Гора през септември
Търсете, разглеждайте и навигирайте
Пътуване в България
Необикновени пътувания
Само зелените листа стават по-малки, а шумолещият килим под краката става все по-дебел. Всеки ден, понякога едва доловимо, а понякога забележимо, природата се променя.
Приказката започва веднага в края на гората.
Златни листа по дърветата, изгарящи на слънце, слънчеви лъчи по земята, осеяна с изсъхнали листа.
В безветрен ден в есенната гора цари тишина. И в тази тишина оглушителен изглежда шумът на листо, откъснато от клон, докосващо в падането си други клони и листа.
В друг ден, друга картина на природата. В друг ден вятърът ще духа, точно както през лятото шуми в короните на дърветата. Но към този шум при всеки порив се добавя шумоленето и шумоленето на многобройни листа, откъснати от дърветата, които се въртят и пърхат във въздуха сред стволовете и клоните.
Млада коледна елха, растяща наблизо, му пречи да се обърне наистина.
Снимките на дивата природа се сменят една друга.
Тук, сред падналите листа, ято вълни играят на лост.
Голяма живописност придават на гората различни гмурци.
Те, заедно с листа от папрат, украсяват стар пън.
Тези се скриха под един стар смърч.
И тази мухоморка изглежда страхотно до усуканите корени на старо дърво.
Есенната гора е необичайна и красива. Никога по друго време на годината не изглежда толкова мистериозно.
Изглежда, че дърветата живеят някакъв собствен интензивен живот. Тук две дървета сякаш спорят помежду си, опитвайки се да докажат нещо.
И едно нещо явно преобладава.
И тук също или разговор, или спор.
Дървото отляво се противопоставя на ритъма и доказателствата за стъбла отдясно.
Тук по някаква причина делегация от стволове отляво дойде до дамата бреза, стояща в дълбините отдясно,
и я молете за нещо или смирено помолете.
Тук също има сериозен разговор между дърветата,
и всеки от тях има собствено мнение.
Тези дървета сякаш оплакват някого
повдигане на клони-ръце.
Тук има очевидна кавга
с обиди и обиди.
И тук има някаква мистериозна връзка.
Тази нацупена стара смърч разказва на младите слушатели отляво колко хубаво е било, когато е била млада.
И слънцето грееше по-ярко, и ветрецът духаше по-нежно, а младите коледни елхи бяха толкова добри и правилни. Не като днешните млади нещастни коледни елхи.
Чудя се какво се случва между дърветата
Дори и паднали, дърветата, повдигайки клоните си нагоре, продължават да доказват нещо, да искат нещо.
Есенната гора, водеща в гъсталака, разказва все повече и повече нови истории ...