Грешки при диагностицирането на астенична невроза

Диагнозата астенична неврозачака редица възможни грешки. Тъй като тази диагноза изглежда лесна, често спасителна за лекаря, съвременната диагноза („на мода"), съответстваща до известна степен на определена честота в скорошната патология, понякога се прави с прекомерна лекота, повърхностно, неконтролируемо. И клиничната картина на астеничната невроза може да бъде възпроизведена (изцяло или частично) от многобройни патологични състояния, присъщи на най-разнообразните области на медицината [неврология, психиатрия, като цяло, висцерална патология". , дисметаболитна, биохимична, токсична, каренциална (недостатъчност), алергична патология и др.], главно в заличени, ларвни, атипични, начални форми.

Следователнодиагнозата астенична неврозаизисква задълбочено, широко клинично и параклинично изследване, задълбочен анализ, с оглед на възможното изключване на биохимични, соматични и други заболявания, които биха могли да се появят под "маската" на неврозата, в "лъжлива невротична" форма. (И тъй като понякога невротичните феномени могат да бъдат объркани с действителни соматични разстройства от биохимичен, ендокринен, висцеропатичен ред, създавайки смесени патологични състояния - сомато-невротични - в които соматичните и невротичните елементи съществуват едновременно и често взаимозависими, разбираемо е, че медицинската способност за разпознаване може да бъде допълнително тествана).

Затова тойпоемаот лекаря и изисква от него - за да не сгреши - знания и опит (не само клиничен, но и психологически), постоянство, постоянство, проницателност, такт и, освен това, специално усилие на концентрация, действие, разум.

диагностицирането

Средпсихопатологични състояния, които могат да причинят странни, трудни за тълкуване и диагностициране разстройства, все още има такива, при които е изкривено отношението на пациента към болестта, към концепцията за болестта, при които е изкривено съзнанието за болестта, формата, в която тя се отразява в съзнанието на пациента, в неговата психика.

Хипохондриятае психопатологично разстройство, което създава в най-голяма степен образа на въображаем пациент. Хипохондрикът несъмнено е моделът на Молиер и той е доста често срещан сред странните, трудни пациенти без обективен еквивалент, с които си имаме работа.

Хипохондрикътпредставлява, както всички тези пациенти, значителен брой разстройства от сенестопатичен тип, с голямо разнообразие: алгия, парестезия, състояние на неразположение, по-скоро болезнено, неприятно, отколкото болезнено, болезнено, най-често странно, неопределено, неясно, непостоянно, променливо, неспокойно. Но това, което характеризира и определя хипохондрика, освен тези страдания, е не само фактът, че те не могат да бъдат обосновани дори с много добросъвестен клиничен преглед, но и прекомерната, нехарактерна загриженост за неговото здраве, но и песимизмът, с който той гледа на това здраве. Хипохондрикът се измъчва от мисълта за болестта, превърнала се в мания, с натрапчив характер; той има страх от болест, той е в тревога, дори в паника за здравето си, страданието си.

Тойнепрекъснатоизучава себе си, анализира се в този смисъл много внимателно. Основната грижа на живота му е съсредоточена около здравето на тялото, най-малките, неизбежни усещания в него. Целият му живот е организиран в тази посока: чете медицински книги, специализирани списания, дискутира, тълкува;предприема всевъзможни мерки, една повече от друга, за да защити здравето си: обличайте се топло през лятото, избягвайте микроби, не се ръкувайте с приятели, не докосвайте дръжките на вратите; вечно носещ ръкавици, от правилата за хигиена той формира абсолютния принцип на своето съществуване, предприема различни мерки, повече или по-малко емпирични, предназначени за основната цел на живота му (клизми, специални режими и т.н.), става роб на лекарства, усвоявайки огромни количества от различни видове, понякога не по медицински съвет (приятели, емпирици); обзет от желание да разпознае болестта си, той непрекъснато посещава лекар - понякога един и същ - уморяващ и измъчващ го с мислите и мненията си, по-често го сменя непрекъснато, тичайки от един на друг, в преследване на своята химера. Накратко, той намира удоволствие в мисълта за култивираната от него болест, неспокоен, уплашен, измъчва семейството, което той принуждава да участва в неговите вълнения, тревоги, в неговите капризи, принуждава ги - понякога - да измъчват от взискателността, на която се подчинява.