Хеморагичен инсулт
ХЕМОРАГИЧЕН ИНСУЛТ
Хеморагичен инсулт - всеки спонтанен (нетравматичен) кръвоизлив в черепната кухина. Въпреки това, терминът "хеморагичен инсулт" В клиничната практика, като правило, се използва за означаване на интрацеребрален кръвоизлив, причинен от най-честите съдови заболявания на мозъка: хипертония, атеросклероза и амилоидна ангиопатия.
ЕТИОЛОГИЯ И ПАТОГЕНЕЗА
Причината за хеморагичен инсулт може да бъде различни заболявания и патологични състояния: артериална хипертония от различен произход, амилоидна ангиопатия, аневризми и съдови малформации на централната нервна система, кръвни заболявания (еритремия, тромбофилия), васкулити, системни заболявания на съединителната тъкан. Кървене може да се появи по време на лечение с антикоагуланти и фибринолитични средства, както и при злоупотреба с други лекарства (например амфетамин, кокаин).
Най-честите причини за хеморагичен инсулт са хипертонията и амилоидната ангиопатия. Патогенезата на кръвоизлива при тези заболявания е свързана с патологични промени в артериите и артериолите на мозъчния паренхим, поради което за тях най-характерни са интрацеребралните кръвоизливи с образуването на интрацеребрални хематоми.
ЕПИДЕМИОЛОГИЯ НА ХЕМОРАГИЧНИЯ ИНСУЛТ
Хеморагичният инсулт представлява 8-15% от всички инсулти. По данни на Българската национална асоциация по инсулт (НАСИ) у нас годишно се регистрират около 40 000 мозъчни кръвоизлива.
Полиетиологията на хеморагичния инсулт позволява развитието му във всяка възраст, включително при деца, но като се имат предвид най-честите етиологични фактори, мозъчният кръвоизлив най-често се пренася на възраст 50-70 години.
КЛАСИФИКАЦИЯ
Интракраниалните кръвоизливи, в зависимост от местоположението на изтичащата кръв, се делят на интрацеребрални (паренхимни), субарахноидни, камерни и смесени (паренхимно-вентрикуларни, субарахноидно-паренхимни, субарахноидно-паренхимно-вентрикуларни и др.). Видът на кръвоизлива до голяма степен зависи от етиологичния фактор.