Глобалното затопляне и Арктика
Днес животът в Арктика е изложен на сериозна опасност. Тази заплаха е причинена от глобалното затопляне, което нанася големи щети както на хората, така и на животните и природата като цяло.
Териториите, които са във вечния студ, са изправени пред пълномащабна екологична катастрофа. Според последните проучвания скоростта, с която се топи вечният лед, непрекъснато се увеличава и вече е почти на критично ниво. На първо място от повишаването на температурите ще пострадат моржовете, гренландските китове, тюлените, белите мечки и морските птици.
Глобалното затопляне причинява засилено топене на арктическия лед.Какво заплашва Арктика и целия свят?
Има заплаха и за градовете и населените места, разположени в близост до Северния ледовит океан. Ако нивото на водата в него се покачи, тогава територията на източната част на Англия и Ирландия може да бъде наводнена. Подобна съдба ще сполети и северна Франция, Германия, Дания, Белгия. Ротердам и Амстердам ще бъдат заличени от лицето на земята. Големи градове като Вашингтон, Ню Йорк и Маями също са застрашени.
Много градове и държави ще бъдат изложени на риск от наводнения.Глобалното затопляне е най-силно изразено в Арктика. Именно в тази област температурата се повишава много по-бързо, отколкото на останалата част на планетата. Ледът се топи, като по този начин се увеличават водните пространства. Това от своя страна води до факта, че жителите на арктическите региони започват да изпитват трудности при намирането на храна. Недостатъчната храна ще доведе до значително намаляване на броя на тюлените, белите мечки, моржовете и други обитатели на района. Ако тази тенденция продължи, тогава през 2030 г. популацията на полярните мечки ще изчезне напълно.
Животни като снежни сови и арктически лисици също ще бъдат застрашени. Хранят се основнолеминги. Това са представители на гризачи, които живеят в тундрата. Има резки колебания в температурата, от повишаване до значително понижение. Тези скокове влияят негативно върху растителността, която е основната храна на лемингите, а намаляването й от своя страна води до изчезването на тези гризачи. Смъртта на този вид ще провокира изчезването на много животни. В рисковата зона попадат и морските птици, обитаващи и хранещи се с вечния лед.
Екологичната катастрофа е неизбежна, смятат учените.Глобалното затопляне ще доведе до екологична катастрофа, която ще навреди сериозно на хората, живеещи в тези райони.
Животът и битът на ескимосите, чукчите, евенките ще бъдат унищожени, те ще трябва да напуснат домовете си и да се преместят. Арктика ще умре и именно благодарение на този регион се регулира времето в Северното полукълбо и се изгражда животоподдържането на население от няколко милиарда. Ако преди няколко десетилетия глобалното затопляне беше далечно бъдеще, сега то е сурова реалност, случва се тук и сега.
Реална ли е заплахата от глобални катаклизми?
Перспективата за глобално затопляне предизвиква ужас, страх, паника и безнадеждност. Но ако погледнете това явление от другата страна, тогава всичко е различно, картината е по-окуражаваща. На планетата Земя през целия период на нейното съществуване се наблюдават температурни скокове. Всичко това се случваше циклично, на всеки 60 години. Така се оказа, че температурата се понижава за 60 години, след което се повишава за толкова.
Последният подобен температурен цикъл започва през 1979 г. И по време на този цикъл температурата се повишава стабилно. В резултат на това площта на леда в Арктика е намаляла с 15-16%. В същото време Антарктида не е подложена на подобно явление, има увеличение на площта идебелина на леда. От 1950 г. насам има постоянно понижаване на температурата. Леко затопляне може да има само на Антарктическия полуостров. Това обикновено се свързва с леко увеличаване на топлото течение на границата на Тихия и Атлантическия океан.
Познатият свят може да се промени до неузнаваемост.Към днешна дата експертите са регистрирали, че нивото на водата в океаните се повишава с 1,8 мм дневно. От началото на 19 век водата се е повишила там с 30 см. Някои учени твърдят, че до 2100 г. нивото на Световния океан ще се повиши с 50 см, през 2300 г. тази цифра вече ще бъде 1,5 метра. Ледът не се топи на планински върхове, като например Килиманджаро. А в планините на Кения и Танзания температурите падат, а не се повишават. Същото се случва и в Хималаите. Глобалното затопляне не засяга Гълфстрийм, който според прогнозите трябваше да спре.
Днес повечето експерти и обикновените хора са съгласни, че екологичната катастрофа е изобретение на транснационални корпорации, които произвеждат енергоспестяващи технологии и оборудване. Ситуацията се тълкува преувеличено и едностранчиво, така че смъртта на Арктика и нейните жители и живия свят не е заплашена.