Гаев, Дмитрий
Бивш ръководител на Държавното унитарно предприятие "Московско метро"
През 1973 г. Гаев завършва Московския институт за инженери по железопътен транспорт (MIIT) със специалност железопътен инженер-електромеханик [37], [16] и получава работа като помощник-машинист в депо Москва-Сортировочная на Московската железница. Той не работи дълго там: той се прехвърля на длъжността инженер, след това става бригадир, бригадир и началник на отдела за локомотивно депо [38], [26], [16].
През 1979 г. Гаев е призован в армията, до 1981 г. служи като заместник-командир на рота на командирския батальон на пътя. След като напуска службата, той е старши инженер в Министерството на железниците, занимава се с програми за използване на железницата за военни цели и в крайна сметка получава чин полковник от резерва [25], [26], [16], [24].
През 1982 г. Гаев отива да работи в партийни органи, като става инструктор в районния комитет на Соколники на КПСС. През 1986 г. той става инструктор и консултант в Московския градски комитет на КПСС, където ръководи предприятията на железопътния транспорт, включително метрото (Борис Елцин тогава е първи секретар на Московския градски комитет) [33], [25], [16], [24]. През 1986 г. завършва Московския институт по управление със специалност управление на транспорта, а през 1989 г. завършва Висшата партийна школа [16], [37], [24].
Гаев през 2002 г. е избран за председател на Асамблеята на метрото на Международния съюз за обществен транспорт [37], [16]. Бил е и академик на Българската и Международната инженерна академия [37], [26] и член на управителния съвет на Федералната агенция за железопътен транспорт [37].
Гаев е награден с орден „За заслуги към отечеството“ IV и III степен съответно през 2001 г. и 2008 г. [37], [16], [26], както и Орден на честта (през 1996 г.година), званията „Почетен железничар“ (през 1989 г.) и „Почетен строител“ (през 1996 г.) [37], [26].