Хазартът е болест на страстта
Мнозина погрешно смятат, че хазартът е болест на нашето време, дошла при нас от Запада. Всъщност вълнението и страстта към играта са присъщи на българския народ от дълго време: конни надбягвания, карти, дори домино - всичко това е погубило и отнело живота на много от нашите предци.
ЩЕТАХазартът е страст и следователно несъмнено е грях, който води до развитието на различни пороци и води до големи проблеми. Хазартът най-често се свързва с пари, с безскрупулно забогатяване и затова според Църквата е нарушение на Божията заповед „Не кради“, тъй като предполага присвояване на това, което не ти принадлежи. Няма разлика в количеството на откраднатото, а желанието дори за малка печалба и нейното получаване е вече плътска страст, страстта да гониш пари. В допълнение, вълнението може да доведе до най-сериозни последици, защото, както всяка страст, това е духовно заболяване, което с течение на времето почти сигурно се развива във физиологична зависимост, когато човек не може да спре, особено ако поне веднъж има „късмет“. Както знаете, лесните пари винаги изискват продължение.
ЗАЩО ИГРАТА?Самата игра не е грях, тя става грях само когато приеме формата на болезнена привързаност. Освен това играта в човешкия живот е от голямо положително значение: тя помага на децата да се адаптират към света на възрастните, с нейна помощ по-големите деца се развиват по-бързо и опознават света около тях.Дори за нас, възрастните, има много специални игри, които ни позволяват да подобрим професионалните си умения. Кога прекрачваме заветната линия? Психолозите казват, че това се случва, когато човек се отдалечи от близките си, загуби способността да решава вътрешни проблеми, страхът го завладява, в душата муформират се празнота и неудовлетвореност от живота. Всъщност това е загуба на вяра, вяра в себе си, в хората около теб, в тяхната любов и, разбира се, в любовта на Бог. Влизането в играта е бягство от реалността и в този случай хазартът е равносилен на алкохол, пушене, наркотици.
ДЕЙСТВАЙТЕ!Когато страстта към играта придобие необуздани размери и представлява заплаха за живота на играча и благополучието на семейството му, е необходима консултация с лекар - за предпочитане психиатър, тъй като на този етап геймърът ще се нуждае не само от психологическа помощ, но и от лекарства. Ако въпросът все още не е стигнал толкова далеч, тогава трябва да започнете да действате сами възможно най-скоро: говорете с нещастния човек, който може би не е наясно с пристрастяването си, помогнете му да се справи със страха и скуката, включете го в друг бизнес - така че дори и без играта вашият любим човек да е интересен за живеене. Акцентът в новото хоби трябва да се направи върху самореализацията на пациента, върху реализирането на неговите интереси и планове.
МОЛЕТЕ сеПомнете, че страстта към играта е непобедима само за тези, които нямат умението и най-важното желание за духовна борба. Затова отидете в храма, изповядвайте се, причастявайте се, молете се със свои думи, както можете, както на Пресвета Богородица, така и на Господ: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния! Пресвета Богородице, спаси ме! Всички светии, молете се на Бога за мен!“ Молете се и вярвайте: вашата молитва ще бъде по-силна от греха.
Когато играеш, не губи спасението си (Св. Теофан Затворник)
Мнението на свещеник Павел Гумеров
От книгата "Малка църква. Семеен живот в съвременния свят."