Фонетична структура на български и английски език
По темата: „Фонетичен строеж на български и английски език“
1 Фонетиката като дял от лингвистиката 5
1.1 Основни понятия на фонетиката 5
1.2 Транскрипция 7
2 Класификация на гласните и съгласните 8
2.1 Работата на говорния апарат и видове звуци 8
2.2 Класификация на съгласните в българския език 10
2.3 Звучни и беззвучни съгласни в българския език 12
2.4 Английски съгласни 13
3 Сравнение на фонетични структури в български и английски 15
3.1 Сравнение на артикулационни основи на български и английски 15
3.2 Дихателен механизъм 16
3.3 Видове срички. Дълги и кратки гласни 17
3.4 Основни правила за произношение и ударение 18
3.5 Сравнение на български и английски звукови системи 21
Препратки 24
Един от най-важните показатели за нивото на човешката култура, неговото мислене, интелигентност е неговата реч. Той служи като основно средство за комуникация с други хора, е в основата на човешкото мислене и придобиването на нови знания.
Писмената реч, която се появи в хода на еволюцията, позволи на хората да натрупат придобитите знания и с негова помощ да ги предадат на следващите поколения. Хората, които са далеч от науката, смятат, че речта се произвежда директно от речевите органи: устни, език, гласни струни. Всъщност изговарянето на глас на звуци, думи и изречения е последният етап от речевия процес. Нашите речеви органи изпълняват само заповеди, идващи от мозъка, като по този начин обличат умствената реч в звук.
Основата на речта като физиологичен процес е нервната система на човека. пряка рече сложна взаимосвързана функционална система за използване на звуци от носители на определен език.
Човек цял живот усъвършенства речта си, овладява богатствата на езика. В ранна детска възраст то има потребност от общуване, която задоволява чрез най-простите елементи на речта. Нуждата от изразяване на мисли се увеличава с възрастта.
Фонетиката е дял от лингвистиката, който изучава звуковата страна на езика. Той включва всички звукови средства на езика, тоест не само звуци и техните комбинации, но и ударение и интонация.
Курсовата работа сравнява фонетичната структура на български и английски език.
Целта на работата е последователно и цялостно изследване на характеристиките на английското произношение, разглеждане на фонетичната структура на съвременния английски език.
Основните задачи включват:
- описание на спецификата на фонетичната система на съвременния английски език в сравнение с фонетичната система на българския език,
- показват разликите във фонетичната основа на английския и българския език;
цялостно изследване на речевата дейност от гледна точка на нормата на произношението и нейните приемливи варианти; идентифициране на тенденциите в развитието на нормата.
1 Фонетиката като дял от лингвистиката
1.1 Основни понятия на фонетиката
Учението за звуците на речта се нарича фонетика (от Gr. Phone - „звук“). Речевите звуци се наричат най-малките звукови единици, от които се образуват отделни срички, които от своя страна влизат в звуковия състав на думите. Ние чуваме и произнасяме звуци. В писмен вид звуците на речта условно се обозначават с букви. Буквите са конвенционални графични знаци, които служат като символи на звуци в писмен вид. Виждаме и пишем писма. Буквите, техните стилове, както и връзката междубукви и звуци изучава графика. Набор от букви, подредени в определен ред, се нарича азбука или азбука.
българската азбука има десет гласни и двадесет и една съгласни и две беззвучни (ь, ъ). Наричат се безгласни, защото не изобразяват звуци. В българския език има тридесет и три букви. Има още много звуци.
За английския език, поради редица исторически причини, несъответствието между звуци и букви е особено характерно. В английската азбука има двадесет и шест букви.
Във всеки език има връзка между правопис и фонетика. Тази връзка се определя от правописната система на езика, която се основава на един от три основни принципа.
1. Фонетичният принцип, когато писмото отразява напълно звуковия състав на думата, докато говорим и пишем (латиницата).
2. Морфологичният принцип, когато буквата отразява само част от звуковия състав на думата: запазва се единството на изписването на смислените части на думата, като звукът на тези части в различните думи се променя (български език).
3. Историческият принцип, когато изписването на една дума се обяснява с исторически традиции и не съвпада с произношението (английски).[1]
И така, в английския език правописът не се е променил много през последните 400-500 години, а звуковата страна на езика е претърпяла сериозни промени. Сега англичаните пишат както през 15 век, когато не е имало разлики в правописа и произношението.
Във всеки език има известни несъответствия между звуковата и писмената страна на думите, но само в английския това явление, както се шегуват самите британци, е придобило характера на „национална катастрофа“. Обикновено те говорят за капризността на английското произношение, междувременно причината за несъответствието е остарелият английскиправопис.
С правописна система, основана на морфологични и особено исторически принципи, една и съща буква може да предава различни звуци в зависимост от определени условия.
Така например в българския език същата буква “g” в думите “тегло”, “стек”, “негов”, “лесен” се произнася съответно като “g”, “k”, “v”, “h”.
В английския език връзката между звуци и букви е много по-разнообразна. Всяка гласна и много съгласни имат множество четения. Същото се наблюдава и при съчетаване на различни букви, като при определени условия определен брой букви изобщо не се четат (т.нар. "безгласни" гласни и съгласни). Понякога в различни думи един и същи звук се предава с различни букви и комбинации от букви. Освен това всяка гласна може да предаде 4-5 звука, често напълно различни.
Когато изучавате език с морфологична правописна система, няма нужда да записвате звуковия състав на думите: разликите в правописа и произношението са незначителни и лесни за запомняне, докато в език с историческа правописна система това не може да се направи без това.
За записване на звуковия състав на една дума е необходима определена система за запис на звуци, т.е. система от писмени звукови еквиваленти на букви и техните комбинации, която не позволява двусмислено тълкуване. Това означава, че един и същи символ трябва да бъде представен само с един знак. Такава система за предаване на звука на дума с помощта на писмени знаци се нарича транскрипция, а звуковият образ (произношение) на самата дума се нарича фонетична транскрипция.
По този начин транскрипцията се състои от писмените еквиваленти на звуците, наречени транскрипционни знаци. Те са буквите от латинската и гръцката азбука, както и малък брой чисто конвенционални знаци. Тези фонетичнисимволите за много езици са разработени от Международната фонетична асоциация, основана през 1886 г. от известния френски фонетик Пол Паси. Година на раждане на фонетичната "азбука" - 1889 [2]
За да не се обърка транскрипцията с печатен текст, тя се отличава с квадратни скоби. За обозначаване на дължината на звука се използва двоеточие, което се поставя вдясно от съответната икона за транскрипция. Ударението на думата се поставя в началото на ударената сричка: главното (по-силното) е отгоре със знака ('), а второстепенното (по-слабото) е отдолу със знака (,). Използвайки транскрипция, можете да запишете точно как се чете всяка дума, независимо от това как е изписана.
2 Класификация на гласни и съгласни
2.1 Работа на гласовия апарат и видове звуци
Звуците се делят на гласни и съгласни. Това разделение се основава на работата на говорния апарат (бели дробове, дихателна тръба, ларинкс, гласни струни, разположени през ларинкса, устна кухина, носна кухина, устни, език). Устната кухина е резонатор, чийто размер и форма могат да се променят с помощта на езика, устните и мекото небце.
Активните органи, участващи в образуването на отделните звуци, са гласните струни, езикът, устните, небното було и долната челюст.
Пасивни органи са зъбите и твърдото небце.
В допълнение, качеството на звука зависи от резонаторите, ролята на които се играе от устната кухина и носната кухина.
По време на образуването на гласни въздушната струя свободно преминава през устната кухина, без да среща никакви препятствия по пътя си в устната кухина. Гласните струни са напрегнати и изместени. Въздушната струя ги вибрира и в резултат на тази вибрация възниква музикален тон, т.е. глас. Честотата на трептене на гласните струни по време на артикулациягласните звуци се намират в горната част на звуковия поддиапазон, съответстващ на тембъра на гласа на индивида. Тъй като няма бариера, шумът не възниква и не пречи на гласа. Ето защо гласните са лесни за пеене и са съставени само от гласа. Системата на гласните се нарича вокализъм (от латински vocalis - „глас“).
От шестте гласни на българския език две [о] и [у] се наричат лабиализирани (от лат. labialis – „лабиален”, защото в образуването им участват устните, останалите звуци – [а], [у], [с], [е] – нелабиализирани.
Има също затворени, полуотворени и отворени гласни. Зависи колко близо е езикът до небцето. Затворени звуци [и], [у] - езикът е повдигнат високо; полуотворени звуци [e], [o] - езикът е по-нисък; отворен звук [a] - езикът е много нисък.