Гаджето ми е като куче на ясла

като

Преди около година и половина във фирмата ни дойде нов служител. Веднага го харесах, моят тип мъж, но по това време бях във връзка и естествено не обърнах внимание на моите симпатии. Всичко се промени, когато се разделих с приятеля ми. Беше много трудно и реших да сменя. Започнах да общувам в социалната мрежа с моя служител. Беше много интересно с него, но той не показа голяма инициатива в комуникацията. След известно време реших да направя първата крачка и да го поканя на разходка. Всичко това се случи в социалната мрежа, на работа ние практически не се пресичахме в този момент.

Той се съгласи, някак се разбрахме за следващия уикенд, но след това той изведнъж отказа. Той каза, че иска най-доброто, когато се съгласи, но като цяло има приятелка. Примирих се с това, спрях да го притеснявам, въпреки че съчувствието не изчезна, ispovedi.com и той започна периодично да проявява някакви признаци на внимание. Така беше около два месеца, след което разбрах, че напуска фирмата ни. И друг мой колега ми каза, че е имал някаква голяма любов и все още страда за това и изглежда, че няма приятелка.

Реших, че опитът не е мъчение, аз му писах, че съжалявам, че си тръгва, защото няма да се видим повече, и казах, че го харесвам. Той ми отговори, че и той ме харесва и обърна разговора. Мислех, че съм направил всичко по силите си и реших да забравя за всичко. Веднага след като се успокоих малко, минаха две-три седмици, когато той самият започна да ми пише, да ме разпитва за всичко и след това ме покани в театъра. Но не се състоя, театралният сезон приключи. След това той продължи да общува, но не покани никъде другаде и реших да му намекна, че, казват те, нека се срещнем в крайна сметка.