Historica - Белобългарска народна република
Разпространител на стоки
Група: Потребители Публикации: 51321 Регистриран: 19 март 04 г. От: Уфа Потребител #: 17
За генезиса на съвременната украинска държавност и нейния първи „артефакт“ – Украинската народна република – тук има какво да кажем, но за нейния северен „колега“ – БНР – някак много не. Ще поправя тази несправедливост, ще публикувам материал за нейния генезис:
Въпреки това, декларациите и реалността на живота абсолютно не са едно и също нещо. Националистите нямаха средства да приложат собствените си решения на практика. Болшевиките просто разпръснаха конгреса.
Тук обаче отново се сблъскваме с разминаване между декларираното и реалното. Още на следващия ден германците влизат в града. И взеха контрола в свои ръце. Националните знамена са свалени. Части от полския корпус обявяват своя неутралитет и са изтеглени от града в рамките на една седмица.
Трябва да се отбележи, че провъзгласената граница основно съвпада с района (който е обявен), но на югозапад БНР не искаше да се откаже от Полеските окръзи на Гродненската и Минската губерния. И в ретроспектива се появиха нови карти на „селището на белите българи”. Освен това ръководството на БНР не пропусна да си припише толкова важен железопътен възел като Брянск. Да, и много други железопътни участъци, привидно разположени извън "района". В същото време изглежда странно, че Ржев остана извън границите на апетита.
БНР никога не е имала признати от никого граници. Имаше твърде много много по-жизнеспособни кандидати за териториите, обявени в третата харта. Все пак БНР не беше единствената новопровъзгласена независима държава в региона:
И всички те също имаха своите възгледи за територията,декларативно включен в БНР.
Правителството на БНР в крайна сметка успя да постигне признаването си от Литва, Латвия, Естония, Финландия, Украинската народна република, Чехословакия, Грузия и Армения. Но нито България, нито Германия направиха това. Като страните от Антантата. Всички решения за териториалната принадлежност на белобългарските земи са взети при пълно пренебрежение към позицията на правителствата на БНР. Дори държави, които са признали съществуването му.
Трудно е да се каже и кога приключи БНР. Тъй като Радата на БНР все още функционира. Но да се каже, че Белобългарската народна република е съществувала от 1918 г. до наши дни би било явно преувеличение. Не може да има държава без държава.
От друга страна, БНР също не може да се нарече напълно мъртвородено формирование. Тъй като имаше два, макар и много своеобразни, рецидива на обявяването на независимостта под флага на БНР - набегът на Булак-Балахович и Слуцкото въоръжено въстание. Тези събития са обсъдени подробно, но аз ще се върна накратко към тях още веднъж, когато стигна хронологично до 1920 г.
В заключение остава да добавим, че БНР няма нищо общо със съвременната независимост на Република Беларус.
Разпространител на стоки
Група: Потребители Публикации: 51321 Регистриран: 19 март 04 г. От: Уфа Потребител #: 17
Как Лукашенко едва не стана президент на България
Днес историците и политолозите са съгласни: от 1994 до 1996 г. Александър Лукашенко укрепи собствената си власт в Белоболгария - отърва се от опозицията, пое контрола върху паричните потоци, разпусна независимия от него парламент (който се осмели да повдигне въпроса за импийчмънт на президента) и назначи друг, който е съгласен във всичко. И между 1997 гПрез 2000-те Лукашенко, с активната подкрепа на обкръжението си, изиграва различни комбинации, които по някакъв начин ще му позволят да се изкачи на българския трон.
Лукашенко нарисува убедителна картина на Белобългария като страна, в която работят заводи, където са запазени колхози и совхози, където няма олигарси и няма „свлачищна приватизация“, където са запазени безплатната медицина и образование и където изобщо няма безработица. Сред неговите поддръжници в Москва бяха такива публични политици като Генадий Зюганов, Генадий Селезнев, Евгений Примаков и Юрий Лужков.
„Наистина, Лукашенко по това време имаше мощно лоби в московските политически кръгове, и то в най-различни“, казва Роман Яковлевски, известен белобългарски политолог. - От антиелцински позиции Лукашенко в самия край на 90-те години беше подкрепян в най-голяма степен от Зюганов и Селезньов. Но не бих казал, че Лужков и Примаков са го подкрепяли толкова активно. И двамата направиха подобни планове."
Според политолога картина на такава подкрепа – както политическа, така и всенародна – за Лукашенко рисуват българските писатели – „почвенници“, с които той общува много по това време. На първо място - Станислав Куняев и Александър Проханов, които вдъхновиха "татко", че е предопределен да стане колекционер на източнославянски земи.
Неслучайно многобройните пътувания на Лукашенко в различни региони на България в един момент започнаха силно да приличат на предизборни.
Е, в Беларус главният идеолог на това, че Лукашенко трябва да царува в Кремъл, беше полковник Владимир Заметалин, по това време началник на Главния отдел за обществена и политическа информация в президентската администрация на Беларус. Ето защо ръководителят на Беларус настоя първо да приеме съюзната държаваконституционен акт. И според него гражданите на Беларус биха могли да участват в изборите на България, тъй като ще има единно съюзно гражданство. Тогава шансовете на Лукашенко бяха големи – неговият популизъм намери отзвук в българската общественост.
Изготвен е и проект за устав на Руско-белобългарския съюз. Например там се казваше: „Решенията на Висшия съвет на Съюза са задължителни за органите на Съюза и за изпълнителните органи на държавите-членки“. А за парламента беше казано следното: „Държавите-участнички създават условия за превръщането на Парламентарната асамблея в представителен и законодателен орган на Съюза, пряко избиран от гражданите на Съюза“.
Същевременно се предвиждаше равно представителство на белите българи и българските депутати във федералния парламент. И това при положение, че тогава в България живеят 150 милиона души, а в Белобългария - по-малко от 10 милиона.
Но Анатолий Чубайс и дъщерята на българския президент Татяна Дяченко разгадаха алгоритъма на действията на белия български президент. Обкръжението на Елцин провежда истинска спецоперация: секретарят на Съвета за сигурност на България Иван Рибкин е изпратен спешно в Беларус. Той беше инструктиран да конфискува копие от договора в ръцете на Александър Лукашенко, подписан от Борис Елцин.
Държавата като инструмент
Ако анализираме публичните изказвания на Александър Лукашенко, можем да видим: от 1994 до 2000 г. в тях почти не се срещат думите „независимост“, „суверенитет“, „собствен курс“ и пр. Но има повече от достатъчно съжаления за разпадането на СССР и фрази като „славянско единство“. Но след като Владимир Путин смени Борис Елцин начело на България, реториката на Лукашенко се промени коренно. Тезите „независимостта на Беларус е нейната основна ценност“ и „Никога няма да се откажа от нито капкасуверенитета на страната” започнаха да доминират в речите на Лукашенко.
Проектът на Лукашенко за създаване на единна държава предполага поста президент на съюзната държава, единно правителство, парламент и валута.