Гай С
Кратка биография на Гай С. Крисп (86 г. пр. н. е. - 35 г. пр. н. е.).
Салустий Гай Крисп – древноримски историк, реформирал историографията; неговото наследство оказа огромно влияние върху известния историк Тацит. Роден през 86 пр.н.е. пр.н.е., за неговата биография са запазени малко сведения. Родното място на Гай Крисп е сабинският град Амитерн, той е наследник на плебейския род; младите му години минават в Рим, където води много див живот.
През 59 пр.н.е. д. Салустий става квестор; през 52 пр.н.е д., като народен трибун, той активно се противопоставяше на Сената и беше враг на убиеца на Клодий Милон и Цицерон, неговият защитник. През 50 г. цензорът го изгони от Сената поради неморален начин на живот, възможно е интригите на аристократичната партия да са допринесли за това. Когато през 49 пр.н.е. д. започват граждански войни, Салустий отново влиза в Сената и получава длъжността квестор, като се присъединява към Цезар. Неговата военна експедиция в Илирия, както и уреждането на въстанието в кампанските легиони, завършват с неуспех. През 47 пр.н.е. д. Салустий беше претор и командир на флота; неговата задача беше да прихваща храна от враговете на Цезар по африканските брегове.
Когато през 46 пр.н.е. д. гражданската война приключила, Салустий бил изпратен в Нумидия като проконсул, където, позволявайки злоупотреби, той натрупал огромно състояние. Връщайки се в столицата, той се яви пред съда и само петицията на Цезар му помогна да избегне наказанието. Един от признаците за сигурност на Салустий беше великолепният парк, който той постави, който по-късно стана място, където обичаха да посещават Нерон, Веспасиан и Аврелиан.
Смърт през 44 пр.н.е. д. Цезар принуди Салустий да се оттегли от обществените дела и да се съсредоточи върху литературни дейности и личен живот. Преди нашиядни, две малки книги с историческо съдържание, „За заговора на Катилина“ и „За Югуртианската война“, написани приблизително през 40 г. пр. н. е., са оцелели в тяхната цялост. д. Известно е и за съществуването на писма от Салустий до Цезар, в които той изразява мислите си за промяна на държавното устройство в Римската република.
За основно историческо произведение на Гай Крисп Салустий се счита „Историята“, състояща се от 5 тома, описващи събитията от 78 до 66 г. пр.н.е. д., който е достигнал до наши дни под формата на редица фрагменти. Писанията на Салустий дават основание да се заключи, че той смята за основна цел не да представи факти и да опише събитията по най-точния и подробен начин, а да разкаже за моралния смисъл на случващото се, желанието да научи читателите на уроците от историята, да ги научи на нещо, да направи определено впечатление на съвременници и потомци. Салустий е този, който пръв въвежда такъв метод на историческо повествование в националната историография, по-късно той може да бъде открит у Ливий, като този начин е особено характерен за Тацит. Салустий умира около 35 пр.н.е. д.