Гурко И
Йосиф Владимирович Гурко (Ромейко-Гурко)(1828-1901) - български генерал-фелдмаршал, един от видните командири на българската армия.
Съдържание
Начало на дейността
Строителна услуга
Българо-турската война 1877-1878 г
Действията на Гурко предизвикаха паника в Цариград: всички висши сановници на Турция, както в армията, така и в държавната администрация, бяха сменени, предложеното преминаване към настъпление беше спряно, част от силите, настъпили срещу нашия Русчукски отряд, бяха изтеглени, а Сюлейман паша беше извикан от Черна гора и му беше поверено бързото формиране на армия за противодействие на отряда на Гурко.
Назначаването на Гурко за „командващ войските на гвардията и кавалерията“ предизвиква, според М. А. Газенкампф, голямо вълнение. В Имперския щаб мнозинството също мърмореше за това назначение, тъй като всички началници на гвардейските дивизии и началникът на щаба на гвардейския корпус бяха по-възрастни от него по ранг. Само П. А. Шувалов, който по това време беше началник на 2-ра гвардейска пехотна дивизия, каза публично, че е щастлив да се подчини на Гурко, тъй като той вече се е обявил за енергичен и способен началник на отряда.
След войната
Времето на управлението на Гурко в провинциите на Привислинския район и командването на неговите войски на западната граница, така наречения „Преден театър на войната“, което съвпада с времето на най-обтегнати отношения между България и силите на Тройния съюз, представлява цяла епоха както в историята на нашата вътрешна политика в тези покрайнини, така и в историята на развитието на нашата военна мощ. За чуждото население на Западния край Гурко е истински представител на "силната власт", страхотна, но справедлива - власт, която здраво свързва покрайнините с центъра на империята.
Завойски, той също беше строг, но справедлив и грижовен командир. Бойната подготовка на войските беше на преден план за Гурко и войските живееха със съзнанието, че се намират в напредналия театър на войната, на боен пост, в някакво особено, полумирно състояние, което всеки момент можеше да бъде заменено с военно. Те понасяха това напрегнато, повишено състояние на войските лесно и весело, тъй като войските вярваха в Гурко, в неговите качества на военно лидерство: правилен стратегически разчет, неразрушимо спокойствие при всякакви обстоятелства, неговата силна воля и желязна енергия.
Постоянните пътувания на Гурко из окръга, постоянното му присъствие на маневри, големи и малки, винаги перфектно организирани с помощта на такива талантливи началници на щабове като Нагловски и Пузиревски, свидетелстваха на войските за постоянното око на господаря, от което нищо не можеше да избяга никъде. И когато прозвуча металическият глас на Гурко, който казваше авторитетно, твърдо и спокойно: „За да не го виждам повече“, тогава всички вече знаеха, че „това“ вече няма да го има.
Войската гордо чувстваше, че Гурко се страхува и от потенциалните ни противници, в чиито очи само той струваше цяла армия.
Гурко също обърна голямо внимание на укрепителната отбрана на Варшавския военен окръг, укрепвайки укрепленията на Ивангород, Новогеоргиевск, Брест-Литовск и Варшава, създавайки Варшавския укрепен район и линия от нови укрепени точки (Зегрж, Осовец и др.) и покривайки района с мрежа от стратегически магистрали. Чрез организирането на крепостни маневри той успява да установи жива и тясна връзка между войските и крепостите. Артилерията получи под него обширен тренировъчен полигон Рембертовски. Кавалерията, обект на специалното внимание на Гурко, е постоянно в движение, получавайки задачи за стрелба, скорост на придвижване, разузнаване, действия сред масите и др.те участваха в работа не само през лятото, на мобилни тренировки и маневри, но и през зимата, извършвайки зимни маневри, стрелба, маршови движения с нощувка в полето, на открито. С една дума, целият опит от българо-турската война е използван от Гурко широко и пълноценно през 12-те години, в които командва войските на Варшавския военен окръг.