Характеристики на проявата на срамежливост при деца в предучилищна възраст
Срамежливостта като стабилна характеристика се появява в поведението на детето достатъчно рано. Много изследвания са посветени на проявите на срамежливост в детството (Алексеева А.В., Гаспарова Г.А., Запорожец А.В., Кряжева Н.Л., Лабунская В.А., Шишова Т.Л.). Често неговите предпоставки са ясно проследени още в ранна възраст, а в по-младата предучилищна възраст тези качества вече до голяма степен определят поведението на детето.
Срамежливостта като психическо явление може да бъде сравнително краткотраен умствен процес, който продължава кратко време (минути), такова състояние може да бъде присъщо на всеки човек, дори и на тези, за които срамежливостта не е характерна. Срамежливостта може да бъде по-продължително явление (измерено в дни), но и преходно психическо състояние, причинено от неблагоприятни условия. И накрая, срамежливостта може да бъде постоянна личностна черта, дори черта на характера през предучилищните години.
Веденичева А.В. дава следната класификация на формите на проявление на срамежливост [Веденичева А.В., стр.122-123].
При някои деца проявите на срамежливост се забелязват само в определени ситуации, например само с непознати или само в клас. Други деца се характеризират с признаци на срамежливост във всички ситуации, в които попаднат. Но и двете имат трайни прояви, станали са характерни за поведението им. Такива прояви могат да бъдат предварително предвидени при деца, очаквани в определени ситуации. Авторът ги нарича "постоянни прояви".Класификация на постоянните прояви на срамежливост:
- В различни ситуации (т.е. те могат да се появят): и в класната стая; и в комуникацията и в игрите.
- В определени ситуации, т.е. появяват се: или само с непознати; Или само в час? илисамо в групови игри.
Характерно е, че признаците на срамежливост, проявили се, характеризират поведението на детето за известно време, постепенно се забелязват по-рядко и в по-малка степен. Авторът (Веденичева А.В.) ги нарича "случайни" прояви. Случайни прояви на срамежливост могат да включват деца след дълго отсъствие от детска градина, някои нови деца, които се отличават с трудно влизане в екипа. Първоначално вероятно няма причина да се страхувате от липсата им на общителност. Но е необходимо внимателно да се следи влизането им в екипа и в правилните моменти, своевременно, с най-простите методи за насърчаване, приятелско отношение, да им помогне да свикнат с новата среда, техните връстници.
Срамежливостта като стабилна проява в характера не се забелязва трудно. В кръга на връстниците срамежливото дете обикновено е само. Рядко се среща сред деца, които играят групови игри. В клас срамежливите деца отговарят на въпроси изключително трудно. Типично за тях е погледът, сякаш извърнат или сведен. Всяко дете, когато се обръща към него, заема определена, характерна за него поза. Един повдига рамо и навежда глава, докато си играе с дрехите. Другият, силно прегърбен, гледа към пода, изнасяйки раменете си напред. Третият накланя глава на една страна, понякога гледа изпод веждите си, докато стиска ръцете си с „ключалка“ и играе с пръсти. В същото време срамежливите деца имат подобни външни прояви: изчервяват се, обръщат се, спускат очи, глава, правят неудобни движения с ръце и крака. При децата се развива и особена походка: с отпусната или прибрана в раменете глава, със забележимо навеждане, ограничени движения. Ако децата са пред публично представление (приклас, на матине и т.н.), те се опитват бързо да кажат или направят нещо и бързо да напуснат (седят). Речта на децата е тиха, често неясна, изключително неразвита. Бебетата не участват в разговор. Когато общуват с възрастни и връстници, те са ограничени, контактът се установява бавно и трудно, продължителността на комуникацията е краткотрайна [Alekseeva A.V., p.58].
Особено ясно всички признаци на срамежливост при децата се проявяват в непозната или непозната среда или в оценъчна ситуация. За учителя е много трудно да намери подход, който да помогне да се установи контакт с дете за игра или разговор. Срамежливите деца упорито се стремят да се измъкнат от комуникацията, те са непосветени. Срамежливостта се проявява и в неувереност в себе си, в собствените сили, възможности, в нерешителност, в постоянен страх да не направиш неблагоприятно впечатление на другите [Касаткина Ю.В., Клюева Н.В., стр.161-162].
По този начин срамежливите деца се възприемат като по-малко привлекателни, по-малко интелигентни, слаби, тоест те се възприемат като "по-малко популярни" от несрамежливите деца. Това предполага, че те смятат, че не отговарят на определени стандарти. Защото собствените им стандарти са нереално високи. Те са най-лошите си критици. Важна страна от самовъзприятието на срамежливите деца се разкрива и при отговора на въпроса: „Чувствате ли, че другите деца ще мислят лошо за вас, ако разберат за какво си мислите? Срамежливите деца отговарят утвърдително.
Струва си да се отбележи фактът, че ако в ранна възраст детето има само предпоставки за срамежливост, която просто не може да бъде оставена да се обърне, тогава до 4-5 и още повече до 6 години срамежливостта може да се превърне в определяща черта на характера [Fromm A., p.127].
Срамежливото дете не знае как и не смееконтактуват с други, непознати и непознати хора. Дори сред добре познати хора той е на загуба, трудно отговаря на въпроси, когато възрастните се обръщат към него (с изключение на близки роднини, с които вече е свикнал).
В детска институция такова дете се адаптира изключително бавно, много трудно. Активните контакти с учителя често остават недостъпни за него до края на детската градина: той не може да зададе въпрос на учителя, дори най-необходимия, срамува се да поиска да отиде до тоалетната и т.н. В резултат на това той попада в проблеми по-често от другите деца. Не разбирайки задачата на възпитателя, такова дете не смее да поиска отново и в същото време се страхува да не направи това, което се изисква. В резултат на това той изпълнява задачата толкова неправилно, че предизвиква недоумение и смях на децата и недоволство на учителя. В класната стая е трудно да накарате такова дете да отговори на въпрос, а ако това е възможно, то говори тихо и неясно, обикновено кратко.
Външните прояви на срамежливост са толкова типични, че веднага хващат окото. Срамежливите деца са много ограничени в движенията си, когато общуват с възрастни, те заемат принудена, напрегната поза, навеждат се, навеждат глави, играят с ръце или дрехи, докосват косата или лицето си. В преобладаващото мнозинство те избягват да срещат събеседника си с поглед, а ако се срещнат, веднага поглеждат настрани, изчервяват се и се обръщат. В група от други деца те се опитват да се скрият зад гърбовете на други хора или поне да скрият лицата си. Основното им желание е да не привличат вниманието към себе си, да бъдат невидими, да стоят настрана [Gasparova G.A., p.74-75].
Важна особеност на такива деца е склонността към вътрешен начин на изразяване на емоции, сдържаност във външните им прояви: те почти никога не се смеят и не плачат на глас, не бързат от страх.далеч, но, вцепенени, остават на мястото си. Дори редките им шеги се отличават с плахост и наивност, те не вдигат шум, не скачат, рядко правят нещо незаконно. Срамежливите деца чувстват и разбират повече, отколкото могат да изразят, натрупват повече информация, знания и умения, отколкото използват в реалния живот. Децата от такъв склад са особено уязвими, чувствителни, чувствителни и затова единственото възможно отношение към тях трябва да бъде меко, топло, подкрепящо.
Срамежливостта в предучилищна възраст се проявява по различни начини. В нова или необичайна среда, в кръг от непознати, това сякаш принуждава детето да се изолира за известно време от тези, с които комуникацията все още е трудна за него. Но, като правило, бебето постепенно свиква със ситуацията, гледа нови хора и състоянието, което наскоро го е смутило, преминава. Това състояние винаги е временно. Но учените смятат, че при определени условия той може да засили и определи в бъдеще някои черти на характера (възбудим, срамежлив, мълчалив и т.н.) [Алексеева А.В., стр.58]
Наблюдавайки различните прояви на срамежливостта при различните деца, не е възможно да не забележите различното й изразяване. За някои се забелязва само при общуване с възрастни, по-често непознати, за други смущението е най-силно изразено в класната стая, когато детето трябва да говори от името на всички. Трети, тъй като са срамежливи, не могат да влязат в групата на играещите деца. Това ни позволява да говорим за различни форми на проявление на срамежливост. Освен това в поведението на някои деца срамежливостта се проявява постоянно, в други не винаги е забележима [Веденичева А.В., стр.120-121].
Срамежливостта в предучилищна възраст се характеризира с различна степен на тежест:
1. Срамежливостта се проявява в едва забележима степен ивсе още не представлява отрицателна характеристика. За разглежданите случаи е характерно, че детето не влиза първо в комуникация, гледа на играчите „отвън“, без да се свързва с тях; отговаря едносрично, когато се обръщат към него, и не вдига ръка в час. Характерно е, че смущението се маскира от усмивка, често неуместна, както и гримаса, характерна за всяко дете (сбръчква нос, извива уста, прибира глава в раменете си и др.). Тази степен на срамежливост се нарича лека.
2. Най-голямата трудност е силно изразена степен на срамежливост, която вече е ясно характерна за детето. Учителят или възпитателят трябва да се обърне към детето няколко пъти с един въпрос или по един повод. Най-характерните признаци са мълчание, в най-добрия случай тих, неясен, едносричен отговор, извърнат или сведен поглед. Всяко дете се характеризира със специфична за него поза, която заема, щом се обърне към него. В този случай за учителя е много трудно да намери подхода, който би помогнал да се установи контакт с детето за игра или разговор. Дори и да се намери интересна дейност, детето само за известно време се чувства спокойно, повече или по-малко свободно и контактът с детето не е установен. Характерна черта за деца с изразена степен на срамежливост е липсата на елементарни форми на инициатива, независимост в игрите, в общуването с деца.
Индикатор за различна степен на срамежливост е способността да се поддавате на влияние, както и наличието или отсъствието на елементарни форми на инициатива в игрите, в общуването с връстници. Това е много важен и важен момент, който ви позволява да намерите начини и средства за въздействие върху срамежливите деца.
Въз основа на анализа на психологическитепедагогическа литература, можем да различим следните проблеми, изпитвани от срамежливите деца в предучилищна възраст:
- Трудността на процеса на адаптация в непозната среда. Самата мисъл, че ще трябва да общуват с непознати, да се запознаят с деца, е непоносима за тях.
- Несигурността на срамежливото дете в неговата ценност за другите блокира развиващата се в него нужда-мотивационна сфера, не му позволява да задоволи напълно съществуващите комуникативни нужди.
- Отношението към себе си при срамежливите деца се характеризира с висока степен на рефлексивност, фиксация върху тяхната личност при всякакъв вид взаимодействие. Срамежливото дете осъзнава остро себе си.Особеността на неговата личност е такава, че всичко, което прави, преминава през ядрото на образа, в който другият „живее“, поставяйки под въпрос високата стойност на неговата личност. Няма разлики в този параметър между срамежливите и несрамежливите деца. Често срамежливите деца се справят много по-добре със задачите от несрамежливите си връстници. Срамежливото дете може да се справи блестящо със задача и пак да не каже нито дума, когато го попитат. Той ще мълчи, когато се изисква да отговори на въпроса на учителя, въпреки че знае отговора много добре. И учителят, и децата ще смятат това мълчание за невежество. Ако това продължи, възпитателят може да намери детето трудно за учене.
По този начин срамежливостта в предучилищна възраст има различни форми и признаци на проявление: при някои деца тя има стабилно (постоянно) проявление във всички видове детски дейности (в класната стая, в игрите и общуването с други деца и възрастни), при други деца срамежливостта се проявява само в определени ситуации. Въз основа на факта, чесрамежливостта е педагогически проблем и възпрепятства развитието на комуникативните умения на децата, за преодоляването й е необходима специална работа на учител и психолог, като се започне от средната предучилищна възраст. При разработването на корекционна програма за нейното по-ефективно въздействие върху детето е необходимо да се вземат предвид причините, поради които детето има срамежливост.