херпес
Херпес зостер
Кожни и венерически болести Учебник за студенти по медицина проф. О. Л. Иванов
Херпес зостер (херпес зостер, синоним: херпес зостер) е вирусно заболяване, което засяга нервната система и кожата.
Етиология на херпес зостер
Причинителят на херпес зостер, вирусът Varicella zoster, е причинител и на варицела.
Патогенезата на херпес зостер
Развитието на херпес зостер е резултат от реактивирането на латентен вирус след прекарана варицела в детството.
Причините за него са соматични заболявания, инфекции, хипотермия, излагане на радиация. Мъжете на възраст 40-70 години са по-често болни през пролетния и есенния период.
Клинична картина на херпес зостер
Инкубационният период не е установен.
Заболяването често започва с продромални симптоми под формата на неразположение, треска, слабост, главоболие, гадене и едностранна невралгия на определена зона на инервация. След това върху хиперемичната и едематозна кожа в зоната на невралгия се появяват групирани везикули, разположени по протежение на засегнатия нерв и неговите клонове, като правило, едностранно (по-често по протежение на междуребрените нерви, по протежение на лицевия, тригеминалния нерв). Съдържанието на везикулите скоро става мътна, образуват се пустули, при отварянето на които се образуват ерозии, покрити с корички.
В тежки случаи се появяват язвени и язвено-некротични лезии с плътни хеморагични корички.
Продължителността на заболяването е от 1 до 3 седмици.
В 2-4% от случаите може да има генерализирана форма на лезия с увеличаване на лимфните възли и обриви, разпространени по кожата без силна болка. Товаформата се среща при лица с тежки съпътстващи заболявания (лимфом, левкемия, рак на вътрешните органи), при пациенти, получаващи продължително имуносупресори, цитостатици, кортикостероиди.
Най-тежката е гангренозната форма на херпес зостер, която се развива при изтощени и възрастни хора, страдащи от захарен диабет, стомашни язви. В същото време образуваните гангренозни язви не зарастват дълго време и оставят след себе си белези. Синдромът на болката се дължи на невротропизма на вируса, болката може да остане дълго време след разрешаването на обрива. Те са тъпи, стрелящи, изгарящи. При лезии в областта на очите обривите могат да увредят роговицата, конюнктивата, склерата и ириса. Вирусът може да навлезе в субарахноидалното пространство и да причини менингоенцефалит с тежко и продължително протичане.
Хистологична картина на херпес
Хистологично при всички видове херпес се открива балонна дегенерация в епидермиса с образуване на интраепидермални везикули.
Диагноза на херпес
Диагнозата на херпес се установява въз основа на клиничната картина и, ако е необходимо, вирусологично изследване на отпечатъци и изстъргвания от лезии, петна от отделящия се урогенитален тракт.
За откриване на вируса се използва инфекция на клетъчни култури, 12-13-дневни пилешки ембриони и опитни животни. Последващата идентификация на вируса на херпес симплекс се извършва с помощта на светлинна и електронна микроскопия. Откриването на антигени на вируса на херпес симплекс в биологични течности и клетки на тялото е пряко доказателство за активната репликация на вируса. Вирусните антигени се определят чрез директна и индиректна имунофлуоресценция със специфични поликлонални или моноклонални антитела, както и чрез ензимен имуноанализ.анализ - ELISA. Най-новият метод за откриване на вируса на херпес симплекс е полимеразна верижна реакция - PCR.
Лечение на херпес зостер
При лечение на херпес зостер се използват famvir 250 mg 3 пъти дневно в продължение на 7 дни или Valtrex 0,5 g 2 пъти дневно в продължение на 5 дни; широкоспектърни антибиотици: метациклин, рондомицин, тетрациклин и др.
За премахване на подуване на нервите се препоръчват салицилати, диакарб.
Корекцията на микроваскуларните нарушения и интраваскуларната коагулация се извършва с камбани.
Използват се и ганглиоблокери - ганглерон (пахикарпин), антивирусен гамаглобулин, витамини В1, В6, аскорбинова киселина, биогенни стимуланти (спленин, стъкловидно тяло).
От физиотерапевтичното лечение се предпочитат диатермия, течения на Бернард, хелий-неонов или инфрачервен лазер.
Външно, с херпес зостер, се предписват антивирусни мехлеми, епителизиращи (солкосерил, дерматол) средства, анилинови багрила.
Назад към списъка със статии за кожни заболявания
Други статии, свързани с херпес:
Генитален херпес Протокол за управление на пациента в практиката на семеен лекар.
Херпес зостер Бележки за студенти от медицинския факултет. Катедра по дерматология, Държавна медицинска академия в Санкт Петербург
Херпес на бременността O. Л. Иванов, А. Н. Лвов "Наръчник на дерматолога"
Herpes simplex "Кожни и венерически болести" проф. Иванов О.Л.
Херпес симплекс. Прост балонен лишей Бележки за студенти от медицинския факултет. Катедра по дерматология, Държавна медицинска академия в Санкт Петербург
Херпес симплекс B. А. Беренбейн "Диагностика на кожни заболявания" Ръководство за дерматолози.
Херпес симплекс О. Л. Иванов, А. Н. Лвов "Наръчник на дерматолога"
Херпес зостер Б. А. Беренбейн, А. А. Студницин "Диференциална диагноза на кожни заболявания" Ръководство за лекари.