Горчив послевкус, тъй като консумацията на захар оказва натиск върху БВП, бизнес

захар

Много държави по света се борят с прекомерната консумация на захар, тъй като здравословните проблеми, причинени от нея, драстично увеличават държавните разходи за здравеопазване. Според някои докладив България най-малко 75% от бюджета за здравеопазване отива за лечение на усложненията на диабета.

Когато чуем за опасностите от прекомерната консумация на захар, ние мислим за здравето на лично ниво. Преди време Morgan Stanley и Credit Suisse решиха да разберат как заболяванията, причинени от захарта, влияят на икономиките на страните. През 2013 г. изследователският институт Credit Suisse проведе проучване, наречено Sugar: Consumption at a crossroads. Оказа се, че 90% от общопрактикуващите лекари в САЩ, Европа и Азия свързват прекомерната консумация на захар с рязко увеличаване на броя на заболяванията, предимно затлъстяване и диабет тип II.

Credit Suisse оцени годишната „глобална цена“ на тези болести на 470 милиарда долара и прогнозира, че тя ще нараства. В проучване от 2015 г., The Bitter Aftertaste of Sugar, Morgan Stanley Research разглежда предизвикателствата, пред които са изправени правителствата, здравните системи, корпорациите и инвеститорите поради „захарните“ болести. Диабетът, затлъстяването и техните усложнения вредят на икономиката по два начина. Първо, те увеличават дългосрочните разходи на правителството за здравеопазване. Второ, намаляват производителността на труда. При основен сценарий, при който консумацията на захар не се променя, в страните от ОИСР диабетът и затлъстяването ще намалят годишния реален растеж на БВП до 1,8% през следващите двадесет години, което е далеч от очакваните 2,3% в този регион. Ако консумацията на захар се увеличи, годишен ръстреалният БВП ще спадне до 1,3%.

Затлъстяването и диабетът придобиха епидемични размери. (Противно на общоприетото схващане, не мазните храни водят до излишни телесни мазнини, затлъстяване на черния дроб, преддиабет и диабет тип II, а неконтролираната консумация на захар.) 400 милиона души по света страдат от диабет тип II, 4,8 милиона души умират от него всяка година. Почти 20% от населението на света страда от затлъстяване. По данни на Световната здравна организация (СЗО) през 2008 г. 60% от българите са с наднормено тегло и 27% със затлъстяване. СЗО прогнозира, че до 2020 г. в България диагнозата затлъстяване ще бъде 31% от мъжете и 26% от жените.

Този брой случаи се отразява сериозно на бюджетите. А нарастването на затлъстяването и диабета сред децата и юношите увеличава тези разходи в дългосрочен план. СЗО оценява разходите за лечение на затлъстяването на 2-7% от глобалните разходи за здравеопазване. Но въздействието на захарта върху човешкото здраве и икономиката на страните не се ограничава до затлъстяването и диабета: захарта също провокира сърдечно-съдови заболявания (половината от пациентите, които идват на преглед при кардиолог, имат нарушения на въглехидратния метаболизъм) и те постоянно са основната причина за смърт от незаразни заболявания в много страни.

Защо ядем толкова много захар? Националният център за биотехнологична информация на САЩ установи през 2014 г., че средно 75% от съвременните храни съдържат добавена захар. Присъства в почти всички индустриално преработени храни, дори и в тези, които нямат сладък вкус, като колбаси или дресинги за салати. И ако внимателно проучите етикета на безалкохолните напитки, тогава делът на добавената захар в техния състав е честонаближава 70%. Често се добавя към храни без мазнини за подобряване на вкуса. Преди две години Morgan Stanley проведе проучване в Австралия, Германия и Бразилия: само 6-8% от анкетираните успяха да идентифицират правилно храните, съдържащи добавена захар. Дори здравословните хора не винаги осъзнават колко захар ядат.

Все пак има поводи за оптимизъм. Потреблението на захар в някои развити страни напоследък е намаляло. Вероятно този резултат се дължи на информирането на обществеността за вредното въздействие на голямото количество захар в диетата. Очаква се консумацията на захар да намалее в Северна Америка и Европа със застаряването на населението.

Но в Африка, Централна и Латинска Америка, според прогнозите на Morgan Stanley, търсенето на подсладители ще расте. В Азия тенденциите са противоречиви, като застаряващото население води до по-ниско търсене на захар, но преминаването към диета с високо съдържание на подсладители продължава.

Разработва се „Стратегия за формиране на здравословен начин на живот на населението, профилактика и контрол на незаразните болести за периода до 2025 г.“, а Марина Шестакова е убедена, че България може да намали ръста на заболеваемостта от захарен диабет 1,5 пъти. Тя разказа какво се планира да се направи за това. По-специално, въвеждане на система за етикетиране на продуктите по калорично съдържание (според принципа на светофара: червено, жълто, зелено); стартиране на широка кампания за информиране на обществеността за опасностите от диабета; мотивирайте работодателите да изпращат служители на рутинни прегледи безотказно (много държави имат такъв опит).

Това ще привлече вниманието към диабета. В крайна сметка, ако човек с преддиабет и дори с генетично предразположение към диабет промени начина си на животи диета, в повечето случаи болестта може да бъде избегната. А ранната диагностика и навременното лечение могат да избегнат или забавят усложненията, от които диабетиците най-често умират.

Стратегията включва създаването на профилактични кабинети в лечебните заведения, където ще може да се извършва диагностика. Друга област е обучението на персонала: планира се да се дадат основни знания за диабета на терапевтите и медицинските сестри, да се върне диабетологията в списъка на специалностите за обучение на здравни работници.