ГЕРОИЧНА КОМЕДИЯ "СИРАНО ДЕ БЕРЖЕРАК"
„Тази пиеса е за поет, написана от велик поет. Това е истинският връх в творчеството на Ростан.“ А.Михайлов (за пиесата "Сирано дьо Бержерак")
Литературното наследство на френския поет и драматург Едмон Ростан е сравнително малко. Включва сборник от стихове, есета и няколко пиеси: Guignol (1885), The Red Glove (1888), The Two Pierrots or the White Supper (1890), The Romantics (1891), The Dream Princess (1895), Cyrano de Bergerac (1897), The Samaritan Woman (1897), The Eaglet (1900) и "Chantecleer" (191) 0). Успехът, който падна върху всеки от тях, докосна най-вече "Романтиците", "Принцесата на мечтите", "Орел" и особено "Сирано дьо Бержерак". Благодарение на тази героична комедия Едмон Ростанд влезе в историята на световната литература.
Т. Л. Щепкина-Куперник преведе пиесата на Едмон Ростан в рекордно кратко време, за 10 дни! Друго нещо е изненадващо: отне възможно най-кратко време за подготовка на спектакъла в театъра на Суворин. Затова премиерата на „Сирано дьо Бержерак” в България се състоя през същата 1898 г. в Санкт Петербург. Ролята на Сирано се играе от актьора Ю. С. Тински, а Роксана - актрисата Л. Яворская. След премиерата на пиесата в театъра "Суворин" много режисьори в страната започнаха да проявяват интерес към нея. По далеч непълни данни от двадесетте години на миналия век до днес пиесата „Сирано дьо Бержерак” е била в репертоара на поне четиридесет театъра в България. Ето само някои от най-известните от тях: Камерен театър "Тайров" (с участието на сина на известния хореограф Мариус Петипа), Театър "Корш" (внукът на Мариус Петипа, Н. М. Радин в ролята на Сирано), театърът. Вахтангов, „Съвременник“, МХТ „Чехов“, Театр. Московски градски съвет, Мали театър; "Сатирикон", театър О. Меншиков ... Извън Москва иВ Санкт Петербург тази пиеса се играе на сцените на много провинциални театри. Някои режисьори използваха текста, преведен не само от Т. Л. Щепкина-Куперник, но и от Ю. Айхенвалд и В. Соловьов. Имаше дори мюзикъл, базиран на тази легендарна пиеса (музика на В. Н. Дубровски, текст на Н. Пискунова). Установен е безспорен факт - популярността на пиесата "Сирано дьо Бержерак" не намалява. Това се доказва от големия брой изпълнения през първото десетилетие на новия век. Сред главните актьори, освен горните, бяха Рубен Симонов, Михаил Астангов, Иван Берсенев, Игор Кваша, Михаил Казаков, Виктор Гвоздиков, Сергей Шакуров, Юрий Любимов, Юрий Соломин, Георгий Тараторкин, Александър Домогаров, Константин Райкин, Сергей Безруков ...
През 1971 г. Е. А. Евтушенко пише стихотворение: „Несподелена любов“. Той го посвети на И. Кваша, който изигра ролята на Сирано дьо Бержерак в пиесата „Съвременник“:
Несподелената любов е ужасна, но за тези, за които целият свят е само борса, битка, несподелената любов е смешна, като профила на Сирано дьо Бержерак.
Един мой делови сънародник каза на жена си в театър „Съвременник“: „Е, какво намерихте във вашия Сирано? Глупак! Например, никога не бих страдал толкова много заради някоя жена ... Бих си намерил друга - и това е.
В измъчените очи на жена му прозираше нещо като на вдовица. От съпруга перла - шевовете вече се пукаха! - смъртно духовно здраве.
О, колко от тях, такива здрави мъже страдащи от липсата на страдание. За тях има жени - няма Красива дама. Аз самият не съм ли такъв по някакъв начин?
Прозявайки се, играем като карти, мазни, изхабени страсти, страхувайки се от трагедии, истински страсти. Вероятно ти и аз сме просто страхливци, когато настояваменашите вкусове за това, което е по-достъпно, по-просто.
Неведнъж моята вътрешна измет ми шепнеше от мръсната подсъзнателна тъмнина: „Хей, братко, това е сложен материал“, и аз страхливо се изплъзвах в простотията и може би страхотната възможност на несподелената любов беше изгубена.
Човек, който е изиграл всичко умно, разчитайки на реципрочност, е обезчестен. О, рицарството на тъжния Сирано, Ти си се преместил от мъж в жена.
В любовта или си рицар, или не обичаш. Законът е неумолим: в когото няма дар от несподелена любов, в който няма дар от Божията любов.
Дай Боже да познаем благодатта на страданието и несподеления, но красив трепет и безнадеждно очакване на сладост и щастието на глупавата нещастна вярност.
И тайно се протягам към бунт срещу ледената му душа, оплетена в полулюбов, аз се лутам с копнеж по несподелена любов.*
„Сирано ме накара да плача... Мисля за себе си, че съм Сирано, тогава в ерата на първата любов“, пише Юрий Олеша. Сирано - мечтател, смел и благороден човек, философ, рицар, който се бори срещу рутината и вулгарността, безкористно защитавайки любовта си, се влюби в много хора. И как да се отнасяме по различен начин към човек, надарен с толкова удивителни морални качества. Ето как казва за тях самият Сирано (Вижте текста на пиесата „Сирано дьо Бержерак“ в превод на Т. Л. Щепкина Куперник):
Не съм денди, не съм денди, - е, такъв ми е нравът, Че не преследвам външно изящество И не мога да се изтъквам излишно кокетство, Но никога няма да изляза, скъпа моя, С лоша съвест, с неизмита обида, С смачкано щастие или с черна душа. Не! Мога да се похваля с още едно притежание. Свободата е моето наметало, а смелостта е моят султан, И ако гордо не изправя кръста си, Какти, благодарение на усилията на корсета, Но душата ми е съвсем права. Въпреки че сега нося стара шапка, Но под нея има съкровища на ума. Така че вървя по правия път, И истината звъни по-силно от шпорите навсякъде зад мен!
Неговият образ е заловен в изобразителното изкуство (вижте картините на А. Врубел, Н. Каменски, Т. Крутихин ...), както и в скулптурата. Не всеки знае, че в Париж е издигнат паметник на този забележителен човек. Е, като се има предвид такова огромно търсене на темата, би било изненадващо, ако пиесата на Е. Ростанд не заинтересува режисьорите. Известни са поне шест адаптации на Сирано дьо Бержерак. За предписанието на времето филмите са почти забравени: италианско-френски (1925), френски (1945), американски (1950). Но всички си спомниха филма от 1990 г., в който ролята на Сирано се играе от Жерар Депардийо. Българите помнят и филма, издаден през 1989 г. на студио "Ленфилм", в който ролята на Сирано се изпълнява от Г. Гладий. И, разбира се, не можем да не си спомним неуспешната филмова адаптация на Сирано дьо Бержерак, за която мечтаеха Елдар Рязанов и Е. Евтушенко. Всичко се срина поради факта, че партийните и кино шефовете забраниха на режисьора да снима поета в главната роля. Поводът за това е речта на Евтушенко срещу навлизането на съветските войски в Чехословакия през 1968 г. И двамата с тъга и съжаление си спомняме това. Например Елдар Рязанов в книгата си „Тъжното лице на комедията или най-накрая обобщено“ (2010) написа отделна глава за това събитие: „24 часа за размисъл“, а Е. Евтушенко в своя „Вълчи паспорт“ (1981) отразява случилото се в параграфите „Световна слава в тенекия“ и „Огън от алебарда“. Поетът веднага цитира стихотворението „Сбогом на Сирано“, написано от него през 1969 г., посветено на Е. Рязанов.
Едмон Ростанд,според А. Михайлов, той се оказва поет, който има свое собствено виждане за света, особен лирически темперамент, тънко естетическо чувство ... Поетът Всеволод Рождественски пише за него:
Разбира се, той не е Казанова И не е близък до Дон Жуан, Той е точно такъв - любител на словото (или по-просто казано, на фразите), каквито са... Нека разкрием младостта в тома на Ростан Нека разкрием младостта поне за миг. А какво е по-измамно от книгите?
Колкото и високо да ценим цялото творчество на Едмон Ростан, гаранцията, че името му ще остане завинаги в историята на световната литература, е една прекрасна драматична творба - Сирано дьо Бержерак.