Формирането на казахстанското кино, Организация на системата за разпространение на филми - История на Казахстан
Организация на системата за разпространение на филми
Раждането на казахстанската кинематография, което е резултат от разцвета на всички отрасли на културата в Казахстан, предизвика изключително ускоряване на процесите на нейното формиране именно като синтетично изкуство. Известно е, че за разлика от всички други видове изкуство – театър, музика, живопис, скулптура, архитектура, както и литературата – кинематографията се ражда и развива на висок етап от развитието на човечеството през 20 век – век на научно-технически постижения, гигантски скок в културата и революция в обществените отношения.
Първият филмов спектакъл в Казахстан се състоя през 1910 г. Но тази дата не е началото на масовото разпространение на киното в региона. Това беше просто опит на търговците да превземат филмовия пазар, където можеха да печелят. Много ниското ниво на филмовата технология по това време, икономическата изостаналост на региона, разпръснатото население и липсата на пътища са причината филмите да се прожектират нередовно и не навсякъде. По това време те можеха да се видят само в някои големи градове, а селата дълги години нямаха представа за кино.
Първите стъпки на киното в Казахстан датират от 1925 г. Това бяха кинохроники от 5-ия конгрес на Съветите на републиката, проведен в град Кизил-Орда. Първият документален филм за Казахстан се появява през същата 1925 г. Самото име „Годишнина от съществуването на КАССР“ вече говори за неговото съдържание. Филмът заснема първите стъпки на съветската власт в казахстанската степ, успехите на младата република през петте години на нейното съществуване. След появата на този филм киното започва да проявява интерес към теми от живота на трудещите се в Казахстан и прави сериозни опити за създаване на филми за казахите.
Киното става все по-голямодостъпен спектакъл за казахстанското население. В селата навлизат кинематографисти, които показват филми предимно документално-хроникални, агитационни и пропагандни.
Първите игрални филми, посветени на Казахстан, се появиха на екрана в края на двадесетте и началото на тридесетте години. Тези филми ("Бунт", "Песни на степите", "Юта", "Турксиб", "Тайната на Каратау", "Вражески пътеки") засягат различни аспекти от живота на казахския народ. Тяхната поява е значимо събитие в разрастващото се киноизкуство на републиката и оказва голямо влияние върху развитието на културната революция в бившите изостанали покрайнини на царска България. Те поставиха основите на националното казахстанско киноизкуство.
Те също така активно участваха в дискусии по някои проблемни въпроси на творческото направление на казахстанското кино. Дейността им беше постоянна и делова. Мухтар Ауезов, например, до последните дни от живота си беше постоянен член на художествения съвет на филмовото студио "Казахфилм".
Най-важното в работата на тези писатели е, че те донесоха в националната кинематография богат опит и традиции на различни жанрове на казахската художествена литература: проза, поезия, драматургия. Това беше решителна стъпка в развитието на руската кинематография като национално изкуство по форма и социалистическо по съдържание.
Трудно е да се надценява ролята на актьорите във формирането и развитието на филмовото изкуство на републиката. В същото време трябва да се има предвид, че казахстанското кино възниква в момент, когато световната художествена кинематография се превърна в пълния смисъл на играта и казано, когато художественото кино на нито една нация не може да съществува без актьор. Ролята на актьорите беше още по-важна в новопоявилото се национално кино.
Първият казахстански театърИзвестно е, че е отворено през 1926 г. Неговият състав беше съставен главно от участници в самодейни представления, от които впоследствие израснаха много прекрасни артисти: Калибек Куанишпаев, Серке Кожамкулов, Елюбай Умурзаков, Курманбек Джандарбеков, Канабек Байсеитов, Шакен Айманов, Капан Бадиров и др. Те стават пионери не само на националното театрално изкуство, но и на кинематографията на републиката. Може би няма нито един казахстански филм, където и да са участвали в централни роли. От картина в картина те израстват творчески, упорито усвоявайки спецификата на майсторството на филмовия актьор, смело движейки напред националната кинематография.
Редиците на актьорите, които постоянно се снимат във филми, се попълват от година на година. Нурмухан Жантурин, Амина Умурзакова, Идрис Ногайбаев, Сейфола Телгараев, Кененбай Кожабеков, Замзагюл Шарипова, Лола Абдукаримова, Фарида Шарипова, Сабира Майканова, Асанали Ашимов, Рахметула Салменов, Касъмхан Шанин и много други са показали своя талант в киното.
Филмови образи - Абай ("Песните на Абай"), Нуржамал ("Дъщерята на степите"), Амангелди ("Амангелди"), Амантай ("Бота-гоз"), Джамбул ("Джамбул"), Чокан ("Ще му дойде времето"), майка ("Приказката за майката"), създадени от > Казахските актьори влязоха в съкровищницата на съветската кинематография.
Представители на изобразителното и музикалното изкуство на републиката също допринесоха за развитието на националната кинематография на Казахстан.
В това отношение не може да не се отбележат големите заслуги на един от първите казахски професионални художници - Кулахмет Ходжиков, който успешно извършва илюстрации към произведенията на Абай Кунанбаев и Тарас Шевченко. Голям творчески интерес представляват неговите акварели „Ташкентски тракт” и „Аул”. Дълбоко познаване на живота и бита на своя народ и способност за живо, правдивоза разкриване на същността на явленията на действителността, които се проявяват у Кулахмет Ходжиков, особено в първата му работа в киното - в скици за декорация на филма "Джамбул" (1943). В проста, ясна и изразителна линейна рисунка с молив художникът предаде тежкото страдание и мъка на казахите, като намери за това успешно композиционно и образно-емоционално решение.
Националната идентичност на казахстанското кино също до голяма степен се определя от изобразителното решение на екстериора и интериора на филмите. Кулахмет Ходжиков във филмите "Песните на Абай", "Песента на великана", "До звука на Домбра", "Беше в Шугла", "Казвам се Кожа", "Алдар-Косе" успешно се справи с развитието на обемен и пространствен дизайн на декоративни елементи, природата на казахстанския пейзаж, ежедневни детайли. Интересно е да се отбележи, че на четвъртия (1965 г.) филмов фестивал на републиките от Средна Азия и Казахстан Кулахмет Ходжиков е награден със специална грамота за сполучливите визуални решения на филма "Алдар-Косе".
Водещите композитори на републиката Мукан Тулебаев, Евгений Брусиловски, Сидик Мухамеджанов, Еркебулат Рахмадиев, Нурхиса Тлендиев, Газиза Жубанова са написали музика за много филми. Те, подобно на нашите писатели, актьори, художници, донесоха опита и традициите на своя жанр в младото казахстанско кино изкуство.
До 20-те години. През 20-ти век на територията на Казахстан работят само двадесет филмови инсталации, а през 1963 г. вече има шест и половина хиляди от тях. Благодарение на утвърдената работа по превода на речевия саундтрак на филми от български на казахски, най-добрите произведения на многонационалната съветска кинематография и киното на чужди страни станаха собственост на казахи, които не говорят други езици. Широкото прожектиране на игрални, документални и научно-популярни филми, тяхното обхващане на по-голямата част от населението допринесе значително заповишаване на естетическия вкус на работещите. Най-масовото и достъпно изкуство на киното се превръща в жизненоважна потребност за казахстанския народ. Това обстоятелство е от голямо значение, защото там, където няма зрител, който разбира и умее да цени филмите, не може да има и истинско киноизкуство. Възпитанието на зрителя, наличието на определен естетически вкус и мироглед са едни от решаващите фактори, които осигуряват успешното развитие на кинематографията.
Бързото развитие на казахстанското театрално, музикално и изобразително изкуство, художествена литература, наука и техника, безпрецедентното повишаване на културното, общото образователно ниво на хората, растежът на националната интелигенция направиха възможно появата на казахстанската съветска кинематография. И това е съвсем естествено, защото киното като синтетично изкуство не би могло да се роди и успешно да се развива без талантливи актьори, художници, композитори, без писатели, способни да създават и развиват филмова драматургия.
Казахстанското кино не е преминало трудния етап на нямото кино - дълъг период, пълен с борба и търсене, период на развитие на кинематографията от развлекателен спектакъл до истинско изкуство. Той е роден във време, когато звукът, цветът и други постижения на съвременната филмова технология вече са изобретени и успешно усвоени, когато всички клонове на казахстанската култура са получили цялостно професионално развитие. Въпреки това би било погрешно да се каже, че казахстанската кинематография възниква спонтанно, веднага след формирането на професионалната казахска художествена литература, както и утвърдените театрални, музикални и визуални изкуства на републиката.
През 1929 г. в Алма-Ата е създадено първото филмово студио, което е производствен отдел на Общобългарския тръст.Востокфилм. Изградени са лаборатория, монтажна зала, зала за анимация и работилница за заснемане на надписи. Продуцентският отдел на тръста Vostokfilm, според неговите организатори, трябваше да стане основа за създаването на филмово студио в Алма-Ата в бъдеще. Казахският производствен клон на тръста "Восток-Филм" обаче не продължи дълго. Затворен е през 1931 г. Бордът на "Востоккино" прехвърли цялата работа в Москва. Причината за закриването беше, на първо място, слабостта на техническата база и второ, липсата на сценарии за филми. Но ако филмите се произвеждаха на техническата база на отдела, колкото и слаб да беше той, и той можеше, доколкото е възможно, постепенно да се оборудва с технологии, тогава проблемът със сценария беше неразрешим, тъй като по това време филмовата драматургия не намери своето развитие като самостоятелен жанр в казахската фантастика.
Както знаете, през първата половина на тридесетте години казахската литература пое по пътя на зрелостта. Казахският театър, роден през втората половина на 20-те години, постигна значителен успех. През тези години музикалната култура на Казахстан също е в творчески подем. Казахското изобразително изкуство се развива и професионално. И все още нямаше национално киноизкуство на Казахстан, защото по това време Казахстан нямаше техническа база за производство на филми, нямаше инженерни, технически и творчески кадри за кино. Това до голяма степен забави раждането на националното кино. Пионерите на казахстанското кино трябваше да изучават, анализират и използват всичко необходимо и полезно от родната си култура, за да създадат и развият нов вид изкуство. Но за развитието на кинематографията беше важно да има материално-техническа база, кадри от специалисти и професионално зряло кино. Те са един другсъстояние, едното не може да съществува без другото. Прекратяването на филмовото производство в Алма-Ата и прехвърлянето на цялата работа по създаването на филми за Казахстан в Москва се обяснява именно с липсата на тези три компонента на филмовата продукция.
По този начин процесът на формиране на казахстанското кино на първия етап беше доста труден и имаше редица съществени недостатъци, като липсата на зряла художествена литература, актьори, композитори и художници, материално-техническа база, квалифициран инженерно-технически персонал и висока производствена култура. Но през 50-те години този проблем беше практически елиминиран и вече през втората половина на 20 век местната филмова индустрия беше във възход. (Вмъкнете кой е работил през 50-те години, къде са учили, каква специалност са получили, организационно набиране, национална квота) Значителна роля в този възход изиграха Ш. Айманов.