Характеристики на християнския храм

Традиционно християнските църкви имат кръст в план - символ на Христовия кръст като основа на вечното спасение, кръг (вид храм-ротонда) - символ на вечността, квадрат (четири) - символ на земята, където народите се събират в храма от четирите основни точки, или осмоъгълник (осмоъгълник върху четириъгълник) - символ на пътеводната звезда на Витлеем. Всеки храм е посветен на християнски празник или светец, чиято памет се нарича храмов (патронен) празник. Понякога в храма са разположени няколко олтара (параклиса). Тогава всяка от тях е посветена на своя светец или събитие.[2] Според традицията храмът обикновено се изгражда с олтар, обърнат на изток[3]. Има обаче изключения, когато литургичният изток може да не съответства на географския (например църквата на мъченик Юлиан от Тарс в Пушкин (олтарът е обърнат на юг), църквата Успение на Пресвета Богородица в Тверска област (с. Николо-Рожок) (олтарът е обърнат на север)). Православни църкви не са издигнати, олтарната част е обърната на запад. В други случаи ориентацията към кардиналните точки може да се обясни с териториални условия. Покривът на храма е увенчан с купол с кръст. По обща традиция православните храмове могат да имат

1 купол - символизира Господ Исус Христос; 2 купола - двете естества на Христос (божествена и човешка); 3 купола - Светата Троица; 5 купола - Христос и четиримата евангелисти; 7 купола - седем Вселенски събора, седем тайнства на християнството; 9 купола - девет чина ангели; 13 купола - Христос и 12 апостоли 24 купола - 12 пророци в Стария завет и 12 апостоли в Новия завет; 25 купола - 12 пророци в Стария завет и 12 апостола в Новия завет + Исус Христос; 33 купола - епохата на Христос, в която е разпнат. BВъв византийската традиция куполът е бил покрит непосредствено над свода, а в българската традиция, поради „разтягането“ на формата на купола, между свода и купола е възникнало пространство. В православния храм се разграничават три части: преддверието, основният обем на храма - католикон (средна част) и олтар. Преди това в притвора стояха готвещите се за кръщение и каещите се, временно отлъчени от причастие. Преддверията на монашеските църкви също често са били използвани като трапезарии.