Характеристика на публичните и частните чуждестранни инвестиции - Чуждестранни инвестиции
В най-общ план понятието "инвестиция " означава дългосрочна инвестиция на капитал, пари във всякакви предприятия, организации, дългосрочни проекти и др. с цел реализиране на печалба.Чуждестранни инвестиции - всички видове собственост и интелектуални ценности, инвестирани от чуждестранни инвеститори в обекти на стопанска и друга дейност с цел реализиране на печалба. Законът на България „За чуждестранните инвестиции“ (1999 г.) определя чуждестранната инвестиция като „инвестиция на чужд капитал в обект на предприемаческа дейност на територията на България под формата на обекти на граждански права, при условие че тези обекти не са изтеглени от обращение в Руската федерация“.
Правете разлика между публични и частни чуждестранни инвестиции.
Публичните инвестиции са заеми и кредити, които една държава или група държави (например Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) предоставя на други държави. Те включват и държавни участия в капитала на смесени предприятия, както и инвестиции на държавни предприятия и финансови институции. Държавните финансови институции трябва да се разбират не само като институции, пряко контролирани от държавата, но и като международни организации като ЕБВР и Световната банка. Средствата на международните финансови институции също трябва да се считат за държавни средства.
Входящите инвестиции първоначално са тласък за икономическото развитие на страната вносител, допринасяйки за растежа на производствените възможности на страната и подобрявайки нейното демографско състояние. Въпреки това, входящата модерна техника и технологии са надценени, тъй като не са най-многонов, достатъчно дълъг период, работещ в страната износител. Използвайки чужд капитал, е трудно да станете лидер на световния пазар. Гарантираните от правителството чуждестранни инвестиции често се използват неефективно. Страната получател трябва да има ясна публична политика по отношение на входящите инвестиции.
Държавните чуждестранни инвестиции се извършват в национален интерес, така че печалбата не винаги е основната им цел.
Могат да се откроят целите, преследвани от държавните чуждестранни финансови институции, инвестиращи в България:
- популяризиране на българския пазар на стоки от национални производители;
- съдействие на национални компании, които възнамеряват да инвестират в България, включително събиране на информация, маркетингови функции, участие в проекти, пробно (или рисково) финансиране;
- "обвързване" на определени клъстери от българската индустрия към съответните сектори на националната икономика; развитие на двустранното икономическо сътрудничество като цяло.
Популяризирането на стоките на "собствени" производители на българския пазар често се осъществява чрез предоставяне на кредити за закупуване на тези стоки. Такива заеми обикновено не се прехвърлят по сметката на кредитополучателя, а се издават под формата на кредитна линия. В същото време кредитополучателят не може да използва тези пари за други цели и всъщност не може да се разпорежда с тях. Но дори и в случай на предоставяне на средства на пряко разположение на кредитополучателя, чуждестранният кредитор установява строг контрол върху тяхното изразходване.
Обикновено заемодателят се стреми част от разходите да бъдат покрити от заемополучателя или финансирани от други източници. В този случай фирмите в страната кредитор получават повече средства оте изразходван от държавата за предоставяне на кредит.
Държавните заеми се използват като метод за конкуренция - например в резултат на заем от Eximbank на САЩ за закупуване на американска тежка техника беше провалена сделка за закупуване на такава техника от японската компания Comatsu.
Стратегическата цел на чуждите държавни финансови институции е да включат българското пазарно пространство в сферата на интересите на националните компании. Чуждестранни държавни банки и други финансови институции оказват цялостно съдействие на своите компании за навлизане на българския пазар и инвестиране в българската икономика.
Тази помощ се предоставя в следните области:
- участие в проекти, изпълнявани от частни инвеститори;
- събиране на информация за български производители, финансови институции, законови разпоредби и др.;
- търсене и анализ на проекти, които биха могли да представляват интерес за национални (т.е. чуждестранни) инвеститори;
- поемане на риска от "популяризиране" на подобни проекти; тези. държавната банка може да гарантира средствата, инвестирани в началния етап на проекта от частен инвеститор, или банката самостоятелно да участва в проекта и при успех привлича частни компании към него;
- политически и икономически натиск върху българските власти в интерес на "техните" фирми.
ЕБВР изпълнява програма за създаване на мрежа от регионални рискови фондове, които ще инвестират в български предприятия. В бъдеще се планира привличане на частни инвеститори към проекти, изпълнявани от рискови фондове.
В онези области, където технологичното изоставане в България е доста силно, използването на технологии, донесени от чужд капитал, допринася за развитиетоикономика.
Държавни чуждестранни финансови институции изпълняват редица програми за развитие на инфраструктурата в България (включително комуникации, финансови институции, фондови борси и др.). Една от целите на тези програми е да се създадат условия за работа на чужд капитал.
Частно се отнася до инвестиции, направени от частни икономически субекти (частни предприятия, банки, отделни граждани и т.н.) на една страна в икономиката на друга. Съвременните инвестиционни връзки и потоци са толкова сложни и разнообразни, че често потоците от публични и частни инвестиции са тясно преплетени.
Частните инвестиции, включително преки, портфейлни, кредитни и други видове, се извършват от собственици на капитал, които правят дългосрочни инвестиции в сектори на икономиката, за да получат максимална печалба.
Ролята и значението на чуждия капитал в икономиката на страната се определя от съотношението на преките и портфейлните инвестиции.
Преките частни инвестиции са инвестиции в чуждестранни предприятия, които, за разлика от портфейлните, дават право на инвеститора да контролира дейността на предприятия с чужд капитал, включително съвместни предприятия.
Портфейлните инвестиции влизат в страната чрез продажба на ценни книжа чрез международни финансови институции, фондове, експортни агенции и банки. Предприемаческият капитал идва в страната получател под формата на заеми, кредити и безвъзмездни средства.
Правейки инвестиции в България, чуждестранните компании и банки могат да преследват следните цели:
1) Получаване на висока норма на печалба при създаване на производствени мощности за производство на продукти, които са дефицитни в България или чиито цени в България са много по-високи от световните.
2) Използване на факторипродукция, чиято цена в България е по-ниска от световната: сравнително евтина (но квалифицирана) работна ръка, ниска цена на някои видове суровини.
3) Използването на относително богати находища на полезни изкопаеми и други природни ресурси, чието разработване в България е по-евтино, отколкото в други страни, или достъпът до които е труден в други страни.
4) Интегрирането на българските предприятия в технологичните вериги на чуждестранните ФИГ, което обикновено се постига чрез закупуване на суровини и полуфабрикати от български доставчици.
5) Закупуване на потенциално жизнеспособни български предприятия (обикновено експортно ориентирани) на ниска цена с цел получаване на високи печалби след ограничени инвестиции в създаването на дистрибуторска система, маркетинг и преструктуриране на продуктовата гама.
6) Популяризиране на техните продукти на българския пазар: създаване на търговска мрежа, монтажни предприятия, сервизни фирми, въвеждане на техните стандарти на българския пазар. Високите мита също тласкат към инвестиции от този тип.
7) Използване на остаряло или вредно за околната среда оборудване, което не може да се използва ефективно в развитите страни. Освобождаване на остарели продукти, чиято производствена технология е добре развита.
8) Инвестиране на средства от български произход под прикритието на чужди, за да има повече възможности за защита на капитала от действията на властите.
Една от най-разпространените форми на инвестиране в българската икономика е създаването на съвместни производствени предприятия (СП). Преките инвестиции в българските предприятия по правило са най-ефективни в рамките на програма за основното им възстановяване. Изпълнението на такава програма е много скъпо.Инвестирането за изпълнение на частни проекти или за решаване на индивидуални проблеми може да доведе до използване на средства за закърпване на дупки. Следователно, когато се изпълняват такива проекти, има смисъл да се инвестира не в самото предприятие, а в структура, специално създадена около него.
По-голямата част от българските промишлени предприятия са финансово нестабилни и остарели. Съвместното предприятие позволява на отделно юридическо лице да „огради“ изпълнението на проект (например модернизация на оборудване или производство на нови видове продукти) от проблемите на основното производство. Така се създава връзка между "уважавано СП" и "завод в затруднение", с помощта на която предприятието може да работи както в специфичните условия на българския пазар (където работи основната производствена структура), така и да излезе на външния пазар и да създаде условия за работа, познати на чуждестранните партньори (това се прави от СП).
Освен това джойнт венчърът позволява на ръководството от българска страна да не се страхува за запазване на местата си в рамките на старата структура и в същото време да се инфилтрира в "новата икономика".
Много чуждестранни компании създават дъщерни дружества, за да работят на българския пазар. Това позволява на компанията да не се занимава пряко със "особения" български пазар и да изгражда отношения с дъщерно дружество на позната за западния бизнес основа.
Като цяло методите, използвани от чуждите инвеститори при инвестиране, се определят от факта, че чуждестранният капитал търси:
- контролират използването на инвестираните средства (контролират структурите, в които са инвестирани парите) и по възможност ги застраховат срещу евентуални недружелюбни действия от страна на българския партньор;
- при възможност да се гарантира независимостта на текущия проект от икономическото състояние на българската фирма партньор;
- прехвърляне на отношенията със структурата, която управлява инвестираните пари, към западните стандарти;
- минимизиране на неудобствата на българската финансова и данъчна система, митнически бариери (в тази област чуждите компании използват същите методи като българските).
Най-привлекателните сектори за чуждестранни инвестиции са преди всичко тези, които са свързани с експлоатацията на природни ресурси и имат добър експортен потенциал (металургия, нефтена и газова промишленост, дърводобивна промишленост, отчасти химическа промишленост), както и тези, които имат широк немонополизиран вътрешен пазар (хранително-вкусова промишленост, производство на потребителски стоки).