО ПРИЗНАК ЗА МОРАЛНА ВРЕДНОСТ
Муковнин В.В., адвокат на адвокатската колегия на Волгоградска област "Бял щъркел".
Ако физическото страдание се счита за първи признак на морална вреда, тогава можем да кажем, че физическото състояние на тялото и неговото функциониране могат да бъдат нарушени не само от физическо нараняване, нараняване, но и в някои случаи от морални преживявания, в резултат на което човек се разболява. Нарушаването на физическото състояние на тялото и неговото функциониране не е нищо повече от физическо увреждане, което се случва в наказателното право и наказателното производство, когато дадено лице е признато за жертва. В наказателното право физическото увреждане обикновено се разбира като нарушение на анатомичната цялост или физиологичните функции на човешките тъкани или органи. Физическата повреда най-често се изразява в лишаване от живот, причиняване на увреждане на здравето на човека, причиняване на различни видове телесни повреди, лишаване от обща и/или професионална работоспособност. Телесната повреда в наказателното право има правно значение за квалификацията на престъпно противоправно посегателство над човек. В правен смисъл, разбира се, физическата вреда е непоправима. Както правилно отбелязва Б. Т. Безлепкин, „невъзможно е да се върне животът, а възстановяването на здравето е медицински проблем, но не и юридически“. ——————————— Безлепкин Б. Т. Обезщетение за вреди, причинени на гражданин от съдебни следствени органи: Proc. надбавка. М., 1979. С. 34.
Тази позиция се заема от върховните съдилища на европейските държави, по-специално Върховният съд на Полша. В допълнение, тази гледна точка отдавна съществува в проучванията на домашни цивилни, например Н. С. Малеин. ——————————— Виж: Malein N. S. Oморална вреда // Държава и право. 1993. N 3. С. 36.
Всичко по-горе ни позволява да заключим, че е законно този вид щети да се разглеждат като вид неимуществени вреди, свързани с имуществени щети. Този извод се основава на анализ както на Гражданския кодекс на България и съдебната практика, така и на предмета на регулиране на гражданското право.