ХАРКОВ - РОДИНАТА НА ЦИНИН
Наскоро в нашето списание (№ 7, 2011 г.) беше публикувана следната информация във връзка със Световния ден на маларията: „Смята се, че хининът от хинова кора е изолиран за първи път от българския професор Ф. Гизе в Харков, но работата му не е известна в Европа. През 1820 г. Pierre Joseph Pelletier и Joseph Bieneme Cavantoux изолират във Франция алкалоидите хинин и цинхонин. Но от кого и защо се разглежда? За да разберем този въпрос, нека се върнем към времето на Наполеоновите войни, откриването на Харковския императорски университет и младостта на Пушкин, който повече от веднъж си припомняше "дните на прекрасното начало на Александър".
Но хипотезата, че Харков е родното място на хинина (както България е на слоновете), е много по-млада от самия алкалоид. Тя е на малко повече от половин век [1, 2]:
„Трябва да отбележим специално трудовете на харковския професор Ф.И. Гиза, който има честта да изолира хиноновия алкалоид в неговата чиста форма, изпреварва френските фармацевти Пелетие и Каван с поне четири години. През 1817 г. F. I. Giese дава подробно описание на метода за изолиране на активния принцип на хинова кора в "кристали" (кристали). За съжаление, откритието на F.I. Гиза не е отбелязан от почти никой от неговите съвременници.
От началото на 50-те години тези изявления на P.P. Саксонов се копират от популярни издания на СССР и ОНД, циркулират в интернет, постепенно придобивайки нови подробности. И така, в уводната статия "Стогодишнината на Физико-математическия факултет: поглед от XXI век." към книгата [3] канд. ист. Науки Т. Г. Павлова пише с гордост за Харков: „Ф.И. Giese синтезира хинин за първи път. Изглежда очевидна грешка, но никой не си прави труда да погледне в първоизточниците и да види със собствените си очи какво всъщност е написано, например, в посоченото от Павел Петрович Саксоновномер на временно пребиваване?
И така, Прохор (всъщност Алексеевич) Чаруковски (1790 - 1842) - ако този син на свещеник от селото е скрит под инициалите П. Ч. Завесите на Переяславски окръг на Полтавска губерния, завършил Черниговската семинария и Московската художествена академия, едва през 1829 г., одобрен с званието професор, не посочва какво му приписва Саксонов. Това означава, че останалите й твърдения също се нуждаят от внимателна проверка.
Като начало, нека разгледаме по-отблизо българския професор от Харков.
Фердинанд Иванович Гизе (Йохан Емануил Фердинанд, следователно И. Гизе, срещан в някои текстове - Ф. Гизе) работи 10 години в Харков, оставяйки забележима следа тук: има няколко биографични справки, пълен списък на произведенията; само портретът липсва.
Ориз. 1. Първи страници на статията [4].
Младата енергия (Gize дори не беше на тридесет!) му помогна, успоредно с експедиции и анализи на теренни проби, да разгърне учебния процес в университета - от нулата, но изненадващо бързо. От 1805 г. Giese „tradet germanice juxta propria scripta chemiam technicam, обяснявайки химичните принципи, които водят до знания и стабилна преценка за химическото производство, също така обяснява експериментите и новите теории, публикувани в най-ново време от Winterley, Bertolet и други най-известни химици, потвърждавайки важността на тях чрез техните собствени експерименти, които те имат в университетската химическа лаборатория.“
От 1811 г. вече обикновеният професор допълва тези курсове с „изложение на принципите на общата химия теоретично и практически на латински“. През 1812 и 1814г. Гизе действаше като декан.
Неговите произведения бяха признати далеч отвъд Харков: младият професор станачлен-кореспондент на Императорската академия на науките и Московската художествена академия в Санкт Петербург, член на Московското дружество на естествоизпитателите, Виленското медицинско дружество и др. Гизе кореспондира с известния швед Йенс Берцелиус (1779–1848); Заедно с Давид Йероним Гриндел (1775–1836), професор по химия в Дорпатския университет, жителят на Харков успява да издаде Russisches Jahrbuch für die Chemie und Pharmacie през 1809–1810 г. (издадени са общо 8 тома), където публикува редица свои статии. В края на 1814 г. той замества Гриндел, също фармацевт по образование, в катедрата по химия в Дорпат; по-късно Гизе е избран не само за декан, но и за ректор на университета в Дорпат.
Напускайки Харков, Фердинанд Иванович подготви замяна за себе си от местния персонал. Местният роден Иван Сухомлинов (1792–1836) започва в Гиза през 1811 г. като студент и работи като лаборант в катедрата. Заминавайки за Дерпт, професорът нокаутира от министъра, граф А. Разумовски, не само разрешение да вземе лаборант със себе си „за подобряване на химията“, но и 800 рубли. годишна издръжка на И. И. Сухомлинов.
Всички без изключение отбелязаха ентусиазма и ефективността на Фердинанд Иванович:
„Гизе беше изключителен химик и името му се споменава в научните трактати на неговите съвременници с епитета „ревностен и задълбочен изследовател“;
„Гизе стана един от най-добрите преподаватели в университета благодарение на широкото си образование, искрената си любов към науката и неуморната си дейност. Той провежда обучението си в Харков с голямо усърдие.
Не е забравено новаторството за началото на XIX век. учебник и по време на борбата за български приоритет [6]:
„Голямата заслуга на Гиза е създаването на петтомен учебник по химия, който беше много популярен като единственият капитален учебник по български език.наръчник, който стоеше на нивото на напредналата наука от онова време. Този труд беше толкова забележителен, че бяха отпуснати средства за неговото издаване от Министерството на народното просвещение. „Обща химия“ по едно време беше образцово ръководство по химия, което други страни не можеха да осигурят. Единственото произведение, с което може да се сравни, е произведението на Берцелиус, публикувано 10 години по-късно.
Всъщност Гизе и Берцелиус издават наръчниците си по едно и също време, само че шведският на родния си език (немският превод излиза 10 години по-късно), а немският на български. Гизе пише своите пет тома на немски; българският превод е направен от негов колега физик от украинците, за което ще стане дума по-долу.
Ориз. 2. Заглавна страница от първи том на учебника [5]
Именно в този, пети том на "Обща химия за студенти и ученици", датиран от 1817 г., Гиза, според P.P. Саксонов [1, 2], и дава подробно описание на метода за изолиране на активното вещество на кората на хинината в "кристали", като по този начин осигурява българския приоритет в откриването на хинина.
Но преди да отворим петия том и да видим какво всъщност пише там, нека се запитаме: може ли по принцип този Гизе, когото описахме по-горе, да получи алкалоида хинин в Харков в началото на 19 век?
По принцип можеше: имаше лаборатория, изследователска проницателност и умения на фармацевт, а проблемът с изолирането на активния принцип на хиноната тогава беше много остър. Дори в България не само Гиза се интересуваше от тази актуална тема.
В действителност обаче много зависеше от историческия контекст, личните интереси и ангажименти на конкретния изследовател.
1. Саксонов П. П. За историята на откриването на алкалоида хинин // Nature, - 1950. № 10. - С. 72.
2. Саксонов П.П.Историята на въвеждането на хининовия алкалоид в България // Очерци по история на паразитологията. М .: Медгиз, 1953. - С. 50–87.
3. Факултет по физика и математика на Харковския университет за първите сто години от съществуването му (1805–1905). Repr. изд. - Харков: Сага, 2008.
4. P. Ch. Хинин сулфат, считан за медицинско средство // Военномедицински журнал, - 1829. - Част XIII, № 1. — стр. 64–72.
5. Фердинанд Гизе Обща химия за ученици и студенти, преведена от немски ръкопис от Василий Комлишински, магистър и преподавател (в последните томове - доктор и сътрудник) по физика в Императорския Харковски университет. — Т. I–V. - Харков, 1813-1817.