Градина за - цветята на живота
Цял живот ще помня ставането в 6 сутринта и ежедневните обиколки на събуждащия се град. Когато бях сестра и когато бяха майка ми и баща ми, всяка сутрин ме будиха, караха да спя и с убеждаване ме водеха на детска градина. А там... има толкова много неща! Играчки една от друга по-забавни, най-вкусните котлети и компот на света и една мила леля, която търпеливо помогна да издълбае цвете за картичка до майка си. Не останах дълго в това подобие на рая - не помня себе си, но според разказите на родителите ми, направих грандиозни скандали там и поисках да се прибера. Очевидно спомените на детето и възрастните по този повод са коренно различни. Каня ви да се разходите с мен в миналото и да видите как започна всичко.
Знаете ли, че за първи път в света една жена получи възможността да се подготви малко за раждането и след тях да посвети време на дете - в СССР? През 1917 г. бъдещата майка получава право на работно място и заплащане за 112 дни: 8 седмици преди раждането и 8 след това. Официално това време се нарича отпуск по майчинство, но разговорният „отпуск по майчинство“ е здраво вкоренен в постсъветското пространство. В момента в България е от 140 до 220 календарни дни (в зависимост от протичането на бременността, очаква се едно бебе или няколко). Освен това, след края на отпуска по майчинство, майката (или друг роднина) може да получи отпуск да се грижи за детето, докато бебето навърши три години. Но във всеки случай ваканцията рано или късно свършва и жената е принудена да напусне бебето и да се върне на работа. Обикновена истина, но на кого да оставя детето? Е, ако бабите са готови да се заемат с възпитанието на наследника, но какво ще стане, ако това не е възможно? Тогава стихията идва на помощпредучилищно образование под формата на детска градина.
Всъщност, заяждам се. Няма какво да се прави - личното мнение винаги ще се промъкне, независимо за какво става въпрос. Съветските детски градини решават много проблеми за родителите, въпреки факта, че се опитват да сресват всички деца с една и съща четка. На първо място, огромен плюс беше, че в тези институции работеха истински специалисти, които дадоха на децата достойно начално възпитание и образование, макар и в съответствие с идеологията.
Да, всичко беше типово, стандартно, като се започне от самите сгради. Работни ръце бяха необходими „вчера“ и затова масовото изграждане на страната с детски ясли и градини започна още през първите пет години. Както се казва в свещената книга на християните, „в началото имаше хаос“: разположението на сградите беше просто невероятно. Някаква добра душа от ръководството предположи, че душата на бебето е ужасно уязвима и затова се нуждае от изолация. Оттук изпълзяха „допълнителни“ коридори, кутии, много входове и други „преустройства“ в проекти, които превърнаха детската градина в лабиринт от мравуняк. До 30-те години на миналия век ръководството на страната решава, че във фабриките липсва женско внимание, тоест ръце. В резултат на това беше необходимо да се изградят огромен брой нови детски градини и да се приведат в ред тези, които вече съществуват. Индустриализацията изискваше своите жертви. В резултат на това, за да не се бърка в хиляди проекти, беше решено да се изградят стандартни градини. И до днес те не са много разнообразни и тогава сред задължителните атрибути като шкафчета, маси, пейки и играчки от дърво (така че да „живеят“ по-дълго, не е лесно да се счупят), имаше и портрет на В. И. Ленин. По-младото поколение с грис абсорбира благодарност към човека, на когото дължат спокойно детство.
Естествено сега детинскиградината много смътно прилича на съветския си предшественик. Няма нито портрет на Ленин, нито груби дървени играчки. Само сега, за да дадете дете на „държавно образование“ днес, трябва да застанете на опашка, за предпочитане няколко години преди бебето да се роди. Неволно ми идва на ум един анекдот: „-Дойде и твоят ред в детската градина! „Благодаря ви, но синът ми беше призован в армията вчера.“ Освен това цената на месечната издръжка на дете в детска градина е такава, че е по-лесно за майката да остане с него и да не ходи на работа, тъй като заплатата й може да не е достатъчна, за да плати за детската градина. Остава да се надяваме, че един ден ситуацията ще се промени към по-добро.