Хирургично лечение на загуба на слуха след менингит
Нека се спрем нахирургичния методза лечение на загуба на слуха след епидемичен цереброспинален менингит. Предложената за тази цел операция, съдейки по литературните данни, досега е извършена при ограничен брой пациенти. Той подобрява слуха само при малка част от оперираните пациенти. Но тази операция разшири разбирането за патологоанатомичния субстрат на загубата на слуха след менингит и подчерта възможната му обратимост. Това вече бе споменато накратко в представянето на клиниката за загуба на слуха следменингит.
Операциясе предприемасамо в случаите, когато след инжектиране на въздух (или енцефалография) има забележимо, макар и не дълготрайно, подобрение на слуха (до 10 дни). Операцията се състои в отваряне на субарахноидалното пространство, разкриване на слуховия нерв по цялата му дължина, дисекция на удебелената арахноидна мембрана около слуховия нерв и мобилизиране на предната долна церебеларна артерия, ако тя притиска нерва.
Важно е да се отбележи, че е получен добър резултат при пациенти с продължителностна загуба на слуха след менингитот 3 до 7,5 години, подобрението на слуха е значително и трайно. Подвижни сраствания, компресии и т.н., открити по време на операция за загуба на слуха, разбира се, не са специфични за цереброспиналния менингит. Те присъстват, както показват патоанатомичните изследвания, при други постинфекциозни увреждания на слуха, свързани с менингоенцефалит, развил се по време на инфекция. И така, след тиф са открити глиозни белези, които улавят багажника и ядрата на VIII нерв; в хапглиозните клетки имаше само незначителни промени под формата на атрофия на отделни клетки. Това ще даде основание да се предположи, че слуховата хирургия, която засега прави първите си стъпки, ще заеме известно място влечение на част от постинфекциозен неврит.
Изследванетоинфекциозни лезии на ухотопоказва разнообразието на клиничното протичане, което е налице не само при различни инфекции, но и при една и съща инфекция при различни епидемии. В рамките на дадена епидемия има много големи разлики в степента на увреждане и в изхода от нея при различните хора. Известно е, че едно инфекциозно заболяване протича различно при пациентите: при едни има по-леко протичане, при други е тежко и дава различни усложнения.
Естествено,тежкоувреждане на органа на слуха трябва да се появява по-често в усложнения ход на инфекциозно заболяване; това наистина е така в значителна част от случаите. Това обаче не е единствената причина и значението на тежестта на заболяването често не е решаващо. Това се доказва от наблюдаваните случаи на пълна глухота или трайна загуба на слуха с лека обща инфекция (епидемичен паротит, цереброспинален менингит, коремен тиф и др.), Както и запазването на нормалния слух при много тежко протичане на същите тези заболявания.
Тъй като товаразнообразиевъзниква при една и съща инфекция, има основание да се предположи, че в допълнение към патогена и общата реактивност на тялото, реактивността на слуховия нерв и неговия терминален апарат във вътрешното ухо е от голямо значение. Състоянието на последното до известна степен зависи от състоянието на средното ухо, което е тясно свързано с него.
И наистина, има многонаблюдения, които показват, че при наличие на предишни или съпътстващи инфекции на едностранни възпалителни заболявания на средното ухо, увреждането на вътрешното ухо е локализирано или по-изразено от същата страна.
Проследяване на обусловеността и механизма на развитие на отделните формизагуба на слуха, е възможно да се очертаят следните модели за всички инфекции. Увреждането на слуха по време на самото заболяване е изразено при редица заболявания, но се основава на патофизиологични и анатомични процеси, които са различни по природа.
Тези процеси могат да възникнат в периферния апарат, в стволана нерва, в неговите ядра или в центровете, причинявайки директно инхибиране на функциите; същото потискане може да възникне в резултат на индиректно (инфекция през съдовата система, цереброспиналната течност и централната нервна система.
- Върнете се към съдържанието на раздела "отоларингология"