Грийнщайн М
Изследването на функционалното състояние на членовете на това семейство по методите на информационно-вълновата медицина беше отправна точка за резултатите, описани по-долу.
Какво знае и не знае конвенционалната медицина.
Опитите ни да получим пълна информация за това заболяване, за съжаление, не бяха успешни. Известно е само, че е описано за първи път през 1868 г. от френския психиатър Жан-Мартен Шарко. Заболяването е кръстено на един от откритите симптоми - увреждане на нервните влакна на гръбначния и главния мозък. Тази лезия се причинява от разрушаването на миелиновата обвивка на нервните влакна и образуването на плаки с различни размери. Истинската причина за заболяването все още не е установена.
В медицинските среди съществува хипотезата, че това заболяване е автоимунно. В същото време появата на плаки се обяснява с проникването на клетки на имунната система в нервните влакна, като се предполага, че разрушават миелиновата обвивка. Остава въпросът защо това заболяване засяга хората избирателно. Повечето учени са съгласни, че в процеса на развитие на множествена склероза има много клинични прояви, които са присъщи на други заболявания, свързани с нарушение на централната нервна система. Поради това диагнозата множествена склероза е много трудна [6] и е препоръчително пациентите да се лекуват индивидуално.
Въпреки факта, че учените, участващи в изследването на това заболяване, смятат за голямо постижение възможността да открият дефекти в нервните влакна с помощта на нови устройства, базирани на принципа на магнитния резонанс, трябва да се отбележи, че образуването на плаки върху нервните влакна често се случва в последните стадии на заболяването.
Да се сравни функционалното състояние на пациентите сразлични клинични прояви, Международната асоциация на невролозите е разработила специална скала. Тази скала, наречена скала за инвалидност, позволява на хората с множествена склероза да бъдат групирани според способността им да се самообслужват [6]. Струва ни се, че може да се приложи и при други неврологични заболявания, като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, амиотрофичната латерална склероза и др.
Интересни данни са получени при изследване на разпространението на това заболяване в зависимост от региона и расата на населението. Така бяха открити региони, където нямаше случаи на множествена склероза. Установено е, че китайците и японците не страдат от множествена склероза. Обяснение за този феномен не е намерено, но повече за това по-долу.
Множествената склероза от позицията на информационно-вълновата медицина.
Както бе споменато по-горе, първо изследвахме майката и нейните шест деца, родени по време на периода на лечение. Интересно е, че общ симптом за цялото семейство е обременяването на организма на всеки индивид от патогенното излъчване на геопатогенната зона. Както писахме в [2], това лъчение се характеризира с наличието на болестотворни структури, които са адекватни по своето действие на следните известни вируси: аденовирус, вирус на Епщайн-Бар, цитомегаловирус, вирус на семейството на херпес, RS вирус, парагрипен вирус, грипен вирус AH3N2, корона вирус, ретро вирус, коксаки вирус.
Освен това открихме, че леглата на майката и петте деца са в зоната на патогенно облъчване на ГИЛ, а леглото на шестото дете е извън тази зона. Последното е важно, тъй като патогенното излъчване на GPZ най-често е пусковият механизъм за активиране на причинителите на много заболявания.
Защотопри най-малкото дете не е установено нарушение на централната нервна система. При изследване на централната нервна система се установява наличието на патологични огнища, причинени от изброените по-горе вируси, в редица мозъчни структури. Така бета-амилоидът, мозъчната кора, хипокампусът, малкият мозък и други се характеризират с отрицателна поляризация (патогенен фокус). Интересното е, че цереброспиналната течност се характеризира с наличието на онковирус и вирус от семейството на херпесите, а лявото полукълбо се характеризира с наличието на онкологичен туморен процес. Ако добавим тук поражението на гръбначния мозък, неговите нервни влакна, както и междупрешленните дискове на лумбалния гръбнак от онковирус, тогава ще получим почти пълна картина на симптомите на множествена склероза.
Посочваме също, че освен в споменатото семейство, тези симптоми са потвърдени при прегледа на още десет души със същата диагноза. В резултат на изследването стигнахме до извода, че изброените по-горе симптоми не се проявяват едновременно, а при различните пациенти по различен начин. Например, някой първо има главоболие в лявото полукълбо, докато някой има силна болка в лумбалния гръбнак.
При всички изследвани пациенти генът на това заболяване не е открит, което първоначално не позволява да се класифицира множествената склероза като генетично вирусно заболяване. Въпреки това, след като изследвахме хромозомния набор от различни органи и системи, ние, за наша изненада, открихме анормална 27-ма хромозома при всички пациенти и това е един от признаците на геопатогенно заболяване, което описахме в [3]. Това ни даде основание да се утвърдим на мнение, че класическата медицина е тръгнала по грешен път. За 150 години разработване на лечения за множествена склероза тя не е измислила нищо друго освен лекарства, които катоучените потвърждават, имат странични ефекти. В този случай, колкото по-ефективно е лекарството, толкова по-силен е ефектът от страничните ефекти.
Трябва също да се отбележи, че наличието на анормална хромозома в хромозомния набор на засегнатите органи е задължително свързано със съответния патогенен ген.
Друг въпрос, на който учените-медици не могат да отговорят, е защо японците и китайците не страдат от множествена склероза? Според нас тази ситуация може да се обясни само с липсата на геопатогенни зони на японските острови и на територията на Китай.
Завършвайки тази статия, бих искал да изразя някои мисли относно подхода на класическата медицина към изучаването на множествената склероза. Има прост метод за определяне на причинителите на всяко заболяване - това е анализът на антителата, присъстващи в кръвта на пациента. Учудващо е, че вместо да оправдае неспособността си да диагностицира правилно слабо разбрана болест, класическата медицина винаги разчита на автоимунния характер на етиологията.
След анализ на антителата в кръвта на семейството, описано по-горе, установихме наличието на патогенни структури, съдържащи се в радиацията на геопатогенната зона, в пет от шестте членове. Освен това, ако геномът на предците по майчина и бащина линия не е "отговорил" на наличието на гена за множествена склероза, тогава във всички случаи на пациентите, които наблюдавахме, най-често генът се открива от майчината страна, "отговаряйки" на заявката "GP-заболяване". Това още веднъж потвърждава нашия извод: симптомите на множествената склероза са част от симптомите на геопатогенно заболяване. В този случай можем също да кажем, че множествената склероза е началният стадий на геопатогенно заболяване, причинено от единична мутация на хромозомата на неродено дете. Що се отнася до методите за премахване на товазаболявания, те са описани подробно в [2].
Днес можем да кажем с увереност, че има създаден от нас метод, който позволява в рамките на няколко сесии (!) да се излекува онази „нелечима“ болест, която лекарите наричат множествена склероза, а ние – геопатогенна болест.
1. Гринштейн М.М. "Непозната медицина"
2. Гринштейн М.М. „GPZ като враг номер едно“
3. Гринштейн М.М. „За една болест, непозната на лекарите“