Херпесът атакува мозъка през носа
Ако мозъкът е заразен с херпес, човекът умира. Учените са доказали, че вирусът си проправя път до мозъка през носа. Вероятно някой ден фармаколозите ще могат да блокират достъпа до централната нервна система за неразрушим вирус.
Прозорец към мозъка
Мозъкът има два естествени изхода - очите и носа. Както обонятелният, така и зрителният анализатор могат да бъдат сравнени с мост, който свързва централната нервна система с околната среда. Този мост се използва от вируси.
Учените обясняват, че всички вируси вероятно заразяват ендотелните клетки (тези, които покриват носната кухина) и по този начин получават достъп до обонятелните неврони и мозъка. Но основната мишена на мозъчните вируси трябва да са специализирани глиални клетки (Olfactory ensheathing cells), които се намират в носната кухина. Те са много подобни на астроцитите (лъчисти глиални клетки) и имат пряка връзка с невроните.
мозъчен херпес
Вирусът на херпес симплекс (HSV, Herpes Simplex) според СЗО, по отношение на разпространението, се нарежда на второ място след абсолютния световен лидер в инфекциите - грипния вирус. Повечето хора възприемат "треската" на устните като обикновен и не съвсем сериозен козметичен проблем. Но някои от херпесните вируси (има общо осем вида, които са опасни за хората) провокират рак, разяждат роговицата, причиняват тежки заболявания на белите дробове, нервната система и половите органи.
Вирусът на херпес симплекс тип шест (HSV-VI) не избухва на устните, а в мозъка. Клинични и лабораторни изследвания свързват развитието на множествена склероза, болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, някои видове епилепсия и енцефалит с HSV-VI инфекция.
„При изследване вvitro показа изразен тропизъм на шестия тип херпесен вирус към глиалните клетки ”, продължават учените. С прости думи, тази инфекция достига до мозъка.
Маршрутът е положен през носа
Първо биолозите изследвали около петдесет тъканни проби от мозъка и гръбначния мозък, получени след аутопсия на пациенти, починали от множествена склероза, мозъчни тумори и мултисистемна атрофия (невродегенеративно заболяване, подобно на паркинсонизма).
Колегите Ерин Харбъртс извършиха полимеразна верижна реакция (PCR). Оказало се, че мозъкът на всеки починал е бил заразен с херпес. Вярно е, че вирусът не засяга всички части на централната нервна система: най-уязвими се оказват обонятелните туберкули, предният мозък, оптичната хиазма и гръбначният мозък.
На следващия етап биолозите изследваха сто двадесет и шест носа. В експерименталната кохорта те включват пациенти с множествена склероза и такива, които са загубили обонянието си. Контролната група се състоеше от здрави доброволци. Оказало се, че херпесният вирус се среща еднакво често в носовете на всички участници в експеримента.
При пациенти с херпес и доброволци лекарите откриха вируса в слюнчената жлеза. „Носната кухина, подобно на слюнчените жлези, служи като резервоар за репликиращия се херпесен вирус тип шест“, пишат учените, обобщавайки този етап от изследването.
Екипът на Ерин Харбъртс планира да продължи изследването. Възможно е, използвайки резултатите от тази и други разработки, фармаколозите да успеят да блокират достъпа на вируса до мозъка.