Freethinking Freethinker, какво е Freethinking Freethinker
Станах свободомислещ, преди да мога да мисля.
О, мъдрец! Ако този или онзи глупак Зори полунощен мрак, — Прави се на глупак и не спори с глупаци: Който не е глупак, той е свободомислещ и враг!
Свободомислещият е смелчага, който поема рискове дори в
в присъствието на жена си си мисли каквото си иска.
Свободомислиекато качество на личността - склонност към скептично, критично и крайно негативно отношение към съществуващия ред, преобладаващите възгледи, съществуващата система.
Един рибар превозваше свободомислещ на лодка. Отплавали от брега, пътникът избързал рибаря: - По-бързо, закъснявам за работа! И тогава видя, че на едното весло пише с големи букви „моли се“, а на другото – „работи“. - Защо е това? - попита той. - За спомен - отговорил рибарят, - за да не забравяме, че трябва да се молим и да работим.
„Е, разбира се, всеки трябва да работи, но се молете“, махна с ръка свободомислещият. - Не е задължително. На никого не му трябва, губете време в молитви. - Няма нужда? И как се живее без Бог? - попита отново рибарят и извади от водата весло с надпис "молете се", а самият той започна да гребе с едно весло. Лодката кръжи на място. „Виждате ли какво е работата без молитва, без Бог? Кръжим на едно място и никакво движение напред.
За да плавате успешно на лодката на живота в бурното море на живота, човек трябва здраво да държи две гребла в ръцете си.
Свободомислието, както всичко в материалния свят, се проявява под въздействието на три енергии: доброта, страст и невежество.
Свободомислието е добро, когато помага за творческо и личностно израстване, когато води хората към Бога. Ако то тласка човек по пътя на злата критика, постоянното недоволство и скептицизъм, значи се основава на невежество, завист и злоба.
Добродушното свободомислие говори от името на съвестта, то се делегира от съвестта. Когато суетата, продажността, предразсъдъците и предразсъдъците говорят свободно, свободомислието се проявява в страст и невежество. Съвестта в този случай е блокирана от личен интерес и егоизъм. Лицемер - вятърничав бълва фонтани от лъжи, маскира се като борец за свобода на съвестта и словото, но както и да се измисля отвсякъде стърчат ушите на страха, продажността и пълната безнравственост.
Фридрих Якоби пише за такива хора: "Малко свободомислие и малко благочестие, малко морал и малко разпуснатост, колкото гняв, толкова и доброта - това е приблизително рецептата, която следват повечето човешки характери."
Марк Твен веднъж отбеляза: „По Божията милост имаме три ценни благословии в нашата страна: свобода на словото, свобода на съвестта и благоразумието никога да не използваме нито едното, нито другото.“
Свободомислието в страст и невежество обикновено се проявява в отричане на Бога, тоест в атеизъм, безпочвени, неоснователни обвинения на властта, необоснована критика, разклащане на политическата обстановка в страната. Свободомислието в този контекст не е нищо повече от популизъм и евтино политиканстване.
Фьодор Иванович Тютчев често се подиграваше на френското свободомислие. Той твърди, че французите стриктно се придържат само към третата заповед: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог“. Разбира се, те изобщо не го произнасят.
Истинското свободомислие и свободомислие е, когато силният ум внимателно анализира мислите си, но ги раздаде на хората само когато съвестта аплодира.
В едно от своите писма Антон Павлович Чехов ни показва пример за позитивно свободомислие: „Моят съвет: в пиесата се старайте да бъдете оригинални и по възможност умни, но нестрахувайте се да изглеждате глупаво; свободомислие е нужно, но само онова свободомислещо, което не се страхува да пише глупости. Не облизвайте, не мелете, а бъдете непохватни и нахални.
В България свободомислието в страст и невежество се е вкоренило основно.
Свободомислещите са разпространители на недоверие, недоволство и критика. Дори Фьодор Михайлович Достоевски пише: „Всички фармацевти: те разпространяват неверие“. Още от времето на Волтер мнозинството български свободомислещи са направили всичко възможно да разклатят политическата лодка на България, да разрушат великата държава. Това беше направено или за да се хареса на Запада, или за да се забавляват с тяхната долна суета, хавлиен егоизъм и пълен личен провал.
Свободомислието и свободомислието далеч не са равностойни качества. Свободомислие като качество на личността - способността на ума за самостоятелно и свободно мислене, съобразено с гласа на съвестта; склонност към свободомислие, изчистено от господстващите, официални, консервативни предписания.
Както знаете, невъзможно е да живеете в общество и да бъдете свободни от обществото. Свободомислещият човек мисли свободно, но винаги е в определени граници, правила, ограничения, тоест пред него винаги се очертава граница, която поради своята култура и благоприличие той не може да премине.
Съвсем различна картина със свободомислещ. Не го интересува никого и нищо. За него няма такова нещо като добро или лошо. Само и само да бъде умен, да се изфука, жонглирайки с абстракции, идеи и вярвания, в които крехкият му ум се убеди. Ето защо думата "свободомислие" има негативна конотация.
Нищо не дразни така свободомислещите, както свободомислието в техните редици.