Химично количество на веществото, Химическа енциклопедия
В живота често не правим разлика между понятията "маса" и "количество". И това са различни понятия. В химическата практика, в допълнение към масата или обема, често е необходимо да се знае броят на структурните единици (т.е. атоми, молекули, формулни единици), които се съдържат в дадена част от веществото, тъй като те са тези, които участват в химичните реакции. Следователно в химията, както и в други природни науки, се използва физическо количество, което характеризира броя на частиците в разглежданата част от веществото. Тази физическа величина се нарича количество вещество или, както трябва да се нарича в химичните изчисления, химическо количество вещество.
Химичното количество на дадено вещество е физична величина, пропорционална на броя на структурните единици, съдържащи се в дадена част от веществото. С други думи, химичното количество на дадено вещество е част от дадено вещество, съдържаща определен брой от неговите структурни единици.
Химическото количество на дадено вещество се обозначава с латинската букваn. Това е една от седемте основни физически величини на Международната система единици (SI).
Молът е единица за химическо количество вещество.
Всяка от основните физични величини има своя единица. Например единицата за дължина е метър (m), единицата за маса е килограм (kg), а единицата за време е секунда (s). Единицата за химическо количество е молът. Молът е част от вещество (т.е. такова химично количество от него), което съдържа толкова структурни единици, колкото има атоми в 0,012 kg въглерод.
Термините "молекула" и "мол", както можете да видите, имат един и същ корен. Те наистина идват от една и съща латинска дума "къртици". Но тази дума има поне две значения. Първият е "малка маса". Именно в този смисъл през ХVІІв се превърна втерминът "молекула". И понятието "мол" (в смисъл на куп, порция) се появява много по-късно, в началото на 20 век. Авторът на този термин, известният немски химик и физик В. Оствалд, тълкува значението му като „голяма маса“, сякаш се противопоставя на термина „молекула“.