Характеристики на речевия жанр - Приказка - Характеристики на когнитивната организация на текстовете в речевите жанрове

Проучването на приказка доведе В.Я. Propp до много интересни резултати, един от които е, че приказките, въпреки цялото им очевидно богатство и разнообразие, имат много ограничен набор от типове. Типът приказка се основава на броя на ходовете, а основният е приказка, състояща се от два хода.

Този резултат от изследването предполага, че ограниченият набор от видове приказки се дължи на факта, че този речеви жанр има доста твърдо структурирана рамка за изграждане на знания. Ако тази структура бъде нарушена, тогава е възможна трансформацията на приказка като речев жанр в друг речев жанр, който ще има съвсем различно име. Може би именно този фактор определя многобройните определения на понятието приказка, дадени в работата на Е.Ю. Ласкавцева, способността й да бъде по-близо или до мита, или до баснята, или до слуха, или до измислицата.

В приказката хронотопът формира цялото разгръщане на изказването, започвайки от началото, където се реализира под формата „В едно царство, в едно състояние“, „В едно царство, далече - в далечно състояние ...“, „Имало едно време ...“, „Живях някак си ...“, „Имало едно време живееше ...“, и завършва с края „И те започнаха да живеят, живеят и правят добро“, „А и заживяха щастливо до края на дните си”, „И аз бях там, скъпа, пиех бира, течеше по мустака му, но не влизаше в устата му”, „Бях на онази сватба, пих вино, течеше по мустака ми, не ставаше в устата ми.”

В началото може да се посочи мястото, където се развива цялото действие в бъдещето: „В едно царство, в едно състояние“, „В едно царство, далеч в земите - в тридесетото състояние ...“, и това още веднъж потвърждава предположението, че началото вече формира приказна рамка, където няма значение какъв вид царство, държава е. Важното е, че действието се развива вопределено пространство и такова пространство може да бъде определено състояние. След това се въвеждат героите на приказката и се оказва, че за такова начало е типична историята за крале, крале, благородни граждани. Ако главните герои са обикновени хора, тогава те задължително имат някои необикновени качества, като изключителна сила, смелост, може да бъде силен човек, кралски стрелец, войник. Ако обикновените хора нямат такива качества, то началото е друго: „В едно село...“, „В едно село...“.

Душа без духовност. Героинята на историята "Скъпа" предизвиква много спорове сред изследователите. Оля Племянникова, или „скъпа“, както я наричат ​​приятелите й заради нейния мил нрав и приятен външен вид, е мило същество. Тя е в състояние да мисли за другите. Колко обича, цени и съжалява съпрузите си, колко съчувства на грижите им за служба! И колко непресторено плаче след смъртта.

Лесков България с ум не се разбира, С общ аршин не се мери... F.I. Тютчев Той живя, стремейки се с цялото си сърце да "служи на родината със словото на истината и истината", да търси само "истината в живота", давайки на всяка картина, по думите му, "осветлението, което е предмет и чувството за разум и съвест". Всяка негова творба е художествено разширен факт от живота, ет.

Поетична лексика. Е. С. Рогоувър в една от статиите си твърди, че всеки поет има своя собствена „визитна картичка“, така да се каже: или това е характеристика на поетичната техника, или това е богатството и красотата на текстовете, или оригиналността на речника. Всичко по-горе, разбира се, се отнася за Есенин, но бих искал да отбележа особеностите на речника на поета [[5]] Конкретност и яснота.