ХОББ не е леко белодробно заболяване
Хроничната обструктивна белодробна болест е мистериозен термин за мнозина. Всъщност тази "непопулярна" болест е жесток и безмилостен убиец. Факт е, че заболяването на дихателната система, наречено ХОББ, все още е практически нелечимо. Според статистиката на СЗО от него умират 2,5 пъти повече хора в света, отколкото от рак на белите дробове. В България към момента са регистрирани няколко милиона пациенти с ХОББ. Пулмолозите казват, че още около 10 милиона не са регистрирани, просто защото не знаят за заболяването си. Какво е това заболяване и защо лекарите по целия свят бият тревога?
Какво представлява ХОББ?
Хроничното респираторно заболяване има бавен характер. Патологичният процес започва да се развива в бронхиалната лигавица, постепенно прогресира, "поглъщайки" здравите тъкани и ограничавайки обема на въздуха. Като правило, на фона на отслабен имунитет, към този процес се присъединява инфекция. В резултат на това се засягат бронхиалните тъкани, алвеолите и бронхиолите.
Същността на процесите, протичащи в този случай, е нарушение на проходимостта на бронхите. Това води до факта, че въздухът не прониква в белите дробове и човекът започва да се задушава. Първите предупредителни знаци са задух, когато се опитвате да се изкачите по стълбите, да бягате дори на кратко разстояние с надеждата да настигнете тролейбуса. Често процесът е придружен и от кашлица, която мнозина приемат за „нормална“ хронична кашлица на пушач. Между другото, именно пушачите най-често страдат от ХОББ. Жителите на екологично неблагоприятни райони също попадат в рисковата група. Но това не означава, че другите няма за какво да се тревожат. След 30 години трябва да се подложите на флуорография поне веднъж на всеки 3-5 години, да направите MRI на белите дробове и спирограма.
Дадохме общо описание на болестта, ноне уточни какво точно се нарича хронична обструктивна белодробна болест. Факт е, че има определени трудности с класификацията. Преди това терминът ХОББ се наричаше почти всички белодробни заболявания. Тогава пулмолозите стигнаха до извода, че трябва да рационализират списъка от заболявания, за да улеснят диагностицирането и лечението на ХОББ. От списъка са изключени всички патологии, при които бронхопулмоналната обструкция е синдром: кистозна фиброза, астма, туберкулоза и др.
Най-често ХОББ означава тандем от две заболявания: хроничен бронхит с емфизем. В патогенезата може да се наблюдава хиперсекреция (отделяне на лигавицата), нарушен газообмен, обструкция, емфизем и др.
Симптомите на заболяването не се появяват веднага и не всички по едно и също време. Най-ранна е кашлицата, която обикновено е епизодична и не е постоянна в началния етап. След това (понякога след няколко години) при кашляне започва да се отделя лигавична храчка. 10-12 години след началото на кашлицата пациентът започва да усеща недостиг на въздух. Първоначално се забелязва само след бърза разходка или физическа активност (например изкопаване на земята, нарязани дърва за огрев в страната, изкачване на стълбите). Дихателната недостатъчност прогресира и става болезнена. Болният от ХОББ вече не може да измине 50-100 метра без спиране, защото трябва да си поеме дъх, задушава се, когато се преоблича или върши съвсем проста домашна работа. Именно на този етап повечето пациенти отиват на лекар. Обикновено пациентът вече има голямо количество лигавичен секрет (понякога гноен), чува се свистене при ходене, има силна кашлица, неприятна тежест в гърдите, задръствания. При обостряне може да има треска, повишаване на телесната температура.
ХОББ се лекува много дълго и трудно. Лекарите се опитват първо поне да стабилизират състоянието. Играструва си свещта само ако пациентът е отказал пушенето. В противен случай няма да има резултат.
Самото лечение е сложно и продължително. Курсът се избира индивидуално. Може да включва прием на антибиотици, бронходилататори, противовъзпалителни, отхрачващи лекарства. Предписват се и дихателна гимнастика, халатерапия (инхалации със сол) и хипокситерапия (вдишване на разреден "планински" въздух).
Ако въпросът не е отишъл твърде далеч, тогава след 5-10 години състоянието на белите дробове се подобрява. Те не се възстановяват напълно, но стават по-еластични, по-плътни.
В България все още няма единни стандарти и протоколи за лечение. Федералната програма за безплатно лечение също е само в плановете. Затова се грижете за здравето си сами - откажете пушенето, прегледайте се навреме.