Гаранция за кредит Какво представлява гаранцията за банков кредит?

Поръчител по заем е лице, което гарантира на заемодателя връщането на получените средства и изпълнението на други задължения по заема. Поръчителят носи същата отговорност като кредитополучателя, но задължението му да изплати заема възниква само ако кредитополучателят престане да извършва плащания по предписания начин. Поръчителят на кредитополучателя е отговорен не само за връщането на главницата, но и за плащането на лихвата, комисионната и пълната стойност на кредита.

Задълженията на поръчителя по заема са разписани в член 361 от Гражданския кодекс на България и някои други законодателни актове.

Кой може да бъде поръчител?

Но тук се появява важен нюанс - няколко поръчители могат да бъдат взети като поръчители за заем, така че общият им доход да удовлетворява банката.

При проверка на способността на поръчителя да изплаща кредита, банката оценява неговите доходи, задължителни разходи и свободната сума, която ще остане след приспадане на второто от първото. Задължителните разходи включват собствените му плащания по заеми и вече поети задължения по други гаранции.

Банката може да изчисли най-лошия сценарий за поръчителя - все едно той трябва да плати за всички, за които е бил поръчител. Сумата, която ще остане след всички възможни плащания, ще бъде безплатен доход за банката.

Това е отговорът на въпроса „колко пъти можете да бъдете поръчител?“.

Колкото искате, ако само доходите позволяват, ако е необходимо, да платите за всички, които се възползваха от гаранцията.

Отговорност на поръчителя

Най-лесно може да се каже за отговорността на поръчителя, че тя е същата като тази на кредитополучателя, но възниква само ако получателят не изпълни задълженията си.заем. Но процедурата за възникване на отговорност на поръчителя си струва да се разгледа по-подробно.

Законът разграничава два вида отговорност за чужди задължения: солидарна и субсидиарна. И това, и друго означава прехвърляне на задължения към поръчителя, ако те не са изпълнени от първия длъжник. Но:

  • Субсидиарната отговорност идва след съответното съдебно решение. Кредиторът трябва да съди първоначалния длъжник, да се опита да възстанови дължимата сума от него. Ако това не успее, кредиторът доказва пред съда, че прякото изпълнение на задължението е невъзможно и иска поръчителят да бъде привлечен към субсидиарна отговорност. Такъв път е дълъг, труден и може да завърши с нищо, ако длъжникът изчезне или ще бъде трудно да се докаже неговата неплатежоспособност по друга причина.
  • Друго нещо е солидарната отговорност. Той поема същите задължения за връщане на заемни средства. Получателят на заема става първият платец. Но ако той не изпълни задълженията си, тогава те автоматично, без съдебен процес, преминават към поръчителя. Именно с това са свързани неочаквани искания, за изплащане на дълга по вече забравен банков кредит на приятел или роднина.

Не е необходимо да се обяснява, че банките избират солидарна отговорност за кредити.

Когато получателят на заема не изпълни задълженията си, банката предявява искания към поръчителя:

  • погасяване на главницата;
  • плаща лихва по заем;
  • за плащане на глоби, неустойки и неустойки, произтичащи от неплащане по заема.

Отговорността на поръчителя се разпростира не само върху доходите му, но и върху имуществото, вкл. неподвижен. Само колата на лизинг ще бъде защитена от конфискация (не еимот до пълно изплащане) и апартамент, закупен с ипотека (ако няма друго жилище).

Поръчителските задължения могат да се наследяват. Размерът на евентуалните задължения обаче не трябва да надвишава стойността на наследеното имущество.

Основният проблем на гаранцията е, че рискът да станете длъжник по чужд заем е голям, а законът не предвижда материален интерес или обезщетение за поръчителя.

Права на кредитния гарант

Преди да кажете на какво има право поръчителят, трябва да кажете на какво не може да разчита.

Поръчителят не получава права върху закупения на кредит имот, дори ако изплати изцяло цялата сума на кредита.

Но изпълнявайки задължения за основния длъжник, поръчителят може да предяви искове срещу него за цялата сума, платена по заема. Законът разглежда такива искове в рамките на гражданските отношения като дългове на едно физическо лице към друго. Но тук вече има право да се иска налагане на наказание върху имущество.

Има някои законови начини поръчител да откаже поръчителство. Това е възможно, ако:

  • кредиторът (банката) промени условията на договора за заем или извърши прехвърляне на дълга, без да получи писменото съгласие на поръчителя;
  • срокът на гаранцията е изтекъл съгласно договора;
  • ако физическото лице кредитополучател е починало или организацията кредитополучател е ликвидирана.

При сключването на договора поръчителят става най-малко защитеният участник в сделката. Често той трябва да докаже правата си в съда, като говори срещу несъстоятелен кредитополучател или банка, която предварително е защитила интересите си.

Възможно ли е да се откаже гаранция?

Гражданският кодекс на България предвижда възможност за неизпълнение от страна на поръчителязадължения по следните причини:

  • несъответствие между действителната продължителност на ползване на кредитни средства и кредитния период, посочен в договора;
  • неизпълнение от страна на кредитора на задълженията за предоставяне на заем;
  • неправилно изчисляване на лихвата върху размера на дълга.

Трябва също да се отбележи, че след пълното изплащане на дълга, поръчителят има право да заведе дело срещу кредитополучателя и да върне направените разходи. Понякога възниква ситуация, когато поръчителят и кредитополучателят независимо задоволяват едни и същи изисквания на кредитора. За да разрешите такъв проблем, е необходимо да се обърнете към съда, като поискате от кредитора да възстанови неразумни разходи. За да се избегнат подобни съдебни спорове, поръчителите и кредитополучателят трябва да се уведомяват взаимно за своите действия.

Как да изляза от гаранцията?

Законодателството предвижда следните основания за прекратяване на договор за поръчителство:

  • пълно изпълнение на задълженията на кредитополучателя;
  • едностранна промяна в естеството на дълговите задължения, в рамките на която се увеличава степента на отговорност на поръчителя;
  • прехвърляне на дългови задължения на друго лице;
  • отказ на заемодателя да обезпечи заема;
  • посочената дата на изтичане на срока на договора за поръчителство.

Ако в гаранционното споразумение не е посочен срокът на валидност, тогава споразумението става невалидно една година след пълното изплащане на дълга към кредитора. Особено важно е да запомните това, ако предоставяте ипотечен кредит с гаранция.