Грижете се за учебника – извор на знания

Класният час е посветен на внимателното отношение към книгата за 6 клас.

Преглед на съдържанието на документа "Погрижете се за вашия учебник, източникът на знания."

Час на класа. Грижете се за учебника – извор на знания.

6"В" клас. Класен ръководител:

Шипин Мухаметкали Мирзагалиевич

Цели:запознаване на децата с технологията за създаване на книга; събуждат интерес у децата към четене на художествена литература; да насърчава възпитанието на внимателно отношение към книгата като източник на знания, да разширява кръгозора на учениците.

Оборудване:книжна изложба, презентация „Раждането на една книга“.

Тя говори тихо,

И разбираемо и не скучно,

Трябва да разговаряте с нея по-често—

Ще бъдете четири пъти по-умни. (Книга.)

Когато внезапно ти се случи неприятност,

Книгата е като истински приятел,

Добрият ще ви даде съвет.

Отново има надежда в душата

Светнете и след това

Проблемът няма да изглежда непоправим.

Така че „Книгата е наш помощник в работата.“

Книги ценни страници

Помагайте на хората да живеят

И работа и учене,

И ценете родината.

Нека да чуем момчета как се прави книгата, така че да се озове на нашата маса.

От какво е направена книгата.

Преди много време, когато хората все още не познаваха хартията, те издълбаваха думи - знаци (йероглифи) върху камък, по-късно буквите бяха отпечатани върху мека глина с дървени клинове, това писмо се наричаше - клинопис. В древен Египет са писали върху папирус, направен от тръстика. Приличаше повече на хартия. В България в старите времена обикновените хора са писали на брезова кора и държаватахартии - укази и писма върху специално обработена тънка кожа - пергамент, който се навива на тръби - свитъци.

И тогава човекът изобретил хартията. Това беше страхотно изобретение, защото с появата на хартията броят на книгите започна да расте бързо. Хартията се получава от дърво. Но за да се превърне в тънки бели листове хартия, много хора трябва да работят усилено.

Първо дървосекачите видяха дървета в тайгата и отрязаха всички клони. Специални трактори изтеглят трупи от сечището, а след това отсечените вековни гиганти се спускат по реките, товарят се на мощни кораби - камиони за дървесина или железопътни платформи и се изпращат в фабрика за хартия. Тук те се белят, нарязват, смилат и варят в огромни казани.

Получава се течна влакнеста маса (дървесна каша) - целулоза. Почиства се, добавя се креда, за да стане хартията бяла, и се подава по тръби към машината за хартия. От тази машина, голяма колкото триетажна къща, готовата хартия изпълзява на непрекъсната лента и се навива на ролки върху въртящ се барабан. Те се товарят във вагони и се изпращат в печатниците. Това е мястото, където хартията ще започне да се превръща в книга.

Редактор -Първият читател на предстоящата книга. Проверява дали има неточности или грешки в текста. Редакторът, както казват в издателството, пази книгата, преди да бъде издадена, затова името му в импресиума винаги е на първо място.

В издателството има човек, който най-добре познава правилата на българския език. Това е коректор.

В печатница, наборна машина - линотип много бързо набира метални линии от букви. Линотиперът удря само клавишите. За да отпечатат чертежите, в друга работилница им правят копия върху метал - клише. След това наборчикът изработва метални страници от текст и клишета.Печатната машина сама развива хартията от големия барабан. Хартията се притиска към метални страници, намазани с боя, отпечатват се текст и илюстрации. Друга машина сгъва (сгъва) листовете в отделни тетрадки, следващата машина ги съшива - получава се книжен блок. Друга машина го обвързва. Ето и готовата книга. Те се опаковат и изпращат в магазини и библиотеки, където ги очакват читателите.

S. Маршак. Как е отпечатана вашата книга.

Машината взе обикновен лист

И нанесена боя –

А ето го и писателят Лев Толстой

Макар че машината няма ум,

Машината познава бизнеса:

Тя ще изреже чаршафите вместо вас

И ги подреждайте умело.

И свързващият ще ги ушие,

Отрежете ръбовете на мига.

Тогава той ще се облече в папка,

И ето я книгата.

Хубаво е да четеш книги,

И се опитайте да ги направите!

Деликатно изкуство - печат

И изисква проучване.

Кой друг помага за оживяването на книгата?

Машиностроителитеизработват хартия, машини за набор, печат и всякакви други машини.

Металурзи- топят метал за машинни инструменти и набор.

Миньори- извличайте руда и въглища, за да топите метал.

Енергетици- осигуряват електричество на мини, фабрики, топилни заводи, печатници.

Строители– строят сгради за фабрики и фабрики, къщи за всички, които работят там.

Химици- помагат за производството на хартия и печатни мастила.

И ако си спомните, че работниците и инженерите, работещи във всички тези предприятия, трябва да бъдат нахранени, облечени и обути, става ясно, че всички участват в създаването на книгата.работник на страната ни.

В училище получавате безплатни учебници. Всеки учебник трябва да обслужва 4-5 ученика.

(Кратка информация за учебниците за клас.)

Сцена „Книгите говорят“.

Автор: Две книги се срещнаха и разговаряха една с друга.

"Е, как си?" Единият попита другия.

„О, скъпа, срам ме е пред класа

Собственикът на корицата ми повърна месо.

Да, какви корици, отрежете чаршафите!

Той прави лодки, салове и гълъби от тях.

Страхувам се, че чаршафите ще отидат при змиите

Тогава ме отлети до облаците

- Страните ви здрави ли са?"

„Не познавам мъките ти,

Не помня такъв ден

Така че без да миете ръцете си чисти

Погледнете листата ми

Няма да видите мастилената точка върху тях.

Не говоря за петна

Не е редно да се говори.

Но и аз го уча

Не някак, но „отлично“.

„Е, моите тризнаци едва яздят

И дори получи две тази седмица"

Автор. Тук няма загадка: книгите и тетрадките ще ви кажат направо какъв ученик сте.

За да се отпечата учебник по български език за децата у нас, е необходимо да се изсекат 7 хиляди ели. Колко гора ще спестят учениците, ако се грижат за учебника. Не е никак трудно да направите това, просто трябва да не ги късате, да не ги цапате, да не рисувате, да не огъвате страниците, да не правите бележки в полетата.

Оставете децата да имат книги

В библиотеката, в училище

Много хора работеха

В завода и на полето.

Баща ви и майка ви са работили

Трябвауважение

Техният труд и грижи.

Погрижете се и за книгата, и за тетрадката,

Не се мачка, не цапа, не се протрива

И всяко едно от момчетата

Разкъсайте страниците, корицата,

В какво ще се превърне книгата

Книгите са нашите най-добри приятели.

Те ни дават щастие.

И тази книга е моя

Да, и отчасти ваш.

Какви правила за боравене с книги ни помагат да ги запазим?

Правила за работа с книгата.

1. Не четете, докато ядете.

2. Вземайте книгата само с чисти ръце.

3. Опаковайте книгата, поставете отметка в нея.

4. Не хвърляйте отворена книга с главата надолу, не огъвайте ъглите на страниците.

5. Не правете бележки в книгата.

6. Ако книгата е скъсана, залепете я.

7. Не разхвърляйте книги.

8. Когато отидете на училище или в библиотеката, сложете книгата в чантата си.

А сега нека видим как знаете пословиците и поговорките за книгата. Аз ще започна, а ти ще завършиш.

Пословици и поговорки за книгата.

Обичайте книгата - тя е източникът на....(знание.)

Който много чете - толкова .... (знае.)

Човек без книга е като птица без... (крила.)

Добрата книга е най-добрата....(приятел.)

Да познаваш книга е лудост.... (напиши я.)

Книгата ще помогне в работата, ще помогне .... (в беда.)

Книгата краси в щастието, а в нещастието .... (утешава.)

Тест „Внимателен ли си читател?“

Познайте от какво произведение са тези редове:

„Какво направи? Как смееш да откъснеш моето запазено, любимо цвете в моята градина? (С.Т. Аксаков "Аленото цвете".)

„Мелничарят имаше трима сина и всичките ги остави умирайкивятърна мелница, магаре и котка. Най-големият получи мелницата. Средно - магаре. Е, най-младият трябваше да осинови котка. „Братята могат честно да изкарват прехраната си“, каза той. „И какво ще стане с мен, след като изям котката си и направя маншон от кожата му?“ Право поне да умреш от глад.

Котката чу тези думи и каза спокойно: - Не тъгувай, господарю. Дайте ми една чанта и поръчайте чифт ботуши, за да ви е по-лесно да се скитате из гората, и ще видите, че не сте лишени толкова много, колкото си мислите сега.”

(Шарлз Перо. Котаракът в чизми.)

„Вкъщи тя посади ечемично зърно в саксия и от него веднага израсна красиво голямо цвете. Беше абсолютно същото като лале, но в самата чашка, върху зеления плодник на цветето, седеше момиче. Беше мъничка, мъничка, само един инч висока. (Х.К. Андерсен „Палечка“)

„Чух, че има такъв клон, брат ни не може да го види. Който гледа, бялата светлина няма да му е мила. (P.P.Bazhov "Каменно цвете".)